3 Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр.София, 09 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на пети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. №464/2012 г. Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд №420/2011г. на Бургаски окръжен съд /ОС/, отмяна на решение от 14.09.2011г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато нарушение по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В съдебното заседание на 05.04.2012 година, искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, който мотивира позицията си с несъблюдаване от въззивния съд на материалноправната норма на чл.66 от НК. Осъденият П. Ж., редовно уведомен не участва лично и чрез упълномощен защитник в настоящата процедура. Върховният касационен съд, при извънредния съдебен контрол по чл.419-чл.426 от НПК, взе предвид следното: С присъда №494 от 08.03.2011г., по нохд №378/2011г., Районен съд /РС/ - Бургас в рамките на проведеното диференцирано производство по Глава двадесет и седма от НПК е признал подсъдимия П. Д. Ж. за виновен в извършени на 26.05.2010г., при условията на реална съвкупност престъпления по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2, по чл.270, ал.1 и по чл.325, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.28 от НК, поради което е ангажирана неговата наказателна отговорност и на основание чл.23, вр.чл.58а от НК, му е наложено общо най-тежко наказание–ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване, в затвор . Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка и придобил юридически стабилитет, с обявяване на решение №112 от 14.09.2011г., с което е изменен в санкционната част, чрез правоприлагане на разпоредбата на чл.66 от НК. Депозираното искане е допустимо и основателно. Въззивният акт е постановен в нарушение на закона. Решението е незаконосъобразно в частта, с която е приложен институтът на условното осъждане по отношение на определената на П. Ж. обща наказателна санкция - лишаване от свобода. Видно от установените фактически данни, П. Ж. е осъждан с предхождащи наказателното преследване по настоящото дело съдебни актове – присъда, по нохд №246/1999г. на РС - Бургас, в сила от 26.11.1999г., с която за престъпно посегателство по чл.197 от НК му е наложено наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева; присъда от 15.05.2003г., по нохд №311/2003г. на Сливенски РС, в сила от 16.06.2003г. с индивидуализирана наказателна санкция за престъпно деяние по чл.343, ал.3, пр.б.”А” от НК - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок; и протоколни определения от 04.06.2004г. и 25.08.2006г., съответно по нохд № №1086/2004г. и 2291/2006г., по описа на Бургаски РС, с които са одобрени споразумения, признаващи осъденото лице за виновно в осъществяването на престъпления по чл.325, ал.1 от НК и по чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1 от НК, и налагащи му наказания 100 /сто/ лева глоба /по нохд №1086/2004г./ и пробация /по нохд № 2291/2006г./ Очертаната конкретика в казуса обосновава заключение, че престъпните посегателства, предмет на разглеждане по нохд №378/11г. на РС-Бургас и внохд №420/2011г. на Бургаски ОС, са осъществени след като П. Ж. е многократно осъждан и при ангажирана наказателна отговорност с присъда от 15.05.2003г., по нохд №311/2003г. на Сливенски РС, за престъпление от общ характер, с лимитирани санкционни последици /лишаване от свобода/, препятстващи прилагането на института на чл.66 от НК. Не е настъпила абсолютната реабилитация по чл.88а от НК, поради обстоятелството, че след обявяване на визираната присъда и в предвидения по чл.88а, ал.3, вр.чл.82, ал.1, т.4 от НК срок, осъденият е извършил инкриминираните деяния по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2, по чл.270, ал.1 и по чл.325, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.28 от НК. Материалноправната норма на чл.66 от НК съдържа императивни изисквания, свързани с вида и времевите параметри на определеното наказание и със съдебното минало на подсъдимото лице, при кумулативната даденост на които компетентният орган е суверенен и оправомощен да прецени възможността за отлагане изпълнението на индивидуализираната наказателна санкция - лишаване от свобода, с подходящ изпитателен срок, ако за постигане целите на чл.36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото, и при поставен акцент на личната превенция, не е наложително да бъде изтърпяна ефективно. Фактологията по настоящото дело сочи на липса на лимитираните задължителни предпоставки досежно необходимостта субектът на търсената и реализирана наказателна отговорност да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Логическа последица от констатираното дерогиране на правните предписания на чл.66, ал.1 от НК е опорочаването на атакуваното решение, обективиращо волята на въззивния съд. Интерпретацията на допуснатото нарушение, в контекста на установения в чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК регламент, аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на внохд №420/2011г. на ОС-Бургас, отмяна на въззивно решение № 112 от 14.09.2011г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внохд №420/2011г. на Бургаски ОС. ОТМЕНЯ решение №112 от 14.09.2011г., постановено по внохд №420/2011г., по описа на ОС-Бургас и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.