7 Р Е Ш Е Н И Е №7 гр. София,26.04.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3196 по описа за 2014г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Щ. Р. Р. срещу решение № 1460 от 11.07.2014г. по гр. дело № 1453/2014г. на Окръжен съд Пловдив, Х гр. състав в частта, с която е потвърдено решение № 1169 от 19.03.2014г. по гр. дело № 17290/2013г. на Пловдивски районен съд, III гр. състав в частта, с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сума в размер 14 220,86 лв., от която сумата 13 595,29 лв. представлява неизплатена част от дължимата цена на произведена и отдадена ел. енергия от фотоволтаичните електроцентрали „Д. П. – Жребино 1“ и „Д. П. – Жребино 2“ за периода февруари 2013г. – май 2013г. по договори № 185 и 186 от 30.06.2011г. за изкупуване на ел. енергия от независим продавач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 28.10.2013г. до окончателното заплащане на сумата, сумата 1 450,83 лв. – деловодни разноски, както и сумата 773,57 лв. – разноски за въззивното производство. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че с оглед вида на порока на акта, който го е направил унищожаем, а не нищожен, и предвиденото в чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение, отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР няма обратно действие и следователно не е налице отпаднало основание за претендиране на сумите. Релевира доводи, че заплащането на цената за достъп е нормативно уредено и не зависи от това дали актът на ДКЕВР е отменен, като се позовава на чл. 104 ЗЕ, § 197 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 52/2012г./, чл. 84, ал. 3 ЗЕ, чл. 30 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Ответникът в настоящото производство [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. С. Д. /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Релевира доводи, че преценката дали отмяната на индивидуален административен акт води до отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици е от компетенция на ВАС, който е формирал постоянна съдебна практика в смисъл, че решението за отмяна на индивидуалния административен акт има ретроактивно действие. Подробни съображения са изложен в писмен отговор. С определение № 581/26.10.2015г. по т. дело № 3196/2014г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по релевантния правен въпрос за действието във времето на постановено от Върховния административен съд на Република България влязло в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт - Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи, прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и следващите ГПК, приема следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: След допускане на касационно обжалване на въззивното решение различни съдебни състави на ВКС са създали постоянна практика по същия правен въпрос с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В решение № 212/23.12.2015г. по т. д. № 2956/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. е извършена преценка на приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, включително практика на ВАС по приложение на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК и е прието, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, предвиждаща действие занапред само на съдебно решение, с което се отменя подзаконов административен акт, представлява изключение от базисното общо правило, че отмяната на незаконосъобразните административни актове действа от момента на тяхното издаване, след като само съответстващите на изискванията на чл. 146 АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални административни актове са обективно годни да породят целените от административния орган, техен издател, правни последици. В същия смисъл са и отговорите на този правен въпрос, дадени в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 155/11.01.2016г. по т. д. № 2611/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 157/11.01.2016г. по т. д. № 3018/2014г. на ВКС, ТК, II т. о.: „влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ има обратно действие.“ Поради това, че Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР няма характер на подзаконов нормативен акт, в посочените съдебни актове е направен извод, че конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяната на индивидуалния административен акт настъпва с обратна сила /ex tunc/. Настоящият съдебен състав възприема дадения отговор на релевантния правен въпрос в посочените съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По правилността на въззивното решение: Предвид дадения отговор на релевантния правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, касационните оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт са неоснователни. Изводът на въззивната инстанция, че правните последици на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР отпадат с обратна сила и с обратна сила отпада основанието за начисляване в тежест на ищеца задължения /цени/ за предоставената услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” от страна на [фирма], е законосъобразен. Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, с който на основание чл. 36а, ал. 2 ЗЕ ДКЕВР утвърждава цените по чл. 36а, ал. 1 ЗЕ като пределни за всеки лицензиант. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, ако оспореният административен акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички, включително за гражданския съд относно това дали актът е валиден и законосъобразен, предвид разпоредбата на чл. 302 ГПК. Тъй като посоченото решение на ДКЕВР е отменено в частта по раздел ІІ, т. 2, а именно за електроцентрали с фотоволтаични модули над 5 kWp, то се налага извод, че временни цени за достъп не са определени, поради което плащането им е лишено от основание. Неоснователен е доводът на касатора, че допуснатото по силата на чл. 13, ал. 7 ЗЕ /редакция с изм. в ДВ, бр. 54/2012г./ предварително изпълнение дава основание за извод, че не са отпаднали с обратна сила правните последици на отменения със съдебно решение индивидуален административен акт. Предварителното изпълнение не е аргумент да се приеме, че през исковия период цената за достъп до преносната и разпределителната мрежа е начислявана на правно основание. След отмяна на решението на ДКЕВР липсват определени от регулаторния орган временни цени за процесния период, считано от приемане на решението на ДКЕВР, предвид конститутивното действие на решението на ВАС с обратна сила /ex tunc/, поради което правните последици от допуснатото предварително изпълнение също са отпаднали с обратна сила. Доколко с обратното действие на решението на ВАС при отмяна на индивидуалния административен акт не биха били защитени важни обществени отношения, основни обществени ценности и интереси и съответно регулацията на електроенергийния пазар и обезпечаването на безпроблемно функциониране на електроенергийната система на Република България, както и предвиждането на действие занапред /ex nunc/ на решението на ВАС, с което се отменя индивидуален административен акт в областта на отношенията, свързани с осъществяването на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, т. е. дали отмененият незаконосъобразен акт ще действа за периода от момента на приемането му до неговата отмяна, предвид сигурността и предвидимостта в търговските и обществените отношения, са въпроси, които следва да бъдат законово регламентирани. Доводът на касатора за неправилност на въззивното решение поради това, че цената за достъп за процесния период от време се дължи на основание чл. 84, чл. 104 ЗЕ, § 197, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, е неоснователен. Действително по аргумент от чл. 104 ЗЕ цени за достъп до електроразпределителната мрежа се дължат, тъй като предоставяната услуга достъп до електроразпределителната мрежа на съответния регионален мрежов оператор принципно има възмезден характер. За процесния период не са налице данни за сключен писмен договор за достъп до преносната и разпределителната мрежа между ищеца и [фирма] по реда на чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ, чл. 104 ЗЕ, нито по реда на § 197, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./. С оглед задължението на производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, в които да уредят правата и задълженията на страните във връзка с условията на достъп, [фирма] и други оператори на преносните и електроразпределителните мрежи през 2012г. са поискали ДКЕВР да определи цени за достъп до преносните и разпределителните мрежи съгласно правомощията си, предвидени в чл. 21, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ /ред. ДВ, бр. 54/2012г./. В отговор на направените искания е постановено процесното Решение № Ц-33/14.09.2012г., което впоследствие е отменено с решение № 7846/06.06.2013г. по адм. дело № 13220/2012г. на ВАС, ІV отделение. Следователно задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на съответния оператор на електроразпределителната мрежа за процесния период е възникнало от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент, предвид фактическото присъединяване към мрежата на оператора, независимо, че не е налице писмен договор, и административноправен – решението на ДКЕВР за определяне на временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. Поради отмяната на решението на ДКЕВР се налага извод, че липсва административноправният елемент и следователно липсва основание за начисляване на ищеца на цена за достъп в размера на цените, определени с отменения акт на ДКЕВР, чиято отмяна е постановена именно с оглед липсата на ясни критерии и данни за определяне на цената. Критериите на разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ не могат да намерят приложение поради това, че на територията, на която [фирма] осъществява дейността си, липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да се определи обичайната цена, която обикновено се плаща за същия вид стока или услуга /в случая достъп до електроразпределителната мрежа/ при подобни обстоятелства за съответния период от време. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ договорите за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа следва да бъдат сключени при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че Общите условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до мрежата на [фирма] са одобрени с решение № ОУ-8 от 20.05.2013г. на ДКЕВР, същите са влезли в сила на 01.07.2013г., обявени са на интернет страницата на оператора на разпределителната мрежа и са станали задължителни за нейните ползватели след процесния период. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на въззивния съд, че правните последици на отменения индивидуален административен акт са отпаднали с обратна сила – с обратна сила е отпаднало основанието да се начислят в тежест на ищеца задължения /цени/ за предоставената услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” от страна на [фирма]. С оглед ретроактивното действие на решението на ВАС за отмяна на посочения индивидуален административен акт напълно обоснован е изводът на решаващия съдебен състав, че договорите за прехвърляне на вземания от страна на [фирма] към [фирма] с предмет стойността на цената за достъп до електроразпределителната мрежа са без предмет, предвид липсата на вземания за процесния период на [фирма] спрямо [фирма] за достъпа до електроразпределителната мрежа. С отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи липсва ликвидно вземане за цена за достъп поради това, че за процесния период същото не е определено по размер. Следователно правилно въззивният съд е приел, че след като ответникът [фирма] не е придобил никакви вземания по заплащане на цена за достъп до електроразпределителна мрежа, то не е могъл да извърши и прихващане с тях. Поради това, че начислените суми по процесните 8 бр. фактури /цена за достъп до преносната и разпределителната мрежа/, издадени от „Е. България Е.”, са недължими, извършените от ответника с приложените 8 бр. писма материалноправни изявления за прихващане по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД на тези суми срещу сумите, дължими за произведена електроенергия за периода от м. февруари 2013г. до м. май 2013г., не са породили своя погасителен ефект и [фирма] дължи заплащането им на ищцовата страна. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в обжалваната от ответника част е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника по касационната жалба сума в размер общо 1 764 лв. – направени разноски за касационното производство /платено адвокатско възнаграждение/. Доводът на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователен, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1460 от 11.07.2014г. по гр. дело № 1453/2014г. на Окръжен съд Пловдив, Х гр. състав в частта, с която е потвърдено решение № 1169 от 19.03.2014г. по гр. дело № 17290/2013г. на Пловдивски районен съд, III гр. състав в частта, с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сума в размер 14 220,86 лв., от която сумата 13 595,29 лв. представлява неизплатена част от дължимата цена на произведена и отдадена ел. енергия от фотоволтаичните електроцентрали „Д. П. – Жребино 1“ и „Д. П. – Жребино 2“ за периода февруари 2013г. – май 2013г. по договори № 185 и 186 от 30.06.2011г. за изкупуване на ел. енергия от независим продавач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 28.10.2013г. до окончателното заплащане на сумата, сумата 1 450,83 лв. – деловодни разноски, както и сумата 773,57 лв. – разноски за въззивното производство. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 764 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и четири лева/ – направени разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.