Р Е Ш Е Н И Е № 233 гр. София, 29 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора от ВКС Ивайло Симов, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 808/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното производство е образувано по протест и допълнение към него от прокурор при Софийска градска прокуратура, както и по жалба и допълнение към нея от гр. ищец [фирма] (старо име [фирма]) срещу нова въззивна присъда № 92 от 19.03.2015 г., по внохд № 5049/2014 г. на Софийски градски съд, н.о., 12-ти въззивен състав. В касационния протест и допълнението към него са изтъкнати основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК с доводи в тяхна подкрепа. Неправилно въззивната инстанция е приела, че подсъдимият не е длъжностно лице. Това качество, според прокурора, произтича от същността на трудовия договор, а не от длъжностната му характеристика, чийто представен по делото екземпляр не е неподписан от подсъдимия. Безспорно куриерът е длъжностно лице, тъй като в това качество са му връчвани пратки и е получавал парични суми, които следвало да отчита пред работодателя си. На второ място, неправилно съдът е приел, че липсват достатъчно доказателства за осъществяване на престъплението от дееца, поради това, че получателите на пратките не са могли да го посочат и опишат, а в показанията на свид. М. съществуват неточности и противоречия относно датите на доставките. Според прокурора, житейски напълно обяснимо е получателите на доставките да не обръщат внимание и да не полагат усилие да запаметят личността на куриера, а неточностите в показанията на свид. М. могат да бъдат обяснени и отстранени, тъй като не страдат от фактически и логически несъответствия. И накрая, наличието (евентуално) на трето ощетено юридическо лице, вместо встъпилото по делото като граждански ищец, не е основание да се приеме, че престъпното деяние не е извършено. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В касационната жалба на гражданския ищец и допълнението към нея също са изтъкнати основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК с доводи в тяхна подкрепа. На първо място, съдът е нарушил правото на гражданския ищец да представя доказателства (съдът е отказал да разпита свидетел относно обстоятелството - запознат ли е подсъдимият с длъжностната си характеристика); ако липсва качеството длъжностно лице, престъплението ще е обсебване, а не присвояване, от което не следва извод за липса на престъпно деяние и съответно оправдаване. Второ, неправилно съдът е приел за недоказано извършването на деянието от подсъдимия само поради това, че в едно от свидетелските показания се сочат различни от действителните дати на доставките. След като категорично е установено, че подсъдимият е предал доставките, получил е, но не е отчел сумите, следва да се приеме, че деянието е доказано. На последно място, ако има и друго ощетено юридическо лице, това не е основание за оправдаване на подсъдимия. Според жалбоподателя, неправилно гражданският иск не е уважен. Всички констатирани от въззивния съд процесуални нарушения са отстраними, поради което моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Г. Н. Г. не се явява, редовно призован. Съдът назначи за служебен защитник на подсъдимия адв. А. Н. от САК. Защитникът оспорва протеста и жалбата и моли да не бъдат уважавани. Според него, оплакванията в тях сочат на необоснованост, което не е касационно основание. Правилно въззивният съд е отказал разпит на свидетел относно обстоятелството дали на подсъдимия е била връчвана длъжностна характеристика. Липсва категорично доказване на престъплението. Гражданският иск също не е доказан. За гражданския ищец и жалбоподател [фирма] се явява повереник адв. И. И., който поддържа жалбата и счита протеста за основателен. Моли присъдата да бъде отменена, вкл. и в частта, с която гражданският иск е отхвърлен. Прокурорът от ВКП поддържа протеста и иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Заявява, че са допуснати нарушение на закона и съществени процесуални нарушения; поддържа протеста и по отношение наличното качество на дееца – „длъжностно лице”, както и по отношение предмета на престъплението и връзката му с дееца. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ПРОТЕСТА И В ЖАЛБАТА, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА ПО ЧЛ. 347 ОТ НПК, прие за установено следното: С нова въззивна присъда №92 от 19.03.2015 год. по внохд№5049/2014 год. на Софийски градски съд е отменена присъдата, постановена на 04.06.2013г., по нохд № 8070/2012г. Софийският районен съд, наказателно отделение, с която подсъдимия Г. Н. Г., ЕГН [ЕГН] е признат ЗА ВИНОВЕН за престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и вр. чл. 54 от НК е наказан с „лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като подсъдимият е осъден да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 3 986,83 лв., представляваща причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ВМЕСТО ТОВА, подсъдимия Г. Н. Г., ЕГН [ЕГН] е признат за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 23.03.2009 г. до 22.04.2009 г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „вход”, етаж /номер/, ап. /номер/, при условията на продължавано престъпление , в качеството си на длъжностно лице - куриер към фирма [фирма], да е присвоил, като не отчел в касата на дружеството чужди пари, а именно сумата 3 986,83 лв., собственост на [фирма], връчени му в качеството на длъжностно лице, както следва: 1. на 23.03.2009 г. в /населено място/, в офис на дружество [фирма] на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] /вход/, ет. /номер/, ап. /номер/, в качеството си на длъжностно лице „куриер" към фирма [фирма], присвоил -не отчел, чужди пари - 835, 5 лв, собственост на фирма [фирма] - връчени в качеството му на длъжностно лице -съгласно сключен трудов договор от 15.05.2008г. между Г. Н. Г. и фирма [фирма], като не внесъл във фирма [фирма] получената парична сума от доставката на пратка с товарителница № [ЕГН]. 2. на 23.03.2009 г. в офис на дружество [фирма], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „вход”, ет. /номер/, ап. /номер/, в качеството си на длъжностно лице „куриер" към фирма [фирма], присвоил -не отчел, чужди пари - 1424, 9 лв, собственост на фирма [фирма] - връчени в качеството му на длъжностно лице съгласно сключен трудов договор от 15.05.2008 г. между Г. Н. Г. и фирма [фирма], като не внесъл във фирма [фирма] получената парична сума от доставката на пратка с товарителница № [ЕГН]. 3. на 17.04.2009 г. в офис на дружество [фирма] на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] /вход/., ет. /номер/, ап. /номер/, в качеството си на длъжностно лице „куриер" към фирма [фирма], присвоил - не отчел, чужди пари - 459, 75 лв, собственост на фирма [фирма] - връчени в качеството му на длъжностно лице съгласно сключен трудов договор от 15.05.2008г. между Г. Н. Г. и фирма [фирма], като не внесъл във фирма [фирма] получената парична сума от доставката на пратка с товарителница № [ЕГН]. 4. на 21.04.2009 г, в офис на дружество [фирма] на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] /вход/, ет. /номер/, ап. /номер/, в качеството си на длъжностно лице „куриер" към фирма [фирма], присвоил -не отчел, чужди пари - 781, 69 лв., собственост на фирма [фирма], връчени в качеството му на длъжностно лице съгласно сключен трудов договор от 15.05.2008 г. между Г. Н. Г. и фирма [фирма], като не внесъл във фирма [фирма] получената парична сума от доставката на пратка с товарителница № [ЕГН]. 5. на 22.04.2009 г. в офис на дружество [фирма] на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вход, ет. /номер/, ап. /номер/, в качеството си на длъжностно лице „куриер" към фирма [фирма], присвоил - не отчел чужди пари - 484, 99 лв, собственост на фирма [фирма], връчени в качеството му на длъжностно лице съгласно сключен трудов договор от 15.05.2008 г. между Г. Н. Г. и фирма [фирма], като не внесъл във фирма [фирма] получената парична сума от доставката на пратка с товарителница № [ЕГН], поради което Е ОПРАВДАН по обвинението по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК . Протестът и жалбата са ОСНОВАТЕЛНИ. Безспорно е установено, че в задълженията на подсъдимия са били и действията по разнасяне на пратките и отчитане на получените суми, което той не е сторил по отношение на петте куриерски доставки. Неправилно въззивната инстанция е приела, че подсъдимият не притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93,т.1б.”б” от НК. Това качество произтича от същността на задълженията му по трудовия договор – куриер, основното, същностното задължение на който е да разнася пратки и да отчита получените парични средства след връчването на вещите на съответните купувачи. Следователно дейността му е била смвързана с пацене на чуждо имущество като отчетническата дейност може да се възложи както писмено, така и устно. Освен куриер, деецът е изпълнявал и функцията на водач на служебния автомобил, по отношение на който също е бил отчетник. По отношение на стоките и получените суми водачът е длъжностно лице ( по тези въпроси е налице тълкуване на закона със задължителен характер в ППВС № 3/70 г.). Анализът на данните по делото е следвало да наведе въззивната инстанция към извод, че подсъдимият притежава специалното качество на субект на престъплението по чл. 201, ал.1 от НК, за което е привлечен да отговаря. В тази насока съдът е трябвало да съобрази и връзката между качеството на субекта на престъплението и предмета на посегателството – чуждите пари и вещи , които са му били връчени да ги пази в качеството му на куриер. Неоснователно съдът е приел, че липсват достатъчно фактически данни за осъществяване на изпълнителното деяние от дееца по всеки от петте пункта на обвинението, поради това, че получателите на пратките не са могли да го посочат и опишат, а в показанията на свид. М. съществували неточности и противоречия относно датите на доставките. Житейски напълно обяснимо е получателите на доставките да не обръщат внимание и да не полагат усилие да запаметят външния вид на куриера. Неточностите в показанията на свидетел могат да се дължат на различни причини: особености на личността, свързани със способността й да наблюдава, запаметява и възпроизвежда информация, допускане на фактическа грешка, смесване в съзнанието на различни случаи и редица други. Субективните обстоятелства (възприемане, запаметяване, възпроизвеждане и др.) не могат да бъдат основание да се приеме, че деянието обективното не съществува във времето и пространството. По делото са събрани достатъчно убедителни доказателствени източници, че стоката е разнесена и инкриминираните суми са платени на подсъдимия в качеството му на куриер, назначен в фирма [фирма] . Задължение на съда в подобни случаи е да отстрани неточностите, противоречията и непълнотите в доказателствените източници, в съответствие с принципа, че съдебната фаза е централна в наказателния процес. Съдът е длъжен да полага усилия и да прилага всички законни средства за реализиране на основната задача на процеса по чл. 1, ал. 1 НПК – разкриване на престъплението, разобличаване на виновния и точното прилагане на закона. Подсъдимият може да бъде оправдан, само ако деянието не е престъпление. Основателно е оплакването в протеста, че ако липсва качеството длъжностно лице, престъплението ще е обсебване, а не присвояване, от което не следва обаче извод за липса на престъпно деяние. Безспорно е установено по делото, както от писмените доказателства – товарителници, съдържащи данни за датите, вида на стоката и сумата на доставената стока, и от свидетелските показания, че доставките са предадени на свидетелите С., А., М., Г., С. / спр. показанията на тези свидетели /, които са кредитирани от въззивната инстанция, че сумите по извършените доставки не са отчетени. При тези данни е следвало да се изведе налице ли е своене на чуждо имущество, изразено в разпореждане като със свое с чуждото имущество. В случая е без правно значение в какво точно се е изразило разпоредителното действие от страна на дееца. За да е налице престъпно своене , следва да се установи, че деецът се е отнесъл към чуждите движими вещи , респ. пари , като със свои, независимо от естеството на фактическото/ юридическото / разпореждане с тях. Основателно е и възражението на жалбоподателя - граждански ищец, че ако има и друго ощетено юридическо лице, това не е основание за отпадане на отговорността за престъпното своене на чуждото имущество, тъй като вредоносното деяние е налице. Допуснатите съществени процесуални нарушения са изразени в неизследване обективно, всестранно и пълно на всички данни по делото, както изискват чл. 13 и чл. 14 от НПК, което е довело до игнориране оценката на доказателствената съвкупност, обосноваваща обвинителната теза, наред със защитната теза на подсъдимия, поради което е нарушен и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. При това, всички констатирани процесуални нарушения са отстраними при повторното разглеждане на делото от въззивната инстнация. Необходимо е да се изяснят следните инкриминирани в обвинителния акт обстоятелства: на инкриминираните дати подсъдимият бил ли е на работа; пътувал ли е със служебния автомобил; какви курсове е направил; какво е превозвал, на кого е предал стоките, получил ли е сумите за тях ; отчел ли ги е в счетоводството на фирмата [фирма]. Следва да бъдат проверени и анализирани показанията на свидетелите Б. Н. и Д. М., които са посочили , че са работили заедно с подсъдимия Г. Г. в инкриминирания период. Тези свидетели са изяснили, че доставките на свидетелката С., М. и Г. са извършени от подсъдимия; че в селищата /населено място/, /населено място/ и /населено място/ не е доставял друг куриер на инкриминираните дати, освен подсъдимият. Чрез проверка и анализ и на писмените доказателства, например - експедиционния лист, за който се споменава в разпита на управителя на фирмата С. и от който е видно какви стоки са предадени на шофьора, е следвало да се изясни какви стоки и какви осъществени курсове в съответните дни от името на фирмата са извършвани. Всички тези данни, съпоставени с изводите от заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвено от вещото лице Н., биха дали отговор на всички фактическите обстоятелства на обвинението. Оплакването на процесуалния представител на гражданския ищец е основателно, деликтната отговорност е функция от установяване на деянието, дееца и вината по наказателното обвинение. В случая, нарушенията в процесуалната дейност на въззивната инстнация са довели и до неправилно приложение на закона в гражданската част на решението. Пороците на съдебния акт обхващат всички части/ наказателната и гражданска части/ на съдебния акт, поради което следва цялостна отмяна на въззивното решение. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС, ІІІ н.о., съгласно чл. 354, ал. 3, т.т. 2 и 3, във вр. с чл. 348, ал.3,т.1 и ал.2 ,вр. ал.1, т.т.1 и 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 92 от 19.03.2015 г., по внохд № 5049/2014 г. на Софийски градски съд, НО, ХVІІ въз. състав и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: