Р Е Ш Е Н И Е № 70 София, 06 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 183/2021 година С присъда №13/21.01.2020 г., постановена от Софийския градски съд по НОХД № 4826/2018 г. подсъдимият В. Т. Т. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК (за съучастие с П. Н. Р., С. В. В. и неустановено лице) и във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Подсъдимите Т., Р. и В. са осъдени да заплатят на конституирания граждански ищец Х. Ч. С. обезщетение за имуществени вреди в размер на 828 лева и сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С решение № 10321/04.11.2020 г., постановено по ВНОХД № 559/2020 г. от Софийския апелативен съд, първоинстанционната присъда е потвърдена. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият В. Т., който чрез защитника си атакува същия с оплаквания за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Изтъква се, че въззивният съдебен състав от една страна е потвърдил осъдителната присъда, но същевременно се е произнесъл за деяние, извършено около 00, 15 часа на 29.03.2014 г., за което в обвинителния акт се твърди да е станало в 01,30 часа на същата дата, тоест по непредявено обвинение. Отбелязва се още, че по този начин не става ясно за какъв времеви момент е осъден Т.. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Т. и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият С. В. не взема участие в касационното производство. От него е постъпила писмена молба, в която заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, тъй като не е подавал касационна жалба. Защитникът му също излага становище, че не са обжалвали въззивното решение и няма да вземе становище по жалбата на подсъдимия Т.. Подсъдимият П. Р. и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. Гражданският ищец и частен обвинител Х. Ч. С. не се явява, редовно призован. Явява се негов повереник, който изразява становище за неоснователност на подадена касационна жалба. Прави искане да се присъдят направените от доверителя му разноски, за което представя писмени документи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационната жалба е неоснователна. Всички посочени аргументи в нея не се обвързват с други въпроси, освен с ограничаване правото на защита поради невъзможност подсъдимият да разбере за какво е бил осъден и пълноценно да се защитава. В жалбата има позоваване на съдебната практика, като съобразно нея се поддържа, че времето и мястото са задължителни елементи на обвинението. Изтъкнатите доводи са неоснователни. Въззивният съд не е допуснал посочените от касатора съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на неговото право на защита. Настоящият състав споделя изразяваното в съдебната практика разбиране, че темпоралната характеристика на деянието е необходим негов реквизит, както и за важността на точното определяне на времевите рамки на обвинението с оглед гарантиране правото на защита. Конкретната информация за времевите параметри на деянието обаче винаги следва да се преценява в общия контекст на обвинението и през призмата на правата на страните в процеса. В разглеждания случай инкриминираната дейност е отнесена в обвинителния акт към дата 29.03.2014 г., около 01.30 часа. Първостепенният съд е споделил това в приетата фактическа обстановка, анализирайки показанията на свидетелите М., Й. и Д.. Апелативният съд е направил собствен анализ на посочените доказателствени източници и съпоставяйки ги с данните, отразени в заповедите за задържане на подсъдимите по реда на ЗМВР, издадени от същите свидетели в качеството им на полицейски органи, е достигнал до извод, че деянието е извършено на 29.03.2014 г., около 00, 15 часа. В отговор на поддържаните възражения първо следва да се отбележи, че обвинението се е ангажирало с категоричност само по отношение на датата – 29.03.2014 г., а определянето на часа е приблизително („около“), а не с точното му фиксиране - час и минути. Непредубеденият прочит на обвинителния акт показва, че в него са описани фактите относно нападението срещу пострадалия Х. С., упражнената принуда и отнемане на вещите му от подсъдимите и неустановеното лице. Отразени са действията на полицейските служители- свидетелите П. М., О. Й. и Б. Д., заловили трима от нападателите на място, минути след извършване на деянието, между които е и подсъдимият Т., опитващ се да се освободи от вещи, част от предмета на престъплението. Установено е по делото, че непосредствено след залавянето им от свидетелите подсъдимите са били отведени в сградата на полицейското управление. Подсъдимият Т. се е защитавал по така описаната в обвинителния акт хронология на събитията. Проследените действия на коментираните свидетели-полицейски служители, логически фиксират извършването на инкриминираната дейност в ранните часове на 29.03.2014 г., което е очертало и рамките на съдебното дирене. Въззивната инстанция не се е отклонила от тези параметри, приемайки в мотивите на решението приблизителен час на нападението - „около 00, 15 часа на 29.03.2014 г.“, което също позиционира извършването на деянието в ранните часове на денонощието. Иначе казано, приетото „ново обстоятелство“ не променя съществен компонент от фактическата обстановка, при която според обвинителния акт е извършено престъплението. Детайлизирането на фактическата обстановка по този начин не означава, че подсъдимият Т. е осъден по неповдигнато обвинение и е бил изненадан от съществена промяна на неговата обстоятелствена част извън хипотезата на чл. 287, ал. 1 от НПК. Ето защо не може успешно да се поддържа, че правото му на защита е ограничено, което да обуслови отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. При този изход на делото подсъдимият Т., съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да понесе направените от частния обвинител разноски пред настоящата инстанция в размер на 960 лева, отразени в приложения договор за правна защита и съдействие, към който са приложени фактура и вносна бележка. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №10321/04.11.2020г., постановено по ВНОХД № 559/2020 г. от Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА подсъдимия В. Т. Т. да заплати на частния обвинител и граждански ищец сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева разноски по делото пред касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.