1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 50125 [населено място], 01.02.2023г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участие на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 1454 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С. Г. К. чрез адвокат П. К. обжалва решение № 100 007/25.02.2021 г. по в.гр.д. 89/20 г. , в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над 30 000 лв до 55 000 лв. Излага съображения, за неправилност на въззивното съдебно решение, които могат да се отнесат към позоваване на нарушения, представляващи отменителни основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Счита, че въззивният съд не е преценил правилно доказателствата, събрани пред първата и пред въззивната инстанция. Съответно мотивите му са противоречиви, предвид посочените заключения и доказателства и тяхната преценка, за да приеме, че има възстановяване на здравето, а не настъпване на усложнения в здравословното състояние на жалбоподателя вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие. Освен това излага подробно съображения относно неправилното приложение на чл. 52 от ЗЗД, като съдът не бил приложил точно нормата, не бил отчел всички релевантни критерии в случая, за да определи точния размер на обезщетението. Моли да се отмени решението на въззивния съд за разликата над присъдения размер до 55 000 лв, така както е посочено в петитума на касационната жалба. Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че обезщетението следва да се определи към 17.01.2018 г., датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Счита, че размерът на обезщетението следва да се определи съгласно принципа на справедливост. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 254 от 27.04.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решение № 100 007 от 25.02.2021 г. по в.т.д. 89/20 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, над присъденото от въззивния съд обезщетение от 30 000 лв до размер от 55 000 лв. За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 30 000 лв до 70 000 лв, въззивният съд е приел, че са установени всички елементи на фактическия състав, предвидени в нормата на чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на С. Г. К.. Прието е, че пред въззивния съд не е оспорена противоправността на деянието и вината на водача на лекия автомобил П. М. Т., управляващ лек автомобил марка „Форд“, м. „Фокус“, рег. № ЕВ 31-42 АН, изразяваща се в нарушение на правилата за движение по пътищата, конкретно на чл. 119, ал. 1 ЗДвП. Прието е, че са установено от влязла в сила присъда № 601 от 19.12.2019 г. по н.о.х.д. № 1268/19 г. на НК на Габровски районен съд извършването на престъпление, на основание чл. 343 , ал. 3 , пр. последно, б. а, пр. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 342, ал. вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал.1, т. 1. Установено е, че при извършеното произшествие при приближаване към пешеходна пътека водачът на автомобила не е изпълнил задължението си да пропусне преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта и спре. Съобразил е причинените увреждания от това противоправно деяние, причинени на пострадалия С. Г. К., които е прието, че се изразяват в счупване на лявата бедрена кост през костния масив в горната част на бедрената кост и счупване на бедрената шийка в основата й, като счупването на бедрената кост е причинило трайно затруднение на движението на долния ляв крайник за срок от 10 месеца и нарушение на целостта на вътрешния менискус на лявата колянна става и лезия на ставния хрущял. Въззивният съд е приел, че спорни в процеса са обема на неимуществени вреди, съответно размера на обезщетението, определяемо на основание чл. 52 от ЗЗД в случаите на чл. 432, ал.1 от КЗ. Въззивният съд с оглед доказателствата по делото е преценил проведените лечения на пострадалото лице, претендиращо обезщетение, както следва: оперативно лечение и възстановяване на счупването чрез метална остеосинтеза, непосредствено след произшествието през 2018 г., с болничен престой от 6 дни и още 7 дни болнична рехабилитация, домашно лечение, както и два курса по 7 дни физиотерапевтично лечение и балносанаториален курс в [населено място] баня. Отчетено е, че през месец юни 2020 г. е извършена повторна операция на лявото бедро поради поява на възпаление в областта на предходната операция, като е изваден целия метален синтезен материал /плака и винтове/, заради наличното меко-тъканно и костно-гнойно възпаление с отстраняване на части от костта и от меките тъкани, които били обхванати от гнойното възпаление, с период на възстановяване около 2-3 месеца. Преценени са изпитваните болки и страдания, в началото изключително интензивни, както и изпитваните неудобства в ежедневието, поради невъзможността да се придвижва, както и използваните помощни средства за придвижване - в продължение на 5 месеца са използвани патерици, а впоследствие - бастун. Също така са взети предвид неудобствата от необходимостта пострадалият да бъде обслужван и подпомаган от близките си, поради това, че около 2 месеца е бил на легло, в невъзможност да се изправи и ходи. Въззивният съд е приел, че от значение е и периодът на възстановяване - около 10 м, както и периодът на възстановяване от около 2-3 месеца след настъпилото усложнение, изразяващо се в установеното и лекувано по оперативен начин загнояване на костта и съседните тъкани на лявото бедро в областта на поставената метална остеосинтеза. Апелативният съд е съобразил възрастта на ищеца - 63 години. Взето е предвид отражението на травмата върху психическото състояние - ищецът е бълнувал, стряскал се, страхувал се да пресича сам пътното платно, нямал желание да контактува с хора. Съобразено е, че върху психичното му състояние се е отразил и периодът на нетрудоспособност, вследствие на причинената травма – пет месеца и 13 дни. Преценено е, че скъсяването на крака не е вследствие на процесното противоправно деяние, а е в резултат на преживян детски паралич в детските години от пострадалия - състоянието на кос таз и гръбначно изкривяване, които се дължали на скъсяване на левия крайник и наличните артрози на лява тазобедрена става и на ляво коляно, които се дължали на променена механика на встъпване на ходене, вследствие скъсяването, деформация на глезенната става, след полиомиелит, тъй като тези увреди са били налични при ищеца преди процесното пътно-транспортно произшествие. Воден от тези мотиви, въззивният съд е приел, че следващото се обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия е в размер на 30 000 лв, като искът за разликата до 70 000 е неоснователен. Допуснато е касационно обжалване на възивното съдебно решение в отхвърлителната част, на основание чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК. Съгласно 432, ал. 1 КЗ, застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. Това означава, че установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД, приложим при определяне отговорността по чл. 432, ал. 1 КЗ, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В т. II от ППВС № 4/68 г. е дадено задължително тълкуване на чл. 52 от ЗЗД. Според разясненията в задължителната практика на т. II от ППВС 4/68 г., обезщетението, на основание чл. 52 от ЗЗД, за да е определено по справедливост, трябва да е съответно съизмеримо с действителния размер на вредите, т.е. да е своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия. По приложението на нормата на чл. 52 от ЗЗД и съобразно разясненията в посочената задължителна практика е формирана и каузална практика, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, обективирана в решения на ВКС, ТК: решение № 127 от 29.10.2015 г. по т.д. 1882/14 г., решение № 35 от 12.4.2016 г. по т. д. 3515/14 г., решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. 486/12 г., решение № 130 от 9.7.2013 г. по т.д. 669/12 г. В така посочените решения, нормата на чл. 52 от ЗЗД е тълкувана при нейното приложение и определяне на обезщетение за неимуществени вреди, като е прието, че понятието „справедливост“, използвано от законодателя, не е абстрактно. В случаите на настъпили неимуществени вреди, причинени от телесни увреждания, съдът при определяне на обезщетението по справедливост следва да прецени обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, неговият характер, продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на пострадалия. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както и възприетото от психиката на конкретното лице, битовите неудобства във всеки един ден от живота на пострадалия, промяната в начина му на живот, отражението върху професията му. Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост само тогава, когато е определен адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания, неудобства и отразява цялостната негативна промяна в живота на пострадалия. Всички тези обстоятелства съдът следва да прецени в тяхната съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото, което с оглед паричния характер на обезщетението, се определя от икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимитите на застрахователно покритие и минимална работна заплата. При извършената в настоящия процес проверка, се установява, че въззивният съд се е отклонил от тълкуването на чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 52 от ЗЗД, в смисъла, посочен в задължителната и трайната практика на ВКС. Въззивният съд не е отчел на първо място, че съществуващата преди произшествието артроза на коляното е усложнена от дългия процес на лечение и обездвижване, като това се е отразило неблагоприятно на ищеца, както и съществуващата преди произшествието артроза на лявата тазобедрена става, която е посочена в заключението на вещото лице. Въз основа на заключението на вещото лице М., настоящият съдебен състав намира, че вследствие на удара при произшествието е неблагоприятното тежко състояние на лявото коляно. Болката се е появила след проведеното оперативно и рехабилитационно значение и е пречила на възстановяването, според експерта. Това е наложило артроскопска операция на коляното. При тази операция са извадени свободни хрущялни тела, ставна течност, премесена с кръв и е установено скъсване на вътрешния мениск, тежки увреждания на ставния хрущял и възпаление. Около месец ищецът е бил с патерици и не е стъпвал на левия крак. Според експерта, усложнението е неблагоприятно, макар и косвено следствие от произшествието. Състоянието на артроза е било и преди произшествието, но е усложнено от обездвижването и дългия период на лечение. Налице е констатирано от вещото лице М. значително ограничение на обема на вътрешна и външна ротации със сборна амплитуда около 40 - 50 градуса, нищожен наличен обем на абдукция, видно от рентгенограма, и значително стесняване на ставната междинна лява тазобедрена става със субхондрално остеосклеротично уплътнение. Установена е лезия на ставния хрущял и нарушение на целостта на вътрешния менискус. Освен това има нарушение в движението на лявата тазобедрена става – възможна флексия до 80-90 градуса. Според рентгенограма е налице значително стесняване на ставната междина на лява тазобедрена става със субхондрално остеосклеротично уплътнение; лявата колянна става - предимно парапателарен синовит, крепитации. Има силна болка в медиалната ставна междина; варусна деформация, възможна флексия до 80 -90 градуса, придружена със силна болка; субтотална екстензия с дефицит около 10 -15 градуса. Останали са белези от операциите. Проблемите на ищеца към момента на произшествието, изразяващи се в скъсен ляв крак, който при произшествието е счупен в бедрената кост и областта на бедрената шийка и двукратно опериран, влияят върху неблагоприятното протичане на възстановяването. В случая, част от обездвижването и затрудненото движение, се дължи именно на трайните последици от преживяно заболяване в детска възраст, но следва да се отчете, че и причинените увреждания от пътно-транспортното произшествие са значителни. Макар и те да не са в пряка причинно-следствена връзка с ограниченията в движението на лявата глезенна , коленна и тазобедрени става, следва да се приеме, както е посочено в заключението на вещото лице, че уврежданията са се усложнили в процеса на възстановяване, след счупванията и проведените три оперативни лечения. Неотчитайки тези изводи на експерта М., в депозираната експертиза, въззивният съд е постановил решение, което е необосновано в тази си част. Липсата на точно възприемане на фактите, за които са събрани доказателства в процеса, се е отразила на правилното установяване на релевантните обстоятелства за определяне на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалия. Освен това, не са преценени в достатъчна степен и установените правилно факти, относими към определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, така както е разяснено в т. II от ППВС № 4/68 г. Неправилно не е преценен начинът на извършване на противоправното деяние от водача на автомобила, за когото застрахователят отговаря, а именно настъпило произшествие на пешеходна пътека, в нарушение на чл. 119 от ЗДвП. На второ място, не са дооценени настъпилите увреждания, които се изразяват в тежко засягане на опорно-двигателния апарат на пострадалия, счупване на бедрената кост през костния масив и счупване на бедрената шийка в основата й, като счупването на бедрената кост и след операцията е затруднило движението на долния ляв крайник за срок от 10 месеца, включително е наличните усложнения в колянната става - нарушение на вътрешния менискус и лезия на ставния хрущял, както и операцията, която е проведена по лапороскопски метод, при която е констатирано възпаление на вътрешния менискус, и констатираните при операциите тежки увреждания на ставния хрущял и възпаление на коляното. Тези установени засягания на здравето са датирани след произшествието и са попречили за възстановяване на движенията на крака. След тази операция, за около 1 месец пострадалият отново е бил затруднен да се придвижва, като за период около 1 месец е бил с патерици. След това е проходил, но се е появила болка с изтичане на кръв и гной от мястото на операцията за заздравяване на бедрената кост и при нея са извадени металната плака и винтове, отстранени са костна и прилежаща тъкани, провело се е антибиотично лечение. След тази операция е било затруднено и движението на пострадалия за около два месеца. С оглед датата на произшествието - 17.01.2018 г., проведената веднага операция с метална остеосинтеза, както и проведената артроскопска операция на 29.08.2019 г. и през месец юни 2020 г. и операция за лечение на получено загнояване, следва да се отчете, че целият оздравителен процес е продължил над 2,5 години, с проведени три оперативни и няколко рехабилитационни лечения, като са останали и белези от всяка от операциите, включително има отстранявне на костна и прилежаща тъкани. Не са дооценени от въззивната инстанция проведените лечения, свързани с болки и засягане изцяло на здравословното състояние на пострадалия: общо трите оперативни интервенции; претърпените интензивни болки от около 15 дни в болница, непосредствено след произшествието; невъзможността два месеца ищецът да се движи и необходимостта да лежи в този период; зависимостта му от други хора, конкретно от сина си, която е продължила от изписването от болницата за около 6 месеца, като в първите два месеца е бил обслужван изцяло на легло; продължилото възстановяване и проведената лапароскопска операция; общо продължилото възстановяване от около 10 месеца; придвижването с патерици около 5 месеца, а впоследствие и с бастун към 2 месеца; обездвижването след операцията на коляното и обездвижването след операцията за отстраняване на гнойното възпаление; проведеното рехабилитационно лечение, на 6-ия ден след първата операция, на 30-я ден и след 3-ия месец; възрастта на пострадалия към процесното произшествие- 63 години, която е от значение, тъй като е свързана с общото влошено здравословно състояние, изразяващо се в настъпили изменения на опорно-двигателния апарат на пострадалия, скъсяване на левия крайник вследствие преживяно заболяване детски паралич, от това като последица кос таз и изменение на гръбначния стълб, което е затруднявало по принцип ищеца и е затруднило повече от обичайно възстановяването му след процесното произшествие; едновременно с това пострадалият е бил все още във възраст, когато е можел да е социално активен и тази социална активност е прекъсната. Макар и да не са причинени от процесното произшествие, което е подчертано от въззивния съд, съществуващите увреждания на ищеца, следва да се преценят като такива, затрудняващи по принцип ищеца и съответно в особено критичната ситуация за него е било по-затруднително възстановяването. Въззивният съд бил длъжен, определяйки обезщетението за неимуществени вреди, да прецени индивидуалните особености на личността, за да може да определи по какъв начин е засегната негативно, което в настоящия случай не е извършено. Не е дооценено увреждането, като не са взети предвид лезията на ставния хрущял и нарушението на целостта на вътрешния менискус; нарушението в движението на лявата тазобедрена става с посочените градуси, невъзможността да се отклонява ставата, стесняването на ставната междина на лява тазобедрена става със субхондрално остеосклеротично уплътнение. Освен това не е дооценено психичното състояние непосредствено след преживяното произшествие, както и в периода на възстановяване; проблемите във възприятието на ищеца, че е зависим от чужда помощ, нежеланието му да излиза, да се вижда с хора, поради болките и травмата, които е преживял. При определяне на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, въззивният съд следва да вземе предвид и обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, израз на която са застрахователните лимити. Съгласно чл. 492, т. 1 КЗ (редакция ДВ бр. 100/29.12.2015 г.) за претърпените неимуществени и имуществени вреди лимитът на обезщетението при застраховка „Гражданска отговорност“ е 10 000 000 лв. С оглед изложените мотиви, следва да се приеме, че на основание чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК, въззивният съд се е произнесъл, отклонявайки се от правилното тълкуване на чл. 52 ЗЗД и е постановил решението в противоречие на материалната норма. При преценка на всички тези обстоятелства, представляващи обективни факти, от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД, следващото се обезщетение на пострадалото лице следва да е в размер на 55 000 лева. При определено обезщетение от 30 000 лв, въззивният съд не е дооценил обстоятелствата, които са релевантни, съответно неправилно е определил критериите, предвидени в чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения следва да се отмени частично въззивното решение и да присъди допълнително обезщетение от още 25 000 лева. Върху тази сума застрахователят дължи и лихва, на основание чл. 429, ал. 3, вр. ал.2, т. 2 от КЗ, от момента на отправеното искане до застрахователя - от 30.01.2018 г. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по сметка ВКС в размер на 500 лв, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради това, че ищецът по силата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, е освободен от внасяне на държавна такса. На касатора се дължат направените разноски в размер на 1600 лв, с ДДС- заплатено адвокатско възнаграждение на адв. К., удостоверено за получено в брой съгласно представения договор за правна помощ и съдействие. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 100 007 от 25.02.2021 г. по в.т.д. № 89/20 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 12 от 09.01.2020 г. на ОС – Габрово по т.д. № 26/19 г. за отхвърляне на иска на С. Г. К. срещу ЗД „Булинс“ АД за разликата над 30 000 лв до 55 000 лв И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. Г. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата от 25 000 лв (допълнително над присъденото обезщетение от 30 000 лв), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, от пътно-транспортно произшествие, състояло се на 17.01.2018 г. в [населено място], [улица], ведно със законната лихва от 30.01.2018 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и направените разноски пред ВКС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 1 600 лв. ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сума в размер на 500 лв, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, представляваща дължимата държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: