Р Е Ш Е Н И Е № 231 София, 26 юли 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети април …........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова ...................................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева …................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Николай Любенов ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ НОХД № .. 1256 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок са постъпили искания от името на осъдените К. К., К. М. и С. Б., с които се атакува неподлежащото на касационна проверка решение № 7 от 31.01.11 год., постановено по ВНОХД № 121/10 год. по описа на Ловешкия окръжен съд. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Алтернативно се иска: да се отменят решението и присъдата и делото да се върне за ново разглеждане; да се оправдаят осъдените; да се намалят наложените им наказания. Исканията се поддържат в съдебно заседание. Гражданският ищец по делото не се явява, редовно призован. Прокурорът намира исканията за неоснователни. Пледира да се оставят без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становището на страните, намира исканията за НЕОСНОВАТЕЛНИ. С присъда № 8 от 22.01.10 год., постановена по НОХД № 405/06 год. на Луковитския районен съд, подсъдимият С. Б. е признат за виновен в това, че на 20.08.06 год. в [населено място], обл. Ловеч, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с неустановена самоличност лица, умишлено причинил тежка телесна повреда на Н. Н., изразяваща се в загуба на слезката, поради което и на осн. чл. 131а, вр. чл. 128, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на ПЕТ години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимите С. Б., при условията на опасен рецидив, К. К. и К. М. са признати за виновни в това, че 20.08.06 год. в [населено място], обл. Ловеч, в съучастие като съизвършители помежду си и с неустановени по делото лица, умишлено причинили средна телесна повреда на П. Ц., изразяваща се в счупване на двете кости на дясната предмишница, довело до трайно затрудняване движението на крайника, поради което и на осн. чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК Б. е осъден на ТРИ години лишаване от свобода, а подсъдимите К. и М. на осн. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК – на по ЕДНА година лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК на Б. е наложено общо наказание лишаване от свобода за двете престъпления в размер на ПЕТ години. Тримата солидарно са осъдени да заплатят на пострадалия П. Ц. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 1 500.00 лева. Съдът се е произнесъл по режима на изтърпяване, типа затворническо общежитие и разноските по делото. С атакуваното решение присъдата е изменена. Наказанията на К. К. и К. М. са намалени от една година на ШЕСТ месаца лишаване от свобода. В останалата му част първоинстанционният акт е потвърден. Разглеждайки касационните жалби на Б., К. и М. във връзка със сочените в тях основания, Върховният касационен съд намира, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на правомощията му по чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК. Защитата им формулира възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата. По своя смисъл, обаче, правят единствено извод за необоснованост, свързана с въпроса от обективна и субективна страни извършени ли са деянията от подсъдимите, което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се сподели такъв извод. Проверката на съдопроизводствените действия на първата и въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с участието на подсъдимите в деянията, в които са обвинени, и преценката на свидетелските показания не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си ОС – гр.Ловеч е дал изчерпателен и обоснован отговор на относимите за решаване на делото по същество възражения от страна на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатите фактически и правни изводи. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. В мотивите на присъдата и в решението това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, изменящ осъдителната присъда само спрямо двамата осъдени К. и М., не констатира решаващите инстанции да са придали на разобличаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат. Пред настоящата инстанция защитата на осъдените К. и Б. сочи, че извършителите на деянията са други лица, които в исканията им са цитирани по имена. Последните не са посочени при разглеждане на делото пред въззивната инстанция и не са направени доказателствени искания в тази насока. Поискан е единствено нов разпит на пострадалия П. Ц., във връзка с представената пред окръжния съд нотариална заверена декларация от него, че осъдения Б. не му е нанасял побой, а това са направили други лица. Съдът е допуснал преразпит на същия и другия пострадал по делото Н. Н.. Ц. е потвърдил, че е бит от подсъдимите, а за приложената по делото декларация заявява, че е воден пред нотариус, но не знае какво е подписал /л. 71/. Допуснатият по-късно до разпит нов свидетел П. П. не е дал съществени за решаване на делото по същество показания. Той е разпитан за пръв път в съдебната фаза близо пет години след случая и твърди, че когато е отишъл на мястото на инцидента побоя е приключил, но е констатирал, че Ц. е бит и по него има кръв. В производството по глава ХХХІІІ НПК ВКС не може да събира доказателства и не може да приема нови фактически обстоятелства, тъй като съдебно следствие пред него не се провежда, съгласно чл. 426, вр. чл. 353, ал. 5 НПК. От друга страна, искане за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 1-3 НПК може да направи единствено окръжният, съответно военният прокурор. Обстоятелствата по чл. 422, ал. 1, т. 1-3 се установяват чрез разследване. Осъденият или неговият защитник не могат да правят искане за възобновяване на делото на посочените основания. Ето защо твърдението, че други лица, конкретизирани по имена, са извършили престъпленията, не може да послужи за основание за възобновяване на делото. Законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност и на тримата подсъдими за престъплението по чл. 129, ал. 1 НК с пострадал свидетеля Ц.. В тази насока задълбочено е отговорено на възражението, че счупването на ръката е осъществено с един удар, без да може да се установи с категоричност кой от нападателите – подсъдимите или неустановените по делото лица го е нанесъл. Окръжният съд се е позовал и на константната практика на ВКС. Без значение е кой от нападателите какви удари е нанесъл, с каква сила и насоченост и с какво оръжие са осъществени. Същественото е, че действията на всеки един от нападателите в побоя са били насочени към осъществяването на общия престъпен резултат – телесното увреждане на пострадалия, действайки с общност на умисъла. Наложените наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Други смекчаващи такива, които не са взети предвид или са подценени, не се сочат от касаторите, поради което не са налице основания за намаляване на наказанията на отделните подсъдими. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените С. Б., К. К. и К. М. за възобновяване на НОХД № 405/06 год. по описа на РС – гр.Луковит. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: