Р Е Ш Е Н И Е № 110 С. 11.05.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав : П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 21 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.307 ал.2,във вр.с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа подадената от адвокат М. К. Т. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 35259 от 26.11.2015г. на определение № 405 от 18.06.2015г. по ч.гр.д. № 284/2015г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определение № 1742 от 22.05.2015г. по гр.д. № 1266/2015г. на Окръжен съд Варна за връщане на подадената искова молба и е прекратено производството по делото. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, като посоченото ново обстоятелство, възникнало преди постановяването на актовете, чиято отмяна се иска, за което се твърди, че е от съществено значение за правилното решаване на спора е постановено от ВКС определение № 269 от 8.05.2015г. по ч.гр.д.№ 1867/2015г. на ІІІ г.о. Срещу подадената молба за отмяна не е постъпил отговор. В съдебно заседание молителят се явява лично. Поддържа молбата си и желае да бъде уважена. Позовава се на правото на достъп до съд съгласно Е. и на чл.4 §3 ал.2 Д.. Претендира направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения : Иска се отмяна на влязло в сила въззивно определение, с което е потвърдено определение на районния съд за прекратяване на производство по делото и е върната исковата молба поради недопустимост. С върната искова молба е предявен иск срещу ВКС, за присъждане на обезщетение в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва за претърпени неимуществени вреди в резултат на твърдяно допуснато от последната съдебна инстанция нарушение на принципите на обективност и справедливост при постановяване на определение по чл.288 ГПК, с което е сложено край на друго производство по иск с правно основание чл.79, във вр.с чл.45 ЗЗД. Молителят желае отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, като новото обстоятелство, на което се позова е определение № 269 от 8.05.2015г. по ч.гр.д.№ 1867/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС. Същото е постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК по въпрос, касаещ реда по който следва да се реализира отговорността на държавата за вреди от нарушение на общностното право, произтичаща от чл.4 ал.3 Д.. По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване /отговорът на който се ползва със задължителна сила за по-долните съдилища/ е прието, че е приложим процесуалния ред на З.. Следователно – с посоченото от молителя определение, съдът се е произнесъл по процесуален /а не по материалноправен въпрос/, при това - въпросът, на който е даден отговор е свързан с приложението на общностното право и няма връзка с предмета на прекратеното производство, определението по което се иска да бъде отменено. Гореизложеното, мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 ГПК не са налице, защото новото обстоятелство, на което молителят се позовава не е от съществено значение за изхода на спора, приключил с акта, чиято отмяна се иска. Липсата на посочената предпоставка, изключва възможността за отмяна. Начинът, по който е формулирано основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК изисква новото обстоятелство, на което се позовава молителя да е релевантно за спорното материално правоотношение, а не за процесуалната законосъобразност на делото. Отмяната е средство за защита, но не срещу всички допуснати пороци, а само срещу тези, който засягат защитата на спорното право. В случая посоченото от молителя ново обстоятелство не касае спорното материално право, което ищецът е въвел като предмет на делото, за който съдът е приел, че е недопустим. Основната теза на молителя, че ако на съда беше известно определение № 269 от 8.05.2015г. по ч.гр.д.№ 1867/2015г. на ІІІ г.о., той би постановил друг акт, не може да бъде споделена. С определението, чиято отмяна се иска /№ 405 от 18.06.2015г. по ч.гр.д. № 284/2015г. на Апелативен съд В./ е потвърдено определение № 1742 от 22.05.2015г. по гр.д. № 1266/2015г. на Окръжен съд Варна за връщане на подадената искова молба и прекратяване като недопустимо производството по делото, което е с предмет присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на осъществено лошо и несправедливо правораздаване, касаещо вътрешния правен ред. Определението по ч.гр.д.№ 1867/2015г. на ІІІ г.о., касае приложимия процесуалния ред за реализиране на отговорност на държавата за вреди от нарушение на общностното право /каквито в горепосоченото производство не са претендирани/. Правото на достъп до съд, на което се позовава молителя, не дава основание за друг извод. В случая – настоящият молител е реализирал това свое право и именно съдът – в хода на производството е постановил прекратителното определение, чиято отмяна се иска. Неблагоприятният за страната резултат – сам по себе си - не обосновава приложение на Е. и на чл.4 §3 ал.2 Д.. Подадената молба за отмяна не може да бъде уважена и на още едно основание. Производството по отмяна е извънинстанционно и се прилага само при наличие на някое от изчерпателно изброените в закона основания. И. му характер е свързан с приложимостта му само по отношение на влезли в сила съдебни решения и необходимостта от осигуряване на защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, които са лимитивно изброени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички съдебни актове, а само към решенията /заради силата на присъдено нещо/ и определенията, имащи техните последици. Съгласно т.2 от Постановление № 2 от 29.09.1977г. по гр.д.№ 1/77г. на Пленума на ВС – на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Определенията за прекратяване /каквото е настоящето/ не погасяват правото на страната да получи търсената защита, защото не я лишават от правото да предяви същия иск, т.е. страната не е в хипотеза да не разполага с друг път на защита. С оглед на изложеното, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адвокат М. К. Т. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 35259 от 26.11.2015г. на определение № 405 от 18.06.2015г. по ч.гр.д. № 284/2015г. на Апелативен съд В.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. П. : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.