Р Е Ш Е Н И Е №152 гр. София, 16 юни 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ със секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 561 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.2 и сл. от НПК е образувано по жалба на назначения служебен защитник на подсъдимата П. С. - адв.И. А. против въззивна присъда № 30/27.01.2017 г., постановена по внохд № 5178/2016 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата формално са наведени и трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 – 3 от НПК, като е изразено преди всичко недоволството от постановената въззивна присъда, без да са изложени конкретни нарушения и съображения в тяхна подкрепа. Визирани са единствено бланкетни доводи за отсъствието на задълбочен доказателствен анализ и недоказаност на обвинението по безспорен и категоричен начин. Според защитника, след като първоинстанционният съд правилно и задълбочено е изследвал събрания по делото доказателствен материал, въззивният състав не го е обсъдил обективно, всестранно и безпристрастно, с което е допуснал нарушения на чл.14 ал.1 и ал.2 от НПК, както и на нормата на чл.303 ал.1 от НПК. Отправена е претенция за отмяна на обжалвания съдебен акт, съпроводена с оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно се иска да бъде намалено наложеното на С. наказание лишаване от свобода като същото бъде отложено за изпълнение при условията на чл.66 ал.1 от НК. В съдебно заседание подсъдимата П. А. С. не редовно призована, не се явява. Производството спрямо нея, след като е дала обяснения пред първоинстанционния съд, е протекло по реда на задочното – по смисъла на чл.269 ал.3 т.2 от НПК. Назначеният й служебен защитник от районния съд адв. А. пледира жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Частните обвинители и граждански ищци Ц. П. и Н. Й. лично и чрез назначения им служебен повереник адв.Ч. П. считат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 4362/08.06.16 г. по нохд № 8958/2014 г. на Софийски районен съд подсъдимата П. А. С. е призната за невиновна и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК. Предявените граждански искове за причинени имуществени вреди са отхвърлени като неоснователни, а на основание чл.190 ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. По протест на прокурор от Софийска районна прокуратура и по жалба на частните обвинители и граждански ищци чрез повереника им адв.П. е образувано внохд № 5178/2016 г. по описа на Софийски градски съд. С постановената по делото присъда, предмет на настоящата касационна проверка, е отменен първоинстанционният съдебен акт като подсъдимата С. е призната за виновна за това, че в периода м.юли 2009 до 16.10.2009 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си облага в размер на 29 823,32 лв. е възбудила заблуждение у Ц. П. и Н. Й. – казала им, че ще им съдейства да получат общинско жилище под наем, което впоследствие могат да закупят и е поддържала същото, с това им е причинила имотна вреда в големи размери: на Н. Й. в размер на 10 000 лв. и 4 000 евро, която сума е в големи размери, а на П. С. – 12 000 лв., поради което и на основание чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. С присъдата С. е осъдена да заплати на Н. Й. сумата от 17 823,32 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2009 г. а на П. С. – 12 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2009 г., представляващи обезщетение за причинените им имуществени вреди от престъплението, както и сумата от 1 192 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове. В жалбата отсъства на дължимата конкретика относно наличието на пороци в доказателствения анализ на въззивния съд, което не позволява излагането на подробен коментар от страна на касационната инстанция. Настоящият състав не установи липсата на формално заявеното и претендирано от защитника нарушение на процесуалните правила при обсъждането и оценката на доказателствените източници. В случая не са допуснати процесуални нарушения, които да дават основание за отмяна на постановената въззивна присъда. При установените идентични фактически положения и от двете предходни инстанции, доказателствените материали по делото са оценени от страна на въззивния съд съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 от НПК. Не може да бъде споделена тезата на защитника, че размера на предадените от пострадалите на подсъдимата суми, не би могъл да бъде установен единствено с гласни доказателства, без същият да е подкрепен от писмени такива като разписки, договори или платежни нареждания. Това становище правилно не е възприето от предходните инстанции, включително и от състава на районния съд, постановил първоинстанционната оправдателна присъда. Изложеното в мотивите към двата съдебни акта по този въпрос изцяло се споделя от касационния състав, като следва само да се допълни, че в наказателното право, за разлика от гражданското, няма ограничение относно размера на сумите, който може да се установява със свидетелски показания. Въз основа на приетите за установени идентични фактически положения предходните инстанции са достигнали до различен - противоположен правен извод относно съставомерността на извършеното деяние. За разлика от превратното тълкуване на доказателствата от първоинстанционния съд, въззивният състав правилно е приел, че с обещаното съдействие подсъдимата е формирала и е поддържала неверни представи в съзнанието на пострадалите, че срещу заплащането на определената от нея сума от 30 000 лв. може да им уреди наемането на общинско жилище, което впоследствие П. и Й. да закупят. Тези нейни действия са били насочени единствено към постигане на предварително определената от нея цел - реализирането на имуществена облага. От първия момент на инкриминирания период тя е съзнавала, че като технически сътрудник и социален работник в отдел „Социално подпомагане” няма каквато й да е възможност да осигури или дори да укаже някаква помощ за реализирането на поетия към пострадалите ангажимент, т.е. изначално ги е заблуждавала и е поддържала така създадената у тях заблуда. По делото няма данни С. да се е стремяла или да е успяла да създаде у своите приятели усещането, че действа от името или по поръчка на някакви трети лица. Следователно изводът, че с действията си подсъдимата е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.5 от НК, се явява правилен и законосъобразен. При така изложените съображения ВКС не установи да са налице основания за отмяната на въззивната присъда и признаването на подсъдимия за невиновна. След отчитане на определящите отговорността обстоятелства градският съд е приел, че на С. следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК в размер, близък до средния, определен в закона. Ако в известна степен би могло да се приеме, че наложеното наказание от три години лишаване от свобода попада в така определените широки рамки, то последвалата го характеристика, че същото е в минималния предвиден в закона размер, със сигурност не е в съответствие с действаща разпоредба на чл.201 ал.1 т.5 от НК, според която за извършена измама в големи размери се предвижда наказание от 1 до 8 години лишаване от свобода. Въпреки така констатираното противоречие при индивидуализацията, настоящия състав на ВКС намира, че наложеното наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, а и на останалите определящи го отговорността обстоятелства. В случая не се установяват обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивния съд при определяне на санкцията и които да пораждат необходимост от смекчаване на нейния размер, още повече че така определеното наказание лишаване от свобода е и отложено за изпълнение при условията на чл.66 от НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 30/27.01.2017 г. по внохд № 5178/2016 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О П Р Е Д Е Л Е Н И Е К Ъ М Р Е Ш Е Н И Е № 152 / 16.06.2017 г. гр. София, 03 януари 2018 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ със секретар Мира Недева, при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 561 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.414, ал.1, т.1 от НПК. Постъпила е молба от частния обвинител и граждански ищец Ц. П. Д. за отстраняване на фактическа грешка в мотивите на решение № 152/16.06.2017 г., постановено по н.д. № 561/2017 г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение. В съдебно заседание молителката Ц. П. лично и чрез повереника си адв.П. моли да бъде поправена допусната неточност. Представителят на ВКП е на становище, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. Частният обвинител и граждански ищец Н. Й. счита, че жалбата е основателна. Подсъдимата П. С., редовно призована, не се явява. Защитникът й адв.А. счита, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и съобрази условията на чл.414 ал.1 т.1 от НПК, намери следното: С решение № 152/16.06.2017 г., постановено по н.д. № 561/2017 г. на ВКС е оставена в сила въззивна присъда № 30/27.01.2017 г. по внохд № 5178/2016 г. по описа на СГС. В мотивите на решението – л. 3 абзац.2, вместо името на пострадалата Ц. П., на която съгласно въззивната присъда е присъденото обезщетение за причинени имуществени вреди от 12 000 лв., погрешно е вписано името на подсъдимата П. С.. Върховният касационен съд намира, че допусната техническа грешка в известна степен би довела до евентуални затруднения, свързани с тълкуването, поради което за прецизност следва да се извърши необходимата корекция, като вместо „на П. С.” се чете „на Ц. П.”. С оглед на гореизложеното и на основание чл.414 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : В мотивите - л. 3 абзац.2, на решение № 152/16.06.2017 г., постановено по н.д. № 561/2017 г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение вместо „на П. С.” се чете „на Ц. П.”. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: