О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №  444   София, 15.07.2010 година       ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и десета  година в състав:                             Председател:   Жанета Найденова                               Членове:    Светла Цачева                                                                                                                Албена Бонева      изслуша докладваното от съдията  Цачева  ч.гр. д. №  309 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:         Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 387 от 03.02.2010 г. по ч.гр.д. № 44/2010 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено определение № 1* от 23.10.2009 г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 8478/2009 година. Частна касационна жалба против определение № 387 от 03.02.2010 г. на Варненски окръжен съд е постъпила от О. Д. К. от гр. В.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като процесуалноправният въпрос за правния интерес от исковете за установяване неистинността на документ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Жалбата е подадена в срок и редовна. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 8478/2009 година на Варненски районен съд е образувано въз основа на искова молба подадена от О. Д. К. от гр. В. против О. В. , с която се претендира да се установи неистиността на четири документа – виза от главния архитект на общината за проектиране на временни гаражи; протокол на съвета по ПСУСА за приемане на работни технически проекти; работно технически проекти и протокол № 9 на СТУСА за допълване на визата за проектиране. Поддържа се, че документите са били представени по а.д. № 2036/1995 на Върховния административен съд и по гр.д. № 3775/1995 на Варненския районен съд и са били от значение за правилното решаване на делата, поради което за ищеца се поражда правен интерес от установяване на неистинността им. С определение № 1* от 23.10.2009 г., първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, приемайки, че предявените обективно съединени искове са недопустими, поради липса на правен интерес от предявяването им. Определението е потвърдено с определение № 387 от 03.02.2010 г. по ч.гр.д. № 44/2010 г. на Варненски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че исковете за установяване неистинността на представените документи са недопустими, с оглед това, че са били представени по дела, които са приключили с влезли в сила актове. При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Повдигнатият в изложението към частната касационна жалба въпрос обуславя съдържанието на обжалваното определение и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като съобразената от въззивния съд съдебна практика (решение № 2* по гр.д. № 3755/1995 г. на Четвърто отделение на Върховния съд) е установена при действието на ГПК от 1952 г. и преди влизането в сила на АПК от 2006 г. При действието на ГПК от 1952 г. страната можеше да оспори инцидентно истинността на представен документ по гражданско дело, ако присъства в съдебното заседание, в което документът е представен или най-късно в следващото съдебно заседание, ако документът е представен в нейно отсъствие. Ако страната пропусне тази възможност, за нея съществуваше възможността до влизането на решението в сила да предяви в отделно производство иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) и да поиска спиране на производството по делото до решаването на спора за истинността на документа. При тази законова уредба страната нямаше правен интерес да установи неистинността на документа, ако предяви иска след влизането на решението в сила, тъй като решението по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) не беше основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. “б” ГПК (отм.). Такива основания бяха влязлата в сила присъда по наказателно дело и влязлото в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.). При действието на ГПК от 2007 г., страната може да оспори инцидентно истинността на представен документ по гражданско дело най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен – чл. 193, ал.1 ГПК. Ако страната пропусне тази възможност, тя губи възможността да се позове на неистинността в това производство освен ако неистинността е установена с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Страната може да предяви иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, само ако има друг правен интерес от установяването на неистинността на документа, тъй като предявяването на този иск не е основание за спиране на производството по делото, нито решението по този иск е основание за неговата отмяна по чл. 303, ал. 1 т. 2 ГПК. И при тази законова уредба основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е влязлата в сила присъда по наказателно дело и влязлото в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. При действието на ЗАП, административният съд не можеше да се произнася по истинността на документи. При действието на АПК това е възможно – чл. 81, ал.1 АПК, поради което казаното за представянето на документ по гражданско дело при действието на ГПК от 2007 г. важи и за представянето на документ по административно дело. Предвид изложеното, формираният от въззивния съд извод за недопустимост на производството по предявените искове с правно основание чл. 124, ал.4 ГПК е законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 387 от 03.02.2010 г. по ч.гр.д. № 44/2010 г. на Варненски окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 387 от 03.02.2010 г. по ч.гр.д. № 44/2010 г. на Варненски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: