Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
София, 19.09.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 861 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 270 от 15.03.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 7571 от 06.11.2015 г. по гр.д. № 18561/2014 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за сумата 5200 лева и чл. 86 ЗЗД за сумата 1700 лева, предявени от Х. С. К. против Р. С. З., двамата от [населено място].
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 175 ГПК как следва да се цени направеното от страната извънсъдебно признание за съществуване на факти.
Съгласно установената съдебна практика, извънсъдебните признания на страната за неизгодни за нея факти следва да бъдат ценени наред с всички доказателства по делото. Когато страната е направила писмени изявления пред орган на досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията и с насрещната страна по гражданскоправния спор, то тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд. В този смисъл решение № 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о.; решение  № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., III г. о. и решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр.д. № 2979/2014 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че предмет на делото е връщане на сума по заемно правоотношение; че ищцата претендира връщане на сумата 5200 лева, съставляващи невърнат към 31.08.2009 г. остатък от общо 11000 лева, дадени в заем на ответника. Прието е, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като ищцата не е доказала твърденията си за сключен с ответника договор за заем в размер на 11000 лева с уговорен срок на връщане до края на 2008 г., които обстоятелства не могат да бъдат установени от приложените по делото писмени обяснения на ответника, дадени пред Софийска районна прокуратура.
В касационната жалба против въззивното решение на Софийски градски съд, подадена от Х. С. К. се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи за неоснователност на претенцията и, тъй като в нарушение на чл. 175 ГПК не е съобразил направените от ответника признания пред органите на досъдебното производство.
Ответникът по касационната жалба Р. С. З. от [населено място] счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Изводът, че приложените по делото писмени обяснения, дадени от ответника пред органите на Софийска районна прокуратура по пр. преписка № 53171/2009 г. не съставляват доказателство за получен от ответника заем от ищцата са неправилни. В нарушение на чл. 175 ГПК съдът не е ценил извънсъдебните признания на ответника за неизгодни за него факти – признанията, съдържащи се в обяснения, дадени пред органите на Прокуратурата на България. В обясненията на ответника (л. 30 - л. 33) по гр.д. № 1592/2012 г. се съдържат изявления, съвпадащи с твърдените от ищцата факти в исковата молба. Ответникът е признал, че към 18.08.2009 г. (датата на прекратяване на прокурорската преписка) е дължал на ищцата сума от 6000 лева, предоставени му в заем, за да ги използва за бизнеса си, без да е определян краен срок за връщането им – т.е. признал е факти, сочещи, че претендираната от ищеца сума е получена от него по договор за заем. Признал е, че „никога не е отказвал, че има да връща тази сума”; че е забавил връщането и, когато е било поискано от ищцата, тъй като е бил материално затруднен, но между страните никога не е имало спор за размера на заема, който ответникът е започнал да изплаща. Така направените признания, съпоставени с приложената по делото разписка за пощенски запис от 31.08.2009 г., изпратен от ответника до ищцата с отразено основание за плащането „вноска за приспадане от дължимата сума”, обуславят извод, че към 31.08.2009 г., между страните е съществувало заемно правоотношение за сумата 6000 лева; че от тази сума ответникът е изплатил 800 лева (обстоятелство, което се признава от ищцата) и е оставал неиздължен със сумата 5200 лева, т.е. обуславят извод, че претенцията за връщане на сумата 5200 лева е основателна и доказана по размер.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът, чието правно основание е чл. 240 ЗЗД се уважи в предявения му размер от 5200 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 30.10.2012 г. Основателна е и претенцията за мораторни лихви върху паричното задължение от 5200 лева, дължими съгласно чл. 241 ЗЗД от 18.06.2011 г. –(нотариална покана за връщане на заемната сума е връчена на ответника на 18.05.2011 г.) до датата на предявяване на иска 30.10.2012 г. общо в размер на 736,35 лева, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която искът с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен до този размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора, ищец по делото, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски съобразно уважената част от исковете общо в размер общо на 1588 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 7571 от 06.11.2015 г. по гр.д. № 18561/2014 г. на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от Х. С. К. против Р. С. З., двамата от [населено място], иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 5200 лева; в частта, с която искът с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен до размер на 736,35 лева, както и в частта за присъдените съдебни разноски.
ОСЪЖДА Р. С. З. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. С. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 240 ЗЗД сумата 5200 (пет хиляди и двеста) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2012 г. до окончателното и изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 739,35 (седемстотин тридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки), както и сумата 1588 (хиляда петстотин осемдесет и осем) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, с която искът с правно основание е отхвърлен за разликата между 739,35 лева и 1700 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |