Ключови фрази
Убийство по хулигански подбуди * убийство по хулигански подбуди * хулиганство


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 264

гр. София, 26 юни 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Блага Иванова

при участието на секретаря Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Димитър Генчев,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 361 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия П. Д. Ф., чрез защитниците му адвокати М. М. от АК – [населено място], Р. И. и Г. И., двамата от АК – [населено място], срещу решение № 432 от 07 януари 2014 година на Софийския апелативен съд, НО, 1-ви въззивен състав, по внохд № 672 / 2013 година, с което е потвърдена присъда № 185 от 29 май 2013 година на Софийския градски съд, постановена по нохд № 5715 / 2012 година по описа на този съд.
В жалбата на адвокат М., от името на подсъдимия Ф., са релевирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий.
В жалбата на адвокат И. са заявени нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, което ангажира основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Оспорен е и размерът на присъденото по делото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Отправени са алтернативни искания за:
оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 325 от НК или по квалифицирания състав на престъплението,
за цялостно оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 116 от НК или за преквалифицирането му по основния текст за това престъпление или за причинена тежка телесна повреда,
за намаляване размера на всяко от наложените на подсъдимия наказания за отделните престъпления от съвкупността и на определеното за нея общо наказание,
за намаляване размера на присъденото обезщетение.
Жалбата на адвокат И. съдържа собствената на защитника интерпретация на доказателствата по делото и формирани изводи за фактическата обстановка на деянието. Претендира отмяна на атакуваното решение, без да конкретизира правомощието, което ВКС да упражни, намаляване на наложеното наказание и на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим П. Ф. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитниците си адвокати И. и И., които поддържат подадените касационни жалби при направените в тях оплаквания и изложени доводи, които намират, че ги подкрепят.
Частният обвинител и граждански ищец С. П. Р. и повереникът й адвокат В. Н. от САК не участват лично в заседанието пред ВКС, редовно призовани. Не са представили писмено становище по касационните жалби на подсъдимия Ф..
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия П. Д. Ф. както следва:
- по чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. чл. 115 във вр. чл. 18 от НК - за това, че на 02. 09. 2011 година, в [населено място], по хулигански подбуди, направил опит умишлено да умъртви С. П. Р. и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода;
- по чл. 325, ал. 2, предл. 2 във вр. ал. 1 от НК - за това, че на същата дата и същото място извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост и при условията на чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението деянието да се отличава с изключителен цинизъм и
- по чл. 339, ал. 1, предл. 2 от НК – за това, че от неустановена дата до 03. 09. 2011 година, в [населено място], без надлежно разрешително, държал огнестрелно оръжие – пистолет ИЖ 78-8, ЛОН 052302, преработен в боен, калибър 22 (5.6 мм) и боеприпаси – 53 броя патрони калибър 22 (5.6 мм) и 75 броя патрони калибър 7.65 мм и при условията на чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и е оправдан по повдигнатото обвинение във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При условията на чл. 23, ал. 1 от НК за трите престъпления на подсъдимия Ф. е определено общо наказание от дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Осъден е да заплати на С. П. Р. сумата 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законните последици, както и направените по делото разноски.
Присъдени са дължимата държавна такса и разноските в полза на държавата, като са възложени в тежест на подсъдимия Ф..
Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото.
ВКС намира жалбите на защитниците от името на подсъдимия Ф. срещу въззивното съдебно решение за неоснователни. Направените с тях възражения биха могли да бъдат обобщени така:
- съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, защото не е разкрил обективната истина по делото поради неизпълнение на задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НК;
- съдът неправилно е приложил материалния закон, защото извършеното от подсъдимия деяние не е съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. чл. 18 от НК, а е такова по чл. 128 от НК;
- осъждането на подсъдимия по чл. 325 от НК е неправилно, защото инкриминираните по този текст негови действия са осъществени с лични, а не с хулигански мотиви и затова са несъставомерни по тази норма на закона;
- наложените на подсъдимия наказания за отделните престъпления и определеното общо наказание са явно несправедливи и
- размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен и затова несправедлив.
Тъй като е известно, че проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна само при констатации за отсъствие на съществени нарушения на процесуалните правила, които да компрометират изводите на решаващия съд по фактите, то тази проверка следва да се извърши преди останалите.

1. Общо формулираното оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила в дейността на съда по оценка и анализ на доказателствата, не намира опора в данните по делото.
Извършената от ВКС проверка по възраженията в жалбите на адвокат М. и на адвокат И. констатира, че в процесуалната дейност на съда по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Спазването на правилата е гаранция за формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение на въззивния съд и поради това то няма как да бъде ревизирано от ВКС.
Изводите си по фактите въззивният съд е формирал след извършена проверка и анализ на цялата доказателствена съвкупност, ключово значение в която имат показанията на свидетелите – очевидци на инкриминираното деяние – С. Р. (пострадала, показания на л. 80 от нох дело и приобщените такива от ДП – т. 1, л. 19 и съдебен разпит на л. 41, т. 2), Е. Р. (неин съпруг, л. 90 от нох дело и надлежно приобщените показания от ДП, т. 1, л. 12), на свид. М. Я. (работил с тях на мястото на престъплението, л. 143 от същото дело и прочетените показания от съдебния разпит на л. 50, т. 2 от ДП), а също и тези на А. М. (полицай, изпратен на местопроизшествието, л. 141 от делото), свидетелите Л. и А. (поемни лица, показания на л. 74 и л. 77 от нох дело, както и повторните им разпити в с. з. на 17. 04. 2013 година). Тези гласни доказателствени източници са оценени от съдилищата по действителното им съдържание и съобразно цялата доказателствена съвкупност, поради което правилно са кредитирани за достоверност. В тази връзка са изложени подробни съображения (л. 6-9 от мотивите на присъдата и л. 8-10 от въззивното решение), които няма причини да не бъдат споделени.
Съдилищата надлежно и подробно са обсъдили и обясненията на подсъдимия Ф. (протокол от съдебно заседание на л. 149 от нох дело). Съпоставили са тяхното съдържание с това на останалите гласни доказателства по делото и с констатациите и изводите на многобройните експертизи – най-вече балистичните (основни и допълнителна, експерт А., л. 97-99 и л. 139 от нох дело), което им е дало основание за оценката на тези обяснения като защитна версия на подсъдимия, опровергана от останалите доказателства. Собствената на защитата интерпретация на доказателствените източници и представената версия за случилото се (в жалбата и писмената защита на адв. И.) не намират опора в данните по делото. Показанията на основните свидетели – очевидци Р. и Я., въпреки някои вътрешни противоречия в детайлите и липса на точен спомен за тях при разпитите пред съда, като цяло са последователни и логични и не дават основание да бъде отказано кредитирането им за достоверност. Тези противоречия са констатирани от съда и са отстранени със способите на НПК – чрез приобщаване на предходните им показания от досъдебното производство, чрез разпитите на свидетелите относно констатираните противоречия и задълбочения анализ и съпоставяне на техните показания – както помежду им, така и с обективните находки по делото, изследвани и отразени в експертните заключения.
Основният, спорен по делото фактически въпрос, касае механизма, по който е произведен изстрелът срещу пострадалата Р.. Не се подкрепя от доказателствата по делото тезата на подсъдимия и неговата защита, че това е станало при сборичкването между подсъдимия и свид. Р. в опит на последния да му отнеме оръжието след вече произведения от него изстрел по посока на свид. М. Я.. Надлежно е установено, че след този изстрел подсъдимият направил втори опит да стреля, но оръжието засякло, след което свид. Р. започнал да избутва подсъдимия надолу по стълбите към междинната площадка, като по пътя бил ударен от подсъдимия в корема. При това свидетелят се свил и отстъпил на стълбището, а свид. Р. се намесила, като отправила забележка към подсъдимия („... започна да се кара на лицето защо се държи по този начин ...” – показанията на свидетелите Р. и Я., разпити от 03. 09. 2011 година, надлежно приобщени). При опита й да го изблъска и отдалечи от тях, подсъдимият презаредил оръжието, насочил го към свид. Р. и стрелял в тялото й. Основание за тези си фактически изводи съдилищата са намерили не само в показанията на посочените трима свидетели, внимателно анализирани и оценени, както това бе обсъдено по-горе, но и в заключението на допълнителната балистична експертиза от 02. 04. 2012 година (т. 2, л. 66 от ДП), която експертно изяснява особените характеристики на оръжието (преработено от газово в бойно), начина на произвеждане на двата изстрела, причините за констатираните две следи от ударника върху невъзпламенения патрон, намерен на междинната площадка, необходимостта от ръчно презареждане и произвеждане на изстрела при централно натискане на спусъка назад. Всичко това, наред с насочеността на изстрела в тялото на свид. Р., правят тезата за случайно произведен (при това с участието на свид. Р.) изстрел, крайно несъстоятелна.
Така че, в резултат на извършен цялостен анализ, съдът е направил оценката си за достоверност на доказателствените източници, която няма причини да не бъде споделена, доколкото този анализ не разкрива игнориране или превратност в дейността на съда. Оплакването в касационните жалби от името на подсъдимия Ф. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се явява неоснователно.

2. При така установените по делото факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Изводът се налага от констатираното съответствие между тези факти и тяхната правна оценка.
Възраженията относно приложението на материалния закон (съдържащи се основно в жалбата на адвокат И.), не се споделят от настоящата инстанция.
Основното възражение на защитата във връзка с приложението на правото касае съставомерността на действията на подсъдимия по нормата на чл. 325, ал. 2 от НК и осъществяването на опита за убийство на пострадалата Р. при наличие на квалифициращият признак „по хулигански подбуди”, както и съотносимостта на тези правни квалификации с оглед конкретните факти по делото.
Правната доктрина и съдебната практика по принцип дават еднозначни и последователни отговори за решаването на тези въпроси. Известно е, че с хулиганските действия по чл. 325 от НК могат да бъдат засегнати и правата на личността, чрез посегателство върху честта и достойнството, телесния интегритет и дори живота. Убийството по хулигански подбуди предпоставя наличие на предшестващи или съпровождащи посегателството хулигански действия, „...подтикнали дееца да извърши убийството или на мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност.” (ППВС № 2/1957 година, т. 19). Предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от състава на убийството, ако са извършени с едно деяние. Когато обаче са извършени по различно време и/или с отделни деяния, или с тях се засягат правата на различни лица, тогава е налице реална съвкупност между тях. (в този смисъл са и ППВС № 2/1974 година, т. 4 и т. 7, р. № 546/2009 година на ВКС, ІІІ н. о., р. № 275/2011 година на ВКС, ІІ н. о. и др.).
В конкретния случай, подсъдимият Ф. първоначално е осъществил действия, засягащи обществените правила и морал, както и честта и достойнството на свидетелите Р. и Я., опитвайки се да налага собствените си представи за правилно и неправилно, за ред и справедливост, при това по абсолютно неприемлив начин – отправяйки обиди към двамата свидетели, налагайки им определено поведение по императивен и безапелационен начин, а след това и нанасяйки удар по главата на свид. Р. с дръжката на пистолета и произвеждайки изстрел по посока на свид. Я., което определя поведението му и като изключително дръзко. Дали и доколко поводът за това поведение на подсъдимия (включването на стълбищното осветление) е значим или не от негова и от обществена гледна точка, е правно ирелеватно. Същественото е, че той е демонстрирал неуважение към общоприетите правила за поведение, грубо пренебрежение към социалните норми и ценности в стремежа си да заяви и наложи собствено превъзходство и представа за обществена справедливост. Затова и настоящата инстанция намира за несъстоятелни доводите за осъществяване на тези действия от подсъдимия с лични, а не с хулигански мотиви – адресатите на неговите действия са му напълно непознати, липсват каквито и да било лични взаимоотношения с тях до момента, не е налице тяхно поведение, което да предизвика и провокира подобни действия. Несъгласието и неодобрението на нечие чуждо поведение не предполага от обществена гледна точка реакции като на подсъдимия и именно затова те са непристойни и грубо нарушават обществения ред, като по този начин изразяват неуважението към приетите обществени порядки и морал.
Като е установил, че подсъдимият е действал с оръжие, макар и технически неизправно, но годно да произведе изстрели и съответно да причини смърт, че е презаредил повторно пистолета и го е насочил към пострадалата Р. и е произвел изстрел от близко разстояние в жизненоважна част на тялото (в областта на гърдите) и така е причинил нараняването със засягане на множество вътрешни органи, правилно и законосъобразно съдът е приел наличие на обективиран от действията на подсъдимия пряк умисъл за умъртвяване на пострадалата, а не просто нарушаване в някаква степен на телесния й интегритет.
Поради това и възражението на защитата на подсъдимия Ф. за съставомерност на деянието по чл. 128 от НК, а не по чл. 116 от НК, е неоснователно. То не държи сметка за смисъла на закона и практиката по приложението му и не намира опора в доказателствата по делото.
Претендираното от защитата оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, също няма как да бъде удовлетворено, защото касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а от фактите и обстоятелствата, както са установени от предходните съдебни инстанции, не следва извод за несъставомерност на деянията и разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неприложима.

3. Наложените на подсъдимия Ф. наказания за всяко от престъпленията са съобразени с установените по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Известно е, че решаващ фактор при индивидуализацията на наказанието по нашето наказателно право е тежестта на извършеното престъпление, т. е. справедливостта (арг. от чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от НК). Затова и наказанието има преди всичко общопревантивен ефект. Обстоятелствата, които подлежат на оценка на плоскостта на степента на обществена опасност на деянието (чл. 54, т. 1 от НК) са свързани преди всичко с обективното отрицателно въздействие върху обекта на престъплението, обществените отношения и съзнанието на гражданите, т. е. от значение са тежестта на причинения престъпен резултат, предизвиканите други несъставомерни последици, начинът и средствата на действие.
Правилна е преценката на съда, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за престъплението по чл. 116 от НК би било несъразмерно тежко, поради което то е определено при условията на чл. 55 от НК и при надлежна преценка на наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства, защото в противен случай би била компрометирана справедливостта на наказанието.
Вярно е, че личността на дееца не разкрива висока степен на обществена опасност, но извършената съвкупност от престъпления и тежкото, безпричинно и непредизвикано посегателство срещу живота на пострадалата, не позволяват претендираната от защитата по-голяма снизходителност.

4. Настоящата инстанция намира възражението на защитата на подсъдимия срещу размера на присъденото обезщетение за неоснователно.
Обстоятелствата, очертаващи справедливостта на конкретно дължимото обезщетение, са специфични и се основават на общочовешките ценности.
Размерът на присъденото обезщетение е адекватен на юридическите принципи и критерии, вложени в нормата на чл. 45 от ЗЗД, които предходните съдебни инстанции са съблюдавали, а също е съобразен с обстоятелствата по делото, чрез които е конкретизиран общият принцип за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Претърпените от пострадалата физически болки и страдания са изключително тежки по естеството си и с дълготрайни последици. Засегнати са много органи (стомах, тънко черво, дебело черво, уретер, премахнат е единият бъбрек), проектилът не е изваден и е останал в тялото. Всичко това предпоставя доживотни страдания и последици и съответно по-сериозното им репариране.
При така изложените съображения, възраженията на подсъдимия Ф. срещу решението на въззивния съд се явяват неоснователни, а атакуваният съдебен акт – правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила.
Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 432 от 07 януари 2014 година на Софийския апелативен съд, НО, 1-ви въззивен състав, по внохд № 672 / 2013 година, с което е потвърдена присъда № 185 от 29 май 2013 година на Софийския градски съд, постановена по нохд № 5715 / 2012 година по описа на този съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.