Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр. София, 14 октомври 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети април през 2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 290 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Благоевград срещу въззивна присъда № 5 от 03.02.2021 г. на състав на Благоевградския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 807/2020 г. по описа на същия съд. Според протеста оспорената присъда е постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно прилагане на чл. 9, ал. 2 НК. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд. В допълнение към протеста прокурорът е изложил съображенията си за неприложимост в конкретния случай на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, спирайки се на обективните характеристики на престъпния състав по чл. 279, ал. 1 НК, на понятието за държавна граница, на същността на граничните контролно-пропускателни пунктове и реда за преминаване през тях на физически лица и декларирайки убедеността си, че на инкриминираната по делото дата подсъдимият двукратно е реализирал престъплението по посочения престъпен състав, като без надлежно разрешение е преминал държавната граница с /държава/, първо напускайки, а след това връщайки се на територията на страната. Несъгласието си със съдебната преценка за изключваща престъпния им характер малозначителност на извършените от подсъдимия деяния поради явна незначителност на обществената тяхна опасност прокурорът е аргументирал с факта, че при вида на пристигналия на мястото екип на гранична полиция, той не е останал за извършване на проверка, а е „побягнал и се е укрил на македонска територия“. Настоява, че с отношение към личната обществена опасност на Ш. е и „решението му впоследствие незабелязано да влезе“ в Република България, за да вземе автомобила си. В съдебното заседание пред с състав представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Заявява становище, че при установените по делото обстоятелства и факти съдебният извод за явно незначителна обществена опасност на извършеното от подсъдимия е правилен и обоснован. Защитникът на подсъдимия пледира за отхвърляне на протеста и за потвърждаване на въззивната присъда. Подсъдимият Ш., редовно призован за датата и часа на съдебното заседание, не взема лично участие в него. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 901687 от 01.09.2020 г. състав на Районен съд – гр. Сандански е признал подсъдимия И. С. Ш. за виновен в това, че на 29.05.2020 г., в интервала между 13:10 часа и 14:00 часа, в района между 50-та и 51-ва гранична пирамида, намиращ се в землището на [населено място], общ./община/, при условията на продължавано престъпление, е излязъл и впоследствие е влязъл през границата на страната с /държава/ без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на осн. чл. 279, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 НК го е осъдил на пробация при побационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. При инициирания от подсъдимия инстанционен контрол и с оспорения по касационен ред въззивен акт, състав на окръжният съд в гр. Благоевград е отменил присъдата, като е постановил пълно оневиняване на подс. Ш. по възведеното обвинение поради явна незначителност на обществената опасност на инкриминираните спрямо него деяния. Касационният протест срещу тази присъда е неоснователен. При положение, че в него не са изложени съображения в полза на отменителното основание по чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, свързани със събирането на доказателствата и извеждането на фактическите положения относно деянията, касационната проверка за правилно прилагане на материалния закон може да се извърши единствено на базата на приетите за установени от въззивния съд факти. А те по категоричен начин утвърждават верността на направения от този съд извод, че оказаното чрез проявите на подсъдимия отрицателно въздействие върху обществените отношения е ниско дотолкова, че не е достатъчно, за да бъде третирано извършеното като престъпление. Както по същество е отбелязал и въззивния съд, преминаването на границата на страната с /държава/ от подсъдимия без надлежно разрешение е обективен факт и съставомерен признак на престъплението по чл. 279, ал. 1 НК, като е извършено съзнателно от Ш.. Вън от съмнение е високата обществена значимост на обществените отношения, защитени с посочената норма, като изхождайки именно от това обстоятелство, въззивният съд е преценил, че не е възможно деянията на подсъдимия да се окачествят като лишени от обществена опасност. Но това им качество обаче той не е обсъждал абстрактно и дистанцирано от конкретните негови особености и от конкретното му проявление. Качествено и справедливо този съд е обмислил конкретните характеристики на инкриминираните по делото актове на подсъдимия, обусловени от една страна от причината за пребиваването му в процесния ден до граничната бразда – за среща с македонския гражданин М. К., с когото са го свързвали общият интерес и занимания по отглеждане на животни и уговорката в конкретния ден да му предаде приспособления за тази дейност, а от друга страна – от причината за преминаването на Ш. на македонска територия при пристигането на екипа на гранична полиция, било то поради уплаха, че със срещата си с чуждия гражданин е възможно да нарушава властови забрани заради пандемичната обстановка (както е съобщил пред органите на полицията) или за да облекчи физиологични нужди (според думите му пред съда). Съобразена е ирационалността в поведението му при възникналата ситуация, красноречиво свидетелстваща за импулсивността на действията му, като изложените в тази насока аргументи от въззивната инстанция разумни и обосновани. Като част от комплекса обстоятелства с определящо значение за нивото на обществена опасност на извършеното, въззивният съд е анализирал и личностната характеристика на подсъдимия, очертана от липсата на предходни негови осъждания и каквито и да е други противообществени прояви; от отзивът за трудовата и обществената негова дейност и цялостния му облик, даден в характеристичната справка за него по местоживеене; фактът, че през целия активен период от живота си е бил трудово ангажиран; хроничните здравословни проблеми, които има. Тези обстоятелства съдът справедливо е оценил като снижаващи в изключителна степен нивото на личната обществена опасност на подсъдимия. П. на тези съдебни изводи логика на прокурора е неприемлива. Като допуснато нарушение на процесуалните правила, довело в развитие до неправилно прилагане на материалния закон при постановяването на въззивната присъда, той е идентифицирал неправилното според него интерпретиране от въззивния съд на поведението на подсъдимия при вида на пристигналия на мястото екип на Гранична полиция. На тази база протестът е мотивиран с единственото, при това тезисно поднесено съждение, че фактът на бягството на Ш. от мястото с навлизане в чужда държавна територия при пристигането на полицейския екип бележи висока лична негова обществена опасност. Касае се за логически аргумент, чиято истинност не е безспорна, за да послужи за нуждите на фактическото доказване. В посочения от прокурора факт не се съдържа имплицитно предпоставка за отрицателни личностни свойства на И. Ш., като се има предвид, че не се касае за неподчинение на полицейско разпореждане, напр. Същевременно няма доказателства, които да показват или поне да индицират, че поведението му е било насочено към прикриване на факти, от естество да го злепоставят пред органите на реда, извън съобщеното от самия него по делото. Със същата стойност е и аргумента на прокурора за последващо решение на подсъдимия „незабелязано да влезе отново на територията на Република България“. Използвана е за този аргумент субективност, която е основана на произволна интерпретация, а не на истинно установени по делото факти, че подсъдимият е взел мерки завръщането му на българска територия да остане незабелязано от органите на властта. Ето защо като не е възприел генерализираната по този начин гледна точка на прокурора към обществената опасност на инкриминираните деяния, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Напротив, приложил го е точно. В останалата му част съдържащото се в протеста изложение няма отношение към обосноваването на поддържаните касационни основания. Като се отмине това, че и понастоящем, и към датата на инкриминираните събития, понятието „държавна граница“ е дефинирано в § 1, т. 3 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, а не в ППЗМВР, както е посочил прокурора, разискването на общотеоретични въпроси относно състава по чл. 279, ал. 1 НК, относно статута на ГКПП и неговата правна регламентация, относно правомощията на служителите, контролиращи лицата, превозните средства и стоките по повод влизане и излизане през границите на държавата и същността на преминаването през зоната на ГКПП, е подпомогнало ресурсно единствено физическия обем на протеста, но няма съдържателен принос към обосноваването на което и да е от основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, на които прокурорът се е позовал, предизвиквайки касационната проверка. С оглед на така констатираното отсъствие на претендираните с протеста касационни основания при постановяването на оспорената въззивна присъда и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 5 от 03.02.2021 г., постановена по ВНОХД № 807/2020 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.