6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 43 [населено място], 23.01.2020г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесети януари, през две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 84/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Българо – Американска Кредитна Банка„ АД / „БАКБ” АД / против определение № 288/ 16.08.2019 г. по ч.т.д.№ 218/2019 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му, с която, след отмяна на определение № 932/24.07.2019 г. по ч.т.д.№ 385/2019 г. на Бургаски окръжен съд, е допуснато обезпечение на бъдещи искове на „Ерул 11” ЕООД против „Аклади„ ООД, с правно основание чл.59 ЗЗД , както следва : частичен иск за сума от 30 000 лева при пълен размер на вземането 100 000 лева – стойността на извършени в два недвижими имота подобрения, както и иск за сума от 25 000 лева, съизмеряваща вземане от направени от ищеца необходими разноски за поддържане и възстановяване на същите имоти. Обезпечението е допуснало чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране изпълнението по изпълнително дело № 965/2018 г. по описа на ЧСИ Божилова , рег.№ 800 на КЧСИ, с район на действие Бургаски окръжен съд, взискател по което е настоящият жалбоподател – „БАКБ” АД. Същият оспорва правилността на въззивното определение, с довода, че за молителя – бъдещ ищец липсва интерес от исканото обезпечение, както и че обезпечителната мярка е неадекватна и недопустима, след като уврежда правната му сфера, в качеството на кредитор на „Аклади„ООД, обезпечен с ипотека върху тези два имота и взискател, в удовлетворяване на обезпечените си с ипотеката вземания, по сключен с длъжника договор за кредит от 2006 г., с насочено по спряното изпълнително дело принудително изпълнение върху същите – публична продан. Позовава се на качество „ипотекарен длъжник” на ищеца - „Ерул 11„ ЕООД , доколкото дружеството е образувано чрез отделяне от учредилия ипотеката длъжник, по сключения с „БАКБ” АД договор за кредит длъжник - „ Аклади „ООД, с л е д учредяването на ипотеката, респ. след възникване на обезпеченото задължение. Обезпечителната нужда на бъдещия ищец жалбоподателят намира обоснована единствено по отношение обезпечаване участието му в разпределението на получената от публичната продан сума, не и по предходното й временно осуетяване, чрез спиране на изпълнителното производство. В евентуалност се оспорва адекватността на определената парична гаранция - от 5 500 лева, при спряно принудително изпълнение чрез публична продан на недвижимите имоти, с тръжна цена 606 543 лева. Оспорва се и реализиране на привилегията по чл.177 ал.1 ЗЗД единствено въз основа на изпълнителен титул, въз основа на влязло в сила осъдително решение. Ответната страна - „Ерул 11” ЕООД – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване . По съществото на спора намира въззивното определение правилно и законосъобразно, тъй като единствено след снабдяване с изпълнителен титул – въз основа на бъдещото решение по обезпечените искове - дружеството би могло да участва в изпълнителното производство, като присъединен взискател, а като такъв има равни права с първоначалния / чл.457 ГПК / . Поради това молителят – бъдещ ищец счита ,че има правен интерес да иска обезпечителната мярка - спиране на изпълнителното производство – и към настоящия, ранен според жалбоподателя момент, преди осъществяване на публичната продан и предприето разпределение на сумите , получени от същата. Така същият би имал възможност изначално да гарантира интереса си в изпълнителното производство, очевидно визирайки възможността за самостоятелна защита срещу действията / бездействията на съдебния изпълнител. Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна – чиято правна сфера е накърнена с допуснатата обезпечителна мярка, съгласно разрешението по т.6 на ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС - и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт . За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното : Ищецът „Ерул 11 „ЕООД е приобретател на недвижими имоти, ипотекирани в полза на кредитор - „БАКБ” АД на предходния собственик - „Аклади „ООД,в обезпечение задължения на последния към банката, по сключен договор за кредит.Приобретателят – „Ерул 11„ ЕООД е дружество , преобразувано чрез отделяне от „ Аклади” ООД , след възникване задълженията на последното по договора за кредит с банката и след учредяване на ипотека в обезпечение на задълженията, върху двата недвижими имота – апартаменти, находящи се в [населено място] , индивидуализирани в исковата молба. „Ерул 11” ЕООД твърди, че след придобиване на недвижимите имоти, въз основа на преобразуването чрез отделяне, е извършил в същите множество подобрения , като увеличената стойност на имотите, в резултат на тези подобрения, претендира с частичен иск от 30 000 лева, при пълен размер на претенцията му на това основание 100 000 лева.Твърди също,че е направил множество необходими разноски за запазването на имотите,вкл. възстановителни и ремонтни дейности за сградата , в която се намират , за обезщетяване на които предявява иск за 25 000 лева. Ипотекарният кредитор , снабден с изпълнителен титул, за събиране на обезпечените си вземания от „ Аклади „ ООД , е взискател по образувано изпълнително дело № 965/2018 г. по описа на ЧСИ Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ, с район на действие Бургаски окръжен съд, чието спиране – като обезпечителна мярка по бъдещите искове, с правно основание чл.177 ал.1 ЗЗД , молителят - бъдещ ищец е поискал, по реда на чл. 390 ГПК. В молбата си за допускане на обезпечението молителят – бъдещ ищец се позовава и на предявимо вещно право на задържане, на основание чл. 72 ал.3 ЗС. Ипотеката в полза на „ БАКБ „ АД е учредена предходно на преобразуването, чрез отделяне , на дружеството – ищец . Първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата, позовавайки се на недостатъчно доказателства, обосноваващи вероятна основателност на исковете , недоказаност на принадлежащо на бъдещия ищец право на задържане, както и на неподходящност на исканата обезпечителна мярка. Въззивният съд е отменил определението и допуснал обезпечението,приемайки обратното: доказателствата обосновават вероятна основателност на исковете, а обезпечителната мярка е допустима, тъй като изпълнителното производство е вече във фазата на осъществявана публична продан, без съставът да оспорва, че действителният интерес на ищеца е от гарантиране правото му да участва в разпределението на сумата от публичната продан, което,обаче, би било осъществимо само след снабдяването му с изпълнителен титул, въз основа на обезпечените искове. В изложението по чл.280 ГПК , касаторът е формулирал следните въпроси : 1/Следва ли при произнасяне по допускане обезпечение на бъдещ иск , съдът да установи дали е налице обезпечителна нужда , коя обезпечителна мярка се явява подходяща, своевременна и адекватна на тази нужда, на какви критерии следва да отговаря мярката и допустимо ли е да засяга правната сфера на трети добросъвестни лица ? ; 2 / Допустима и подходяща ли е обезпечителна мярка „ спиране на изпълнението „ в полза на лице , с право на иск по чл.177 ЗЗД, в хипотезата на насрочена публична продан на ипотекирани недвижими имоти, собственост на бъдещия ищец, при положение, че се засягат правата на трети лица – кредитори в изпълнителното производство ? Двата въпроса се обосновават в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с определения по ч.т.д. № 1156/2018 г. на І т.о., по ч.гр.д.№ 3999/2013 г. на ІV г.о. и ч.т.д.№ 479/2017 г. на І т.о. ВКС. По същество, вторият от формулираните въпроси е детайлизиран в съответствие с конкретния казус , но принципните положения в търсения от същия отговор са идентични с тези, визирани в първия от формулираните въпроси, досежно критериите за определяне на адекватна обезпечителна мярка, който удовлетворява изискването за правен – отговор на същия е даден в решаващите мотиви на въззивното определение, досежно възприемане на исканата обезпечителна мярка, като адекватна и подходяща на обезпечителната нужда. Обоснован се явява и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираните определения на състави на ВКС . В същите е споделено разбирането, че обезпечителната мярка следва да бъде адекватна на субективното материално право, което ще защитава, подходяща по естеството си на обезпечителната нужда. Тя не може да засяга неоправдано правната сфера дори на ответника по обезпечавания иск, на още по-голямо основание правната сфера на трети лица и следва да е от такъв характер, че при положителен за молителя изход на спора да се поглъща от решението, т.е. след постановяването му да не се налага отмяната й, без да съвпада напълно с правните последици на решението. В определение № 226 по ч.т.д.№ 1156/2018 г. на І т.о. на ВКС е разгледан идентичен казус, на предявен от ипотекарен длъжник срещу длъжника на обезпеченото с ипотека вземане иск, квалифициран по чл.177 ЗЗД , като обезпечителен интерес от обезпечителната мярка „спиране на принудителното изпълнение „, насочено срещу ипотекирани в обезпечение на чуждия дълг имоти е отречен , доколкото се претендира към момент предхождащ момента, в който възниква възможността му да се удовлетвори привилегировано за стойността на направените в същите имоти подобрения и необходими разноски - момента на разпределение на сумите от вече осъществена публична продан на ипотекираните имоти. Съдът е посочил, че приоритетното вземане , на основание чл.177 ал.1 ЗЗД, възниква само след проведена успешно публична продан - получена цена от същата, поради което самият ипотекарен длъжник има интерес от провеждането на проданта - чл.136 ал.1 т.4 ЗЗД вр. с чл.177 ал.1 ЗЗД. Настоящият състав напълно се солидаризира с изложените съображения. В случая, въззивният съд е изхождал от обстоятелството, че публичната продан е вече насрочена, т.е. неоснователно е презумирал успешно провеждане на същата, а последното не е сигурно събитие , още повече, че постановлението за възлагане подлежи на атакуване по реда на чл.435 ГПК. Реална обезпечителна нужда на ипотекарния длъжник, съответстваща на интереса му за възмездяване на извършени в ипотекирания имот подобрения и необходими за запазването му разноски, съществува по отношение разпределението на получената сума от проведена, с влязло в сила постановление за възлагане на имота, публична продан. Чл.177 ал.1 ЗЗД изрично визира упражнимо право при вече „ продаден „ ипотекиран имот. Несъстоятелен е довода на молителя, че спирането на изпълнителното производство в този по-ранен момент обслужва нуждата му от предходно снабдяване с изпълнителен титул, чрез който да участва в изпълнителното производство, съответно да се включи в разпределението на получената от проданта сума. Последното не изключва подходящността и възможността да се наложи обезпечителна мярка „спиране на изпълнението „, към момента на разпределението, доколкото към същия, по обезпечения иск за възмездяване на подобрения и необходими разноски за ипотекирания имот, не би било постановено, влязло в сила съдебно решение. Всяко спиране на изпълнението, на по-ранен от разпределението на сумата от проданта етап, недопустимо засяга правната сфера на взискателя - ипотечен кредитор, както и на евентуално други присъединени взискатели, с последващи по ред ипотеки върху имота или макар необезпечени, но с възможност за удовлетворяване чрез същия изпълнителен способ, като забавя развитието на производството и препятства упражняването на междувременно възможни способи за осигуряване на по-адекватно удовлетворяване на взискателите.При това, самият бъдещ ищец признава, че целта на ранното обезпечаване е за да би упражнявал аналогични на присъединения взискател процесуални права на защита срещу действията на съдебния изпълнител, каквото право чл.177 ал. 1 ЗЗД не осигурява. Нещо повече, разпоредбата на чл.177 ал.1 ЗЗД съдържа привилегия за собственик на продаден ипотекиран имот, който не е лично задължен по обезпеченото вземане. Предвид начина на формиране на дружеството – ищец , с преобразуване при отделяне чрез учредяване от предходния собственик на ипотекираните недвижими имоти – длъжник по обезпечения договор за кредит, съгласно чл.262в ал.2 и чл.262г ал.2 и чл.263л ал.1 ТЗ , отговорността на „ Ерул 11” ЕООД за обезпеченото с ипотека вземане е солидарна с тази на „Аклади„ ООД, макар до размера на получените от него права – чл.263г ал.1 пр. трето ТЗ. В този смисъл, спорна се явява активната легитимация на ищеца , досежно твърдяната за притежавана от него привилегия по чл.177 ал.1 ЗЗД, а удовлетворяване от пасивно легитимирания по това му вземане длъжник - длъжника по обезпеченото с ипотека вземане към „БАКБ” АД , по реда на иск с правно основание чл.59 ЗЗД / в този смисъл реш.№ 219 по гр.д.№ 44/2019 г. на ІІІ г.о. ВКС / е допустимо и осъществимо независимо от изпълнителното производство, заведено от обезпечения ипотечен кредитор. Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 288/ 16.08.2019 г. по ч.т.д.№ 218/2019 г. на Бургаски апелативен съд. ОТМЕНЯВА определение № 288/ 16.08.2019 г. по ч.т.д.№ 218/2019 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове на „Ерул 11” ЕООД против „ Аклади„ ООД, с правно основание чл.59 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране изпълнението по изпълнително дело № 965/2018 г. по описа на ЧСИ Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ, с район на действие Бургаски окръжен съд, по отношение на следните недвижими имоти : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.8.151.16.9 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.8.151.16.11, находящи се в [населено място], м. „Аклади„ , вилно селище „Свети Никола” 2 , к а т о вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ерул 11” ЕООД, с правно основание чл.390 ГПК, за допускане обезпечение на бъдещи искове, с правно основание чл.59 ЗЗД вр. с чл. 177 ал.1 ЗЗД , предявени срещу „Аклади „ ООД , чрез налагане на обезпечителна мярка спиране изпълнението по изпълнително дело № 965/2018 г. по описа на ЧСИ Божилова , рег.№ 800 на КЧСИ, с район на действие Бургаски окръжен съд, по отношение на следните недвижими имоти : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.8.151.16.9 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.8.151.16.11, находящи се в [населено място], м. „Аклади„ , вилно селище „Свети Никола” 2. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: