Р Е Ш Е Н И Е № 344 гр. София, 06.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..шестнадесети септември..... две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1780 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е трето по ред и е образувано по жалба на подсъдимия Ц. Й. Ц. срещу решение № 17/ 28.04.2011 г. по внохд № 8/ 2011 г. на Военно- апелативния съд с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на фактите- касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. По същество се отправят алтернативни искания- делото да бъде върнато за ново разглеждане или подсъдимият да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като извърши проверка на решението в пределите по чл.347 от НПК и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъда № 64/ 30.06.2009 г. по нохд № 64/2009 г. Софийският военен съд признал подсъдимия Ц. за виновен в това, че на 21.11.2008 г. управлявал л.а. “Рено Лагуна” с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила / а именно 1.5 промила/ и на основание чл.343б ал.1 и чл.55 от НК го осъдил на пробация, като наложил двете задължителни пробационни мерки за срок от по шест месеца. На осн. чл.343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Така постановената присъда два пъти е отменяна от Военно-апелативния съд, който с нови присъди е оправдавал подсъдимия. Въззивните присъди два пъти са отменяни с решения на Върховният касационен съд. С решение № 17/ 28.04.2011 г., предмет на настоящата касационна проверка, Военно-апелативният съд потвърдил осъдителната присъда на Софийския военен съд. Жалбата е неоснователна. Изложените в подкрепа на оплакването съображения, в по-голяма степен имат отношение към обосноваността на решението, отколкото към начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение. А както е известно, необосноваността на решението не е касационно основание за проверката му. Относимите към оплакването доводи са, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания, които подкрепят обвинението, а не тези, подкрепящи тезата на подсъдимия. Защитата счита, че показанията на първата група свидетели са противоречиви и не установяват по несъмнен начин основното спорно обстоятелство- кога подсъдимият е употребил алкохол. Претендира се и непълнота на експертното заключение. Върховният касационен съд намира възраженията за лишени от основание. Видно е от мотивната част на решението, че след проведеното въззивно следствие Военно-апелативният съд внимателно е анализирал всички свидетелски показания, като условно е разделил свидетелите на две групи. Фактическите данни, съдържащи се в показанията на свидетелите Г. Г., К.С., Р.С., Д. и Г., съпоставени с данните в акта на административно нарушение са доказателствената основа за извода, че подсъдимият е употребил алкохол преди изтичането на работното време, т.е преди 17 ч. Въззивният съд не е имал основание да отхвърли достоверността на посочената група свидетелски показания, които намерил за последователни, взаимно допълващи се и неопровергани от съобщеното от т.нар. свидетели на защитата М., Г. и Г., че по принцип подсъдимият не пие в работно време. Последните трима свидетели са категорични само, че на оперативката в 16 ч. не са забелязали Ц. да е употребил алкохол, което не изключва да е сторил това около 16.30 ч. При проверката и оценката на показанията на св. А. А. съдът е констатирал нелогичност и неубедителност във възпроизвеждането на една част от събитията и демонстриране на ясен спомен само относно времето, когато двамата са се почерпили и като е отчел близките приятелски отношения между тях, както и явното противоречие на твърденията му с показанията на останалите разпитани лица /и преди всичко с показанията на св. Г./ е мотивирал решението си да не ги кредитира с доверие. Настоящият касационен състав счита, че въззивният съд е изложил убедителни аргументи кои доказателствените средства приема за достоверни и защо отхвърля други и доказателственият анализ е обективен и пълен, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 305 ал.3 от НПК. Не могат да бъдат споделени и възражения, касаещи съдебно-медицинската експертиза за процентното съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия. Тя почива на данните от химическото изследване на кръвта, на обясненията на подсъдимия за изпитото количество алкохол и на установения чрез свидетелските показания времеви период на консумацията. Базира се на резултата от газхроматографското изследване на взетата в 19.40 ч. кръв, който метод според вещото лице е единственият специфичен химико-физичен метод за определяне на етилов алкохол, както и на преизчисляване по формула на В. на алкохолното съдържание в момента на произшествието. Липсата на протокол от медицинско освидетелстване на Ц. не води до непълнота на коментираната експертиза, тъй като тя се базира на точни резултати от химически методи на изследване. Що се касае до допълнителното заключение на експерта, съдът правилно го е приел за неотносимо, защото се базира на обясненията на подсъдимия за времето, когато е изпил 200 гр. ракия и които са отхвърлени като недостоверни. Водим от горните съображения Върховният касационен съд стигна до извод, че Военно-апелативният съд не е допуснал процесуални нарушения в дейността си по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, мотивирал е убедително изводите си по фактите и е отговорил подробно на всяко от възраженията на подсъдимия. Решението не страда от процесуална незаконосъобразност, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение 17/ 28.04.2011 г. по внохд № 8/2011 г. на Военно-апелативния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: