Р Е Ш Е Н И Е №628 гр. София, 17 януари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шести декември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2763 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационен протест срещу решение №СП 52 от 07.10.2011 г., постановено по ВНОХД №СП-46/2011 г. по описа на Военно- апелативен съд. С атакувания съдебен акт е била изцяло потвърдена присъда №СП-111, постановена на 20.06.2011 г. по НОХД №СП-111/2011 г. по описа на военен съд- гр.София. С този съдебен акт подсъдимият Ф. В. е бил признат за невиновен в това, че за времето от 25.02.2010 г. до 01.03.2010 г. при организиране на стрелба с огнестрелно оръжие е нарушил изискванията на т.4 на Мерките за безопасност при провеждане на празнични илюминации, чл.5 от Наредба №3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, чл.246 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и използване на работно оборудване, чл.9, чл.10, чл.11, т.6 от Инструкция №И-8/2002 г. за дейността на командирите и специализираните органи за здраве и безопасност при работа по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в Министерство на отбраната и българската армия, дадените препоръки в изготвена оценка на риска през месеците януари- февруари 2010 г. от Служба по трудова медицина при ВМА, като е допуснал участието на ефрейтор К. С. К. в стрелби без лични предпазни средства, от което е произлязло увреждане на дясното му ухо- травматична руптура на тъпанчето му, довело до трайно отслабване на слуха за повече от тридесет дни, представляваща средна телесна повреда, настъпила в резултат на немарливо изпълнение на правно- регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК. С присъдата подсъдимият Ф. В. е бил признат за невиновен в това, че за времето от 25.02.2010 г. до 01.03.2010 г. в гр.София е нарушил правилата, установени за охрана на безопасността на труда, регламентирани в т.4 на Мерките за безопасност при провеждане на празнични илюминации, чл.5 от Наредба №3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място и оценка на риска през месеците януари- февруари 2о10 г. от Служба по трудова медицина при ВМА, като се е разпоредил със заповед №162/25.02.2010 г. относно участие в тържествена заря- проверка на 03.03.2010 г. военнослужещи от поделение №34340- София да проведат стрелби с автомат „К.” без да им е осигурил лични предпазни средства- антифони и с това изложил на опасност здравето им, като на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл.136, ал.2 НК. В протеста са посочени като касационни основания: нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не са релевирани конкретни доводи, а по отношение на това по чл.348, ал.1, т.2 НПК се твърди, че решаващите съдилища не са обсъдили показанията на свидетелите П. и П., неправилно не са възприели обвинителната теза, че подсъдимият е осъществил множество нарушения на правилата, установени за охрана на труда и тези нарушения са били в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата за пострадалия К. травма. С касационния протест се предлага атакуваното въззивно решение да бъде изцяло отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Военно- апелативен съд. В съдебно заседание представителят на ВКП не поддържа протеста, като твърди, че той е неоснователен. Предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Защитата на подсъдимия В. поддържа, че подсъдимият е изпълнил всички свои служебни задължения и е направил зависещото от него за осигуряване на антифони. Предлага въззивното съдебно решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият твърди, че е невинен и моли да бъде потвърдена оправдателната присъда. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Протестът е неоснователен. В касационната жалба не са релевирани конкретни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон. Касационната инстанция констатира, че въззивният съдебен състав, законосъобразно е преценил, че по делото липсват доказателства подсъдимият В. да е осъществил съставите на престъпленията по чл.134, ал.1, т.2 НК и по чл.136, ал.2 НК. При анализа на доказателствените материали, събрани в хода на наказателното производство може да бъде направен извод, че със заповед №ОХ-107/17.02.2010 г. на Министъра на отбраната на РБ е бил посочен реда и начина за провеждане на тържествена заря по случай националния празник на страната на 03.03.2010 г. С тази заповед бил назначен за командващ тържествената заря бригаден генерал К. А., които трябвало да организира и проведе тренировки с участниците в представителните блокове. С посочената заповед било разпоредено на подсъдимия (командир на поделение 34340- София) да осигури две огневи групи от по 15 военнослужещи с оглед участието им в мероприятието. В изпълнение на тази заповед В. издал на свой ред заповед №162/25.02.2010 г. относно участието в мероприятието, като определил като един от участниците пострадалия К. С. К.. С оглед подготовката за тържествената заря подсъдимият В. утвърдил Протокол за проведен инструктаж, извършен от подп. Е. М. с военнослужещите от огневите групи (между които и пострадалия войник), с който всеки един от участниците бил запознат с мерките за безопасност при провеждане на празнични илюминации и конкретно със задължението откриването на огън да става само с поставени на ушите предпазни средства (антифони). Тренировките за зарята били осъществени под непосредствения контрол на капитан Т. Т.. Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, установяват се по несъмнен начин от доказателствени материали, възприети са от държавното обвинение и са включени в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт. При тези факти законосъобразно с решението си въззивният съд е потвърдил изцяло оправдателната присъда, постановена по отношение на подсъдимия В.. Престъплението по чл.134, ал.1 НК е осъществено когато привлеченото към наказателна отговорност лице чрез действие или бездействие при непрофесионална непредпазливост или при осъществяване на дейност, източник на повишена опасност е причинило съставомерното увреждане. Действията, или както е в това производство, бездействията могат да представляват осъществяване на престъплението от обективна страна когато е налице пряка причинно- следствена връзка между допуснатите нарушения на нормативни или ненормативни правила за съответната дейност и настъпилите увреждания. Конструкцията на обвинението- предмет на това производство, изключва изцяло възможността за носене на отговорност от подсъдимия В.. Той е действал в изпълнение на заповед на висшестоящ- в случая заповед №ОХ-107/17.02.2010 г. на Министъра на отбраната, с която му е било разпоредено да определи военнослужещи от командваното от него поделение, които да вземат участие в тържествената заря. Той е сторил това с друга заповед, като е посочил пострадалия като едно от тези лица. Впоследствие по отношение на К. е бил проведен инструктаж, при който той е бил уведомен за необходимостта при стрелба да ползва антифони. Пострадалият е провел такава стрелба, под командването на свидетеля Т., като в резултат на нея е настъпило и увреждането на слуха му. При преценката на връзката между отделните описани по- горе действия, осъществени от различни лица и съотнасянето им към травмата на К. не може да бъде направен извод, че подсъдимият е съпричастен към случилото се. Той не е контролирал непосредственото провеждане на стрелбата, не е имал задължение да следи за използването на антифони от стрелящите и е утвърдил в протокол за проведен инструктаж необходимостта такива да бъдат ползвани. Липсва осъществено от В. нарушение, респективно нито едно от неговите действия (или бездействия) не е било свързано с претърпяното от пострадалия увреждане. При внимателно изследване на причинно- следствената верига може да бъде направен извод, че отговорността за допускането на провеждане на стрелбата при липса на антифони може да бъде носена от офицера, които е командвал провеждането й, но не и от командира на военното поделение, към което са се числели военослужещите. Няма как да бъде приета тезата, че подсъдимият е трябвало да осигури наличието на антифони (такива без съмнение са липсвали защото не са били закупени поради липса на средства, независимо, че са били поръчани) или да контролира използването им при стрелбата. Подобна теза не почива на фактите по делото и може да бъде отнесена за всяко лице нагоре по командната верига, което не е присъствало и ръководело стрелбата. Ако посочената логика бъде споделена то всеки един офицер (до бригаден генерал А.- командващ зарята и Министъра на отбраната, наредил провеждането й е трябвало да положи усилия и да контролира законосъобразното протичане на мероприятието, в това число и репетициите). Това без съмнение не може да бъде изисквано и не кореспондира със състава на престъплението по чл.134, ал.1 НК. При тези факти правилно не е бъде възприета и тезата, че подсъдимият В. е осъществил при условията на идеална съвкупност и състава на нарушението по чл.136 НК. За осъществяването от обективна страна на това престъпление отново се изисква привлеченото към наказателна отговорност лице чрез свои действия (или бездействия) да е създало опасност за здравето или живота на трети лица. Отново съществен признак на престъплението е наличието на нарушено правило за охрана на безопасността на труда, респективно нарушаване на нормативно установен ред за провеждане на определена дейност. Липсват доказателства издадената заповед от подсъдимия да е довела до създаването на опасност за трето лице, респективно да е налице причинно- следствена връзка между поведението на В. и създадената опасност. Както бе посочено по- горе провеждането на стрелбата при липса на антифони би могло да бъде основание за носене на наказателна отговорност от офицера, непосредствено провеждал заниманието, но не и на длъжностни лица по висшестоящата командната верига, в това число подсъдимия. Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че правилно въззивният съд е потвърдил атакуваната пред него оправдателна присъда и по отношение на обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл.136 НК. С оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено и това, че формулираното от държавното обвинение представлява невъзможна правна конструкция. В правната теория, а и в съдебната практика, се е наложило като безспорно разбирането, че е недопустимо повдигане и поддържане на обвинения за извършване на престъпление по чл.136 и на такова по чл.134 НК. Престъплението „злепоставяне” е типично резултатно престъпление, което е довършено при възникването на опасност за здравето или живота на трето лице. При реализирането на тази опасност със засягането на здравето на това лице подсъдимият може да носи отговорност единствено за престъплението по чл.134 НК, а не за това по чл.136. В тези случаи идеалната съвкупност между двете престъпления е невъзможна. В този смисъл са Р 295-69-ІІІ НО, Р53-82-І НО, 53-77-І НО и др. Доколкото с касационния протест са релевирани доводи за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НК съдебният състав констатира, че в обвинителния акт, внесен от прокурор при Окръжна военна прокуратура- София, липсва посочване на конкретните действия или бездействия, с които подсъдимият В. е осъществил съставите на престъплението по чл.134, ал.1 НК. Нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива е посочено, обстоятелството, че състава на престъплението е осъществен като подсъдимият не е бил изградил организация за провеждане на мероприятието. Така формулирано обвинението се явява принципно ново, защото е включено за пръв път в касационния протест и то, дори да бе подкрепено от доказателстевни материали, а то не е, не може да обоснове постановяването на осъдителна присъда. С оглед пълнота на изложението трябва да бъде отразено и това, че внесения от държавното обвинение обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 НПК, защото в него не е посочено в какво конкретно се изразява нарушението на подсъдимия и при законосъобразно развитие на процеса това е трябвало да доведе до прекратяване на съдебното производство от съдията- докладчик по реда на чл.249 НПК. Действително провеждането му въз основа на непълен и като цяло неясен обвинителен акт е съществено нарушение на процесуални правила, но същото не може да доведе до отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав защото посоченото нарушение е засегнало правото на защита на подсъдимия, а постановената изцяло оправдателна присъда представлява защита на това негово право в най- голяма степен. Ето защо предвид изхода на производството и правилно постановената оправдателна присъда, потвърдена с атакувания въззивен съдебен акт, касационната инстанция прие, че независимо от допуснатото нарушение на процесуални правила атакуваното решение трябва да бъде оставено в сила. При обсъждане на допуснати нарушения на процесуални правила не може да бъде споделена и тезата, отразена в протеста, че неправилно е бил ценен доказателствения материал, като незаконосъобразно не са били отчетени показанията на свидетелите П. и П.. Тези свидетели не са възприели лично факти и обстоятелства, относими към основния факт на доказване в производството, а показанията им, досежно това какви нарушения са били допуснати от страна на подсъдимия са израз на извършена от тях проверка по отношение на спазването на условията за труд на военнослужещите. Тази проверка е имала за задача установяването на нарушение от страна на подсъдимия и като цяло се припокрива с целите на наказателното производство. Ето защо изводите на свидетелите, почиващи на осъществена от тях извънпроцесуална проверка нямат никаква доказателствена стойност по отношение на установяването на извършено от В. престъпление и правилно са били игнорирани от предходните съдебни състави. Предвид всичко изложено касационният съдебен състав прецени, че с атакуваното въззивно съдебно решение не е допуснато нарушение на закона и не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Ето защо то трябва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т. НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение №СП 52 от 07.10.2011 г., постановено по ВНОХД №СП-46/2011 г. по описа на Военно- апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.