11
Р Е Ш Е Н И Е
№161
София, 19.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1561/2017 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бул Строй Инженеринг” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 699 от 27.03.2017 г. по т.д. № 2375/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, с което след отмяна на решение № 377 от 17.02.2016 г. по т.д. № 536/2014 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, дружеството касатор е осъдено да заплати, на основание чл.79, ал.1, вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, на „Металком Инвест” ЕООД, ЕИК[ЕИК], следните суми: 296 992 евро, представляваща задържани суми съгласно т.2 от сключено на 23.11.2010 г. споразумение, ведно със законната лихва от 04.02.2014 г. и 155 470.54 лв.- законна лихва за периода от 28.06.2011 г. до 04.02.2014 г., както и разноски по делото.
С определение № 9 от 08.01.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси, свързани с : диспозитивното начало в процеса и обхвата на въззивното производство при произнасяне по валидността на конкретна договорна клауза, както и с приложимостта на разпоредбата на чл.25 ЗЗД по отношение на задължението на възложителя да заплати възнаграждението за приета работа и съответно действителна ли е договорна клауза, поставяща изпълнението на задължението на възложителя по договор за изработка да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършена и приета работа, в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора лице, както и какви са предпоставките за приложимост на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението, поради уважаване на преждевременно предявен иск, както и за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се допуснато нарушение на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, на чл.9 ЗЗД; съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващи се в произнасяне извън пределите на въззивната жалба, неизпълнение на задължението на въззивния съд да мотивира решението си съгл. чл.236, ал.2 ГПК и неправилно разпределение на доказателствената тежест, с оглед на приетото, че нормата на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД въвежда необорима презумпция. Касаторът счита за необосновани изводите на въззивния съд, че обуславянето на задължението за плащане на възнаграждението от действие на трето лице, е несъвместимо с възмездния характер на договора за изработка. По съображения, подробно изложени в жалбата, поддържани в публичното съдебно заседание на 25.04.2018 г., се иска отмяна на решението, с произтичащите от това последици.
Ответникът по касация - „Металком Инвест” ЕООД, чрез процесуалните си пълномощници, счита жалбата за неоснователна. Приема за доказана недобросъвестността на дружеството – касатор, попречило за сбъдване на условието за плащане от страна на Агенция „Пътна инфраструктура”, поради което правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД. Оспорва доводите на касатора за преждевременост на предявения иск, с оглед на тази изрична законова разпоредба, даваща възможност на страна по договор да търси дължимите й се суми и преди сбъдването на уговореното с другата страна отлагателно условие. Подробни съображения в подкрепа на становището са развити в писмен отговор и в защита, поддържани в публичното съдебно заседание на 25.04.2018 год.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
При постановяване на атакуваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – София е приел за установено следното: наличието на сключено на 23.11.2010 г. споразумение между „Маврово Инженеринг” ЕАД и „Бул Строй Инженеринг” АД, с което се уреждат отношенията между страните във връзка с подизпълнителски договор от 28.06.2007 г. и анекси към него, като последният е сключен във връзка с основен договор между ответника и Агенция „Пътна инфраструктура”/А./ за изпълнение на строителни работи – проект за транзитни пътища ІV – Л. № 9 ; съгласно чл.2 от споразумението „Бул Строй Инженеринг” АД се е задължило да заплати на „Маврово Инженеринг” ЕАД съответната част от задържани суми от А., като гаранция по основния договор, в размер на 296 992 евро с ДДС, в срок до пет работни дни след получаване на съответното плащане от А.; на 28.06.2011 г. е сключен договор за цесия, по силата на който цесионерът „Металком Инвест” ЕООД е придобил вземането на цедента „Маврово Инженеринг” ЕАД към „Бул Строй Инженеринг” АД, при надлежно съобщаване на цесията, като през 2013 г. цесионерът е отправил покана за доброволно изпълнение от ответника, но такова не е последвало.
Решаващият състав на Апелативен съд – София, след преценка на данните по делото, е извел два самостоятелни правни извода: 1. за приложимост на презумпцията по чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, с оглед на становището, че ответното дружество, с неоправданото си бездействие, продължило над три и половина години след изтичане на срока за гаранционна отговорност и подписването на споразумението от 23.11.2010 г., и с оглед интереса да не настъпи условието, недобросъвестно е попречило то да настъпи и 2. за недействителност на уговореното в чл.2 от споразумението, тъй като обуславянето на изискуемостта на задължението от действието на трето лице в неопределен период от време, което може изобщо да не бъде осъществено, е несъвместимо с възмездния характер на договора за изработка, поради което тази договорна разпоредба не е породила правни последици.
Въззивният съд не е изразил становище по доводите на ответника за нищожност на цесията като противоречаща на договорна забрана за прехвърляне на процесното вземане, поради отразена в мотивите към решението констатация, че основният договор между ответника и А. не е представен по делото. За неоснователно е счетено и възражението за наличие на законова забрана за цедиране на това вземане, предвид обратното действие на нормата на чл.42а от ЗОП, отм., /ДВ бр.40/2014 г./.
По поставените правни въпроси :
Съобразно правната уредба на ограниченото въззивно обжалване, при решаването на материалноправния спор въззивният съд е ограничен от поддържаните в сезиращата го жалба оплаквания. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до фактическите констатации по спора и произнасянето по надлежно въведени възражения и доводи на страните, поддържани пред въззивния съд, като тези ограничения не обхващат преценката за приложимост на императивна материалноправна норма. Предвидената служебна проверка на въззивния съд обхваща само валидността на решението и неговата допустимост – в обжалваната част. Извън правомощието на въззивния съд е да извършва служебна констатация относно действителността на облигационната връзка, или отделна договорна клауза, от която произтича спорното вземане, без да има направени доводи и оплаквания във въззивната жалба. В този смисъл е както Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС – решение по т.д. № 94/2012 г., І т.о. и решение по гр.д. № 177/2010 г., І г.о., послужили като основание за допускане на обжалването.
По въпроса, свързан с предпоставките на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, валидността и приложимостта на условието като модалитет на договорно съдържание, настоящият състав приема следното:
Съгласно законовата уредба на договорите, сключени под условие, установена с нормата на чл.25, ал.1, изр.1 ЗЗД, действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Настъпването на събитието може да зависи или да не зависи от волята на страните, но от сбъдването на условието ще зависи доколко сключеният договор ще породи целените правни последици, или ще бъдат заличени с обратна сила вече породени правни последици.
Според чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД условието се смята за сбъднато, независимо от фактическото му ненастъпване, щом страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи. Според приетото в тълкувателната част на мотивите към решение по т.д. № 53312/2015 г. на ВКС, І г.о., преценката относно сбъдването на условието /отлагателно или прекратително/ следва да се осъществи по правилата на логиката при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход на събитията, като се отчете интересът на страните в предметната рамка на сключения договор.
В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – решение по т.д. № 46/2013 г., ІІ т.о. и решение по т.д. № 2404/2014 г., І т.о. съответните съдебни състави са се произнесли относно възможността за страните да обвържат изпълнението на конкретно договорно задължение със сбъдването на отлагателно условие. В първия съдебен акт е застъпено разбирането, че ако сбъдването на условието е предпоставено и от действията на самия длъжник, изпълнението на задължението, чиято изискуемост е обвързана от това условие, също следва да се преценява като предоставено на волята и възможностите на длъжника. Изведен е извод, че нормата на чл.69, ал.2 ЗЗД – когато срокът за изпълнение ще бъде определен от длъжника, е приложима и тогава, когато страните са обвързали изпълнението на задължението със сбъдването на отлагателно условие, за което не е уговорен конкретен срок, ако сбъдването на условието зависи и от самия длъжник. Според отговора на поставения правен въпрос в решение по т.д. № 2404/2014 г., уговорката, че възложителят ще плати, когато на него, в качеството на изпълнител, му заплатят, не е нищожна, но следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а това, с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора, следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя на изпълнителя, спрямо третото за спора лице.
Така формираната практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, касаеща условието като модалитет, се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав, без да е необходимо допълване или конкретизиране на дадените отговори, релевантни и към поставения по настоящото дело правен въпрос по приложение на въведената законова фикция за сбъдване на условие, с настъпването на което страните са обвързали изпълнението на конкретно договорно задължение. Преценката дали се касае за предвидено в договора условие, чието настъпване не зависи от волята на страните - казуално условие, или се касае за бъдещо събитие, зависещо от волята на една от страните - потестативно условие, във всички случаи следва да се изведе от самата уговорка в договора, обективираща условието. Или, преценката за това, каква е правната характеристика на условието, като модалитет на договорното съдържание, е винаги обусловена от обективираните в договора насрещни, съвпадащи волеизявления на страните.
За да е приложима законовата фикция на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, според която, условието, макар и фактически да не е настъпило, се счита за сбъднато, е необходимо да бъде доказано, че ответникът е попречил за сбъдване на условието и неговото поведение може да се квалифицира като недобросъвестно. Недобросъвестността като юридически факт е елемент от фактическия състав на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД. В случая недобросъвестността на контрагента не е въведена като законова презумпция – не се изразява в знание на правнозначими обстоятелства, които би следвало да мотивират лицето да има различно от вече проявено поведение. Понятието недобросъвестност по см. на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД означава психическото отношение на съконтрахент към извършено от него неправомерно деяние, като по съдържание недобросъвестността се покрива с умисъла като форма на вина. В този смисъл са и преобладаващите становища в доктрината.
С оглед дадените отговори на релевантните за делото правни въпроси, решението на Апелативен съд – София е неправилно.
И. от САС самостоятелен извод за основателност на предявения от цесионера иск поради недействителност на клаузата в чл.2 от сключено между ответника и цедента споразумение от 23.11.2010 г., според която обуславянето на изискуемостта на задължението от действие на трето лице в неопределен период от време, е несъвместимо с възмездния характер на договора за изработка, е извън правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК. Твърдения за непораждане на правните последици на тази клауза, оплаквания и доводи относно валидността й, не се съдържат във въззивната жалба на „Металком Инвест” ЕООД. В случая не се касае за проверка за валидност или допустимост на първоинстанционното отхвърлително решение, а за недопустима /извън жалбата/ служебна констатация на въззивния съд относно действителността на клауза от споразумението, на което е основано спорното материално право. Това обаче не е довело до недопустимост на атакувания съдебен акт, тъй като изходът на делото пред въззивната инстанция е обусловен и от другия самостоятелен извод за приложимост на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД.
Изразеното от въззивния съдебен състав становище, че с неоправданото си бездействие, продължило над три години и половина след изтичане на срока за гаранционна отговорност и подписване на споразумението от 23.11.2010 г. до подаване на исковата молба, ответникът, имащ интерес от несбъдване на условието по чл.2 от споразумението, тъй като с получените суми следва да плати на подизпълнителя, недобросъвестно е попречил то да настъпи, е незаконосъобразно и необосновано.
Преди всичко, не е налице бездействие на дружеството – ответник, сега касатор, изразяващо се в неполагане на усилия за получаване на плащане от А. на удържани гаранционни суми, предвид изтекъл срок за съобщаване на дефекти в изпълнени и сертифицирани участъци от възложените с основния договор СМР. Категорични доказателства за отправяни многократни искания до А. за периода от края на м.септември 2009 г. до м.ноември 2013 г., съдържащи и тази претенция, са представени с отговора на допълнителната искова молба. В тази насока са и част от представените от А. писмени доказателства, изискани по реда на чл..192 ГПК. По обективираните в писмата искания има коментари и оценки на Екипа за управление на проекта /ЕУП/ и водени преговори между страните по основния договор, като резултатът от тях, вкл. постигнато съгласие за плащане на задържани суми от А. на „Бул строй инженеринг” АД, в срок до края 2013 г., са обективирани в предложение за подписване на писмено споразумение от 18.11.2013 г. Такова споразумение, наименовано спогодба, е подписано на 29.07.2014 г. – две седмици след изтичане на срока за отговор на допълнителната искова молба.
От друга страна, дори и ответникът да не е претендирал плащане от А. на задържаните гаранционни суми, в общ размер на 1 803 080.26 лв., в чийто размер попада и исковата сума, за които е подписана и спогодбата, то въведените с допълнителната искова молба твърдения, че ответникът е бездействал при уреждане на отношенията си с А., като не е потърсил правата си по съдебен или арбитражен ред, не биха могли да се приравнят на недобросъвестно поведение, попречило да настъпи предвиденото в чл.2 от споразумението от 23.11.2010 г. отлагателно условие. Това е така, тъй като бездействието принципно не се приравнява на недобросъвестност по см. на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, а фингираното настъпване на предвидения от страните модалитет е само при умисъл на съконтрагента – съзнателно, преднамерено извършване на неправомерно деяние, с което страната по договора, имаща интерес от несбъдване на отлагателното условие, да е попречила то да настъпи.
От обективираната воля на страните в чл.2 от споразумението от 23.11.2010 г., наименован „Плащане на задържани суми от А.” е видно, че „Бул Строй инженеринг” се е задължил да плати на „М. Инженеринг” полагащата му се част от задържаните суми по т.3 от преамбюла на споразумението /задържани от А. суми като гаранция от всяко плащане на дължими суми към „Бул Строй Инженеринг” във връзка с изпълнение на основния договор/, в размер на 296 992 евро, в срок до 5 работни дни след получаване на съответното плащане от А.. От съдържанието на посочената клауза не би могло да се изведе извод, че се касае за потестативно условие – зависещо и от волята на някоя от страните по споразумението и по-конкретно, от волята на дружеството - касатор. Всъщност, това споразумение, на което е основана исковата претенция, има правна характеристика на извънсъдебна спогодба, с която страните са спрели действието на подизпълнителския договор на етапа, на който са спрени работите по основния договор; предвидено е окончателно плащане в 5-дневен срок на всички изпълнени до този момент СМР от подизпълнителя „Маврово Инженеринг” ЕАД; обективирани са изявления на страните, че няма да имат каквито и да било други претенции един към друг.
При произнасяне по спорното материално право следва да се вземе предвид, че споразумението, в което е обективирано отлагателното условие, е подписано между страните по подизпълнителския договор след приключване на съответни СМР /част от възложените СМР на цедента/ и близо година след изтичане на уговорения 365 – дневен срок за съобщаване на дефекти на изпълненото. Според твърденията в исковата молба последният срок е изтекъл в края на 2009 г. Действително, по делото липсват категорични данни за точния момент на изтичане на този срок за съответните етапи / подобекти – дали това е в края на 2009 г., или в по-късен момент, както е обективирано в спогодбата между страните по основния договор. Моментът на сключване на споразумението от 23.11.2010 г. следва да бъде зачетен, с оглед предпоставките при договаряне на тази клауза и препращането към нея в чл.2, ал.2 от договора за цесия от 28.06.2011 г., сключен между „Маврово Инженеринг” ЕАД – цедент и „Металком Инвест” ЕООД, цесионер.
Като незаконосъобразно следва да се прецени изразеното от въззивния съдебен състав разбиране, че в подкрепа на извода за сбъдване на условието в хипотезата на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД са разпоредбите на ЗЗД и ТЗ относно добросъвестността като изискуемо поведение на добрия търговец, тъй като понятието недобросъвестност, като елемент от фактическия състав на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, не може да се изведе от противоположното понятие – добросъвестност, като изискуемо поведение на добрия стопанин, или добрия търговец при изпълнение на облигационни задължения.
Не би могло да се възприеме като основателно твърдението на ищцовото дружество /ответник по касация в настоящото производство/, че с неподписването на предложен от А. анекс № 2 към основния договор, целящ създаване на предпоставки за регламентирано приключване на основния договор, ответникът необосновано е бездействал и умишлено е забавил получаването на процесните суми. Плащането на задържани като гаранция суми не е договорно обвързано от окончателното приключване на основния договор, чието изпълнение е спряно по разпореждане на възложителя преди изтичане на срока по анекс № 1. От друга страна, предложеният от А. проект за анекс № 2 съдържа изричен текст за приключване на договора с „приятелско разрешение” по см. на подклауза 20.5. от Общите договорни условия и прекратяване на отговорността на възложителя. За ангажиране на такава отговорност ответникът е заявил извънсъдебно свои претенции, по които ЕУП е изразявал становища и оценки, но те са извън предмета на настоящото дело и доказателствата в тази насока не следва да се преценяват.
Предвид съдържанието на чл.2 от процесното споразумение, не може да се счете, че сключеният на 23.05.2014 г. договор за цесия, по силата на който „Бул Строй Инженеринг” АД е прехвърлил на „Строй Инженеринг БС” ЕООД вземането си от А. в размер на 1 803 080.26 лв., съставляващи задържани суми за изпълнени и приети строителни работи по договор от 12.10.2006 г., установява част от елементите от фактическия състав на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД. Този договор не би могъл да произведе валидно правно действие, предвид съдържащата се в подклауза 1.7. от ОУД забрана за прехвърляне на вземания и липса на предварително съгласие от А. /писмо от 16.06.2014 г./, а от друга страна, договорът е и развален на 30.06.2014 г.
Предвид изложените съображения, изводът на САС за изискуемост на вземането в размер на исковата сума, поради сбъдване, в хипотезата на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, на условието по чл.2 от споразумение от 23.11.2010 г., е неправилен, което обуславя отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение по същество за отхвърляне на иска по чл.79, ал.1, вр. с чл.99 ЗЗД, както и на акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне по иск за заплащане на суми по договор, чиято изискуемост не е настъпила. След като задължението на ответното дружество – касатор е с модалитет, който не е настъпил, то кредиторът не може да иска изпълнение. Предявяването на иск за неизискуемо вземане, води до неоснователност на иска.
Независимо от горното, следва да се констатира и, че ищецът не би могъл да е материалноправно легитимиран, тъй като е налице договорна забрана за прехвърляне на вземането по подизпълнителския договор. Необоснована е констатацията на въззивния съд, че основният договор не е представен по делото. Договорното споразумение от 12.10.2006 г. между възложителя – Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” /сега А./ и изпълнителя „Бул Строй Инженеринг” АД, заедно с Общите условия на договора, включващи Общи условия на договорни условия за строителство за строителни и инженерни обекти, проектирани от възложителя, изготвени от Международната федерация на инженерите-консултанти/ФИДИК/са представени в производството пред СГС и се намират по делото. В т.1.7 от ОУ изрично е предвидено, че никоя от страните няма да прехвърля изцяло или която и да е част от договора, или някаква полза или интерес от или по силата на договора. Изключенията от тази договорна забрана са посочени в б. а и б. б на т.1.7. – със съгласието на другата страна, или като обезпечение в полза на банка или финансова институция. В чл.3 от сключения на 28.06.2007 г. подизпълнителски договор между „Бул Строй Инженеринг” АД и „Маврово Инженеринг” ЕАД /цедент/ изрично е предвидено, че основният договор и всички негови приложения и допълнения съставляват част от подизпълнителския договор. Това означава приложимост на договорната забрана за прехвърляне на вземането от подизпълнителя - цедент на ищцовото дружество – цесионер. Изменението на ЗОП - отм., ДВ бр.40 от 2014 г., предвиждащо възможност за прехвърляне на вземания по договори за обществени поръчки и по подизпълнителски договори, не води до отпадане на тази договорна забрана, тъй като не се касае за хипотеза на прилагане на нов закон към заварено правоотношение. Посоченото изменение на ЗОП е относимо единствено към възражението на ответника – касатор за наличие на законова забрана за цедиране на вземане по договор за обществена поръчка, което правилно и в съответствие с практиката на ВКС, е отхвърлено от въззивната инстанция.
При този изход на делото, на касатора се дължат разноски в общ размер на 32 757 лв. – адвокатско възнаграждение и ДТ.
Предвид горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 699 от 27.03.2017 г. по т.д. № 2375/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Металком Инвест” ЕООД против „Бул Строй Инженеринг” АД искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.99 ЗЗД за сумата 296 992 евро, представляваща задържани суми по чл.2 от споразумение, сключено на 23.11.2010 г. между „Маврово Инженеринг” ЕАД и „Бул Строй Инженеринг” АД, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 28.06.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 79 490.82 евро – законна лихва за периода от 28.06.2011 г. до 04.02.2014 г.
ОСЪЖДА „Металком Инвест” ЕООД да заплати на „Бул Строй Инженеринг” АД разноски по делото в общ размер на 32 757 /тридесет и две хиляди седемстотин петдесет и седем/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|