Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
С., 06.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав :
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 916 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя И., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 226 от 2.12.2014г. по в.гр.д. № 480 по описа за 2014г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 298 от 26.06.2014г. по гр.д.№ 665/2014г. на Видински районен съд, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените разноски, включващи адвокатско възнаграждение за две инстанция от по 500лв. и държавни такси пред касационната от 158лв., съобразно представен списък и приложени договори.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от касатора, в които е налице позоваване на постановено по идентичен случай решение по чл.290 от ГПК № 258 от 1.07.2015г. по гр.д.№ 909/2015г. на ІV г.о. на ВКС.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
С определение № 431 от 16.04.2015г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса: Длъжен ли е съда да обсъжда довод за допуснато нарушение по чл.193 от КТ, който не се съдържа в исковата молба и изрично не е въведен в хода на делото, по който е констатирано противоречие с приетото в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС с № 158 от 1.07.13г. по гр.д.№ 1008/12г. на ІV г.о., № 19 от 30.05.11г. по гр.д.№ 262/10г. на ІІ г.о., № 229 от 20.10.11г. по гр.д.№ 1465/10г. на ІІ г.о.
В конкретния случай няма спор по фактите :
Настоящият ответник П. П. И. е заемал длъжността „шофьор” в [фирма] [населено място]. Със заповед № 9 от 17.02.2014г. е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл.330 ал.2 т.6, във вр.с чл.190 т.3, 4 и 7 от КТ и доклад с вх. № 43 от 17.02.2014г. от заемащия длъжността „Началник ремонтно звено и транспорт” поради „отказ за изпълнение на трудовите задължения”, което причинило „имуществена вреда на фирмата, произтичаща от договор с [община] за необслужени 250бр. контейнера по 2.40лв./х 3 на обща стойност 1 800лв., заедно с наложени санкции от [община] за необслужени контейнери за Т.”. Прието е, че с тези действия лицето е застрашило „изпълнението на договора с [община], интересите на работодателя, нарушило е трудовата дисциплина по КТ и другите нормативни актове, както и чл.10,11 и 12 от трудов договор № 222 от 16.05.2013г. и длъжностната характеристика”. В заповедта изрично е записано, че „лицето отказва да даде писмени обяснения за действията си”. Заповедта е връчена при отказ, удостоверен с подпис на двама свидетели. Обжалвана е в срок, с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, като единствените посочени от ищеца в исковата му молба от 31.03.2014г. доводи са, че няма предходни наложени наказания и че оспорва вменената му ограничена имуществена отговорност. В изготвения проектодоклад /стр.43-45/, обявен за окончателен в съдебно заседание на 18.06.2014г., съдът е счел, че е сезиран от ищеца с две възражения, които са предмет на установяване: 1.че „не е извършил посочените в заповедта нарушения” и 2.че „няма провинения и наказания, предхождащи заповедта”. Освен за тях, съдът е дал указания на ответника още да установи и факта на връчването й, както и обстоятелството на „искане на обяснения от ищеца”.
При тези факти въззивния съд, след извършена служебна проверка за изпълнение на изискванията на чл.193 от КТ, е счел извършеното уволнение за незаконосъобразно поради липса на доказателства работодателят да е изпълнил императивното си задължение да изслуша работника и да съобрази неговите обяснения в рамките на дисциплинарното производство. Без да е налице изложен от ищеца в подадената искова молба довод в този смисъл, съдът въз основа на показанията на разпитани по делото свидетели е приел, че преди връчването на заповедта не са изискани писмени или устни обяснения от наказаното лице, които да са във връзка с посоченото в заповедта нарушение. Работникът не е уведомен за започналата срещу него дисциплинарна процедура, не е разбрал, че във връзка с евентуално уволнение му се искат обяснения и не е бил уведомен за кои точно нарушения се изискват от него обяснения. Съответно работодателят не е могъл да ги съобрази и да вземе пред вид отношението на работника към нарушението. В. съд /подобно на първоинстанционния/,заради допуснато нарушение по чл.193 от КТ е преценил заповедта за уволнение за незаконосъобразна, без да се произнася по съществото на спора, с оглед наведените в исковата молба основания.
При тези факти, по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно трайно установената съдебна практика - ищецът по иск за признаване на уволнение за незаконно по чл.344 ал.1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба. С. предявяване на иска ищецът може да допълва исковата си молба с нови факти само, ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, какъвто е този, че той не е бил изслушан от работодателя и последният не е приел неговите писмени обяснения, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е наведен и съответно съдът не може да се произнася по него.
Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и горепосочените конкретни факти по делото, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила /чл.153 от ГПК – съдът е обсъдил релевантен за спора факт, който ищецът не оспорва и във връзка с който не е навел довод за незаконосъобразност /в този смисъл решение № 258 от 1.07.2015г. по гр.д.№ 909/2015г. на ІV г.о. на ВКС/.
Пред вид липсата на произнасяне от възизвната инстанция по съществото на спора, така допуснатото нарушение налага на основание чл.293 ал.3 от ГПК връщане на делото за разглеждане на спора и за произнасяне по посочените от ищеца основания за незаконосъобразност.
Искането за разноски съгласно чл.294 ал.2 от ГПК следва да бъде разгледано от въззивния съд.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1770 от 28.11.14г. по в.гр.д. № 226 от 2.12.2014г. по в.гр.д. № 480 по описа за 2014г. на Видински окръжен съд, на когото ВРЪЩА делото за разглеждане и за произнасяне по съществото на спора от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.