8 Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 28 февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 37/2017 година Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 243/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и отмяна на постановеното по него определение от 08.06.2016 г., с което е било одобрено споразумение между Окръжна прокуратура – Стара Загора и защитниците на обвиняемите Г. Х. Г. и Д. И. Г.. Поддържа се, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане на окръжния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване. Осъденият Г. Х. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. Осъденият Д. И. Г. и неговият защитник изразяват становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на делото, установи следното : I. С определение от 08.06.2016 г., постановено по НОХД № 243/2016 г. от Окръжен съд – Стара Загора, е одобрено споразумение между прокурор от Окръжна прокуратура – Стара Загора и защитниците на обвиняемите Г. Х. Г. и Д. И. Г., с което последните са се признали за виновни, както следва : 1. Г. Х. Г. се е признал за виновен в това, че : - на 17.09.2014 г. е извършил престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 3 и 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца; - на 17.09. 2014 г. е извършил престъпление по чл. 308, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от две години и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от две години; - в периода от началото на м. септември 2014 г. до 17.09.2014 г. е извършил престъпление по чл. 253а, ал. 1, пр.1 във вр. с чл. 253, ал. 7 във вр. с ал. 5 във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от една година и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от една година. На основание чл. 23 от НК на осъдения Г. Г. е наложено едно общо най-тежко наказание „ пробация” със следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от две години, и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от две години; 2. Д. И. Г. се е признал за виновен в това, че : - на 17.09.2014 г. е извършил престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца; - на 17.09. 2014 г. е извършил престъпление по чл. 308, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от една година и пет месеца и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от една година и пет месеца. На основание чл. 23 от НК на осъдения Д. Г. е наложено едно общо най-тежко наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от една година и пет месеца, и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от една година и пет месеца. II. Искането на Главния прокурор за възобновяване на делото е допустимо и основателно, макар и не по всичко изложено в него. В искането се аргументират доводи за неупражнено правомощие на съда да откаже одобрение на споразумението, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства, за да се направи законосъобразна преценка относно правната квалификация на действията, извършени от осъдените лица. Това е довело и до ограничаване правата на ощетеното юридическо лице „L. S.M.B.” SA със седалище Кралство Белгия. В процедурата, регламентирана в глава двадесет и девета от НПК, съществено изискване към сезирания съд е да провери дали споразумението не противоречи на закона и морала. Формалните основания – споразумението да е в писмена форма, да е постигнато между прокурора и защитата съгласие по въпросите, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК, както и да има изричен отказ на обвиняемия от съдебното разглеждане на делото, са необходима предпоставка за положителното произнасяне на съда. Наличието им обаче е недостатъчно, за да се одобри внесеното в съда споразумение. В посочената процедура компетентността на съда не се свежда само до администриране волята на страните. При разглеждане на делото по този процесуален ред съдебният орган запазва ръководната си роля в процеса чрез упражняване на контрол върху начина, по който са решени въпросите, по които страните са постигнали съгласие. По част от тези въпроси – деянието, авторството, вината и приложимият материален закон, страните не разполагат с възможност да постигнат съгласие в насока, различна от доказателствения материал. По конкретното дело съдът е приел, че представените споразумения не противоречат на закона и морала, поради което и на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, следва да се одобрят. Този извод е формален и сочи на неизпълнение на възложеното му от закона задължение да се запознае с доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, да провери достигната ли е обективната истина по делото и правилно ли е приложен материалният закон. Разискваните в искането за възобновяване доказателствени източници, а и не само те, сочат, че редица обстоятелства от кръга, очертан по чл. 102 от НПК по това дело, са останали неизяснени, а други са пренебрегнати и това не позволява да се направят верни изводи по приложимия материален закон – дали деятелността на двамата осъдени Д. Г. и Г. Г. съставлява само престъпления по чл. 308 и чл. 309 от НПК, или противоправното им поведение осъществява състава на друго увреждащо престъпно посегателство. При задълбочено осмисляне на доказателствените материали за конкретната фактическа обстановка и действията, извършени от двамата осъдени, съдът би могъл да достигне и до друг извод за приложимия материален закон и да откаже да одобри споразумението. Съдът ще бъде длъжен да се произнесе в рамките (фактите) на повдигнатото обвинение, но само тогава, когато има внесен обвинителен акт, но не и при споразумението по чл. 381 от НПК. На следващо място, съдът е признал осъдените за виновни за продължавано престъпление по чл. 309 от НК (за осъдения Д. Г. като извършител, а за Г. Г. като помагач и подбудител). Известно е, че за съставомерността на деянието по чл. 309 от НК от обективна страна е необходимо освен съставянето на неистински или преправянето на истински частен документ още и неговата употреба от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. Приетата особена форма на усложнено престъпление е изисквала да се посочат отделните деяния, с които е осъществен състава на двуактното престъпно посегателство по чл. 309 от НК, като се има предвид, че в конкретния случай инкриминираните неистински документи са оригинал и копие с частна заверка на един документ – договор за доставка на обща стойност от 2 960 000 евро с доставчик [фирма], представлявано от Д. Г. и купувач търговско дружество „L. S.M.B.” SA със седалище Кралство Белгия. Според искането за възобновяване наказанията на двамата осъдени са определени при условията на чл. 55, ал. 2, б. „ б” от НК, като съдът заменил предвидените наказания лишаване от свобода с пробация, а разпоредбата на посочената алинея не съдържа „точки и букви”, поради което е приложена „несъществуваща санкция”. За престъпленията по чл. 308, ал. 2 от НК и чл. 309, ал. 1 от НК „не е предвиден най-нисък предел”, поради което възприетата техника за определяне на наказанията по чл. 55 от НК е изисквала приложението на ал. 1, т. 2, б. „б” на посочената разпоредба. Очевидно е, че се касае за техническа грешка и в този смисъл упрекът за приложена „несъществуваща санкция” е преувеличен. В представеното писмено споразумение, сключено между прокурора и защитата, е допусната идентична грешка, възпроизведена буквално в одобреното споразумение, поради което съзряният недостатък в известна степен илюстрира липсата на надлежен контрол от страна на съда при решаване на делото. По отношение на наказанието „пробация”, наложено на осъдения Г. Г. за престъплението по чл. 253а, ал. 1 от НК, съдът е следвало да съобрази приложимостта на чл. 55 от НК при предвидените в закона алтернативни санкции ( виж в този смисъл - решение № 458/18.10.1972 г. на ВС по н.д. № 430/72 г., I н.о.; решение № 341/15.09.2014 г. на ВКС по н.д. № 1024/2014 г., I н.о.; решение № 200/11.04.2011 г. г. на ВКС по н.д. № 1129/2011 г., II н.о.). Обобщено казано, окръжният съд не е разполагал с процесуална възможност да одобри представените споразумения, но въпреки това, в нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК е постановил атакуваното определение. Налице е предвиденото в чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК основание за възобновяване на производството поради съществени процесуални нарушения при провеждането му. III. По доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В принципен план, привилегията по чл. 381, ал. 4 от НПК е правна възможност, използването на която не освобождава съда от задължението да се ръководи от принципа на законоустановеност на наказанието и да съблюдава целите по чл. 36 от НПК. При одобряване на споразумението по чл. 382, ал. 7 от НПК съдът следва да оцени адекватно обстоятелствата, значими за индивидуализация на наказанието, включително и на съответствието му с целите, визирани в чл. 36 от НК. Отегчаващите обстоятелства, на които се позовава искането за възобновяване (изводими от обремененото съдебно минало на двамата осъдени, фактът, че Г. Г. е осъществил деянията в изпитателния срок по предходно осъждане за престъпление по чл. 255 от НК, спецификата на престъпната дейност), несъмнено имат влияние върху степента на обществена опасност на дейците и на деянията. С оглед изхода на делото, разрешаването на поставения въпрос за справедливостта на наказанията, наложени на осъдените, съответно за приложението на чл. 55 от НК, би било преждевременно. Доводите, изложени в тази връзка, подлежат на съобразяване при новото разглеждане на делото. Настоящият съдебен състав не намира за основателна претенцията делото да се върне за ново разглеждане на окръжния съд. Производството по делото е образувано по реда на диференцираната процедура по глава XXIX, чл. 381 и сл. от НПК. Отразените в предходния пункт констатации неминуемо рефлектират върху повдигнатите обвинения и най-малкото изискват по – прецизното им формулиране. Това налага след възобновяване на производството делото да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 243/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 08.06.2016 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото между прокурора и защитниците на осъдените Г. Х. Г. и Д. И. Г. и е прекратено наказателното производството. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжна прокуратура – Стара Загора. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.