Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 330 София, 14 септември  2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година и в състав:                                                                 Председател: Иван М.Недев                                                                         Членове: Евелина Стоянова                                                                                            Ивета Анадолска   при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието на прокурора Николай Любенов .......... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 307/2009 год. Производството е по чл.422,ал.1,т.5 НПК по искане на осъдените А. А. Ч. и П. Т. Н. за възобновяване на нохд1523/2008г. на РС-Варна без конкретни доводи. Сочат, че имат и друг съучастник, който не е привлечен към отговорност. Освен това поддържат и че процесуалните им права са ограничени, защото не им било предложено от съда споразумение или съкратено производство. Защитниците им в съдебно заседание добавят и че, правото на защита на подзащитните им е ограничено поради участието на един назначен защитник за двамата във въззивното производство. А този за осъдения Пл. Н. поддържа и че още на досъдебното производство е ограничено правото на защита на подзащитния му с непрецизно повдигнатото обвинение – не са посочени осъжданията, които обосновават квалификация „опасен рецидив”, няма описание на особената ловкост и специалния начин. Искането на защитниците е да се отмени въззивното решение и делото върне за ново разглеждане, като за А. Ч. за първи път в съдебното заседание се навежда и довод за явна несправедливост на наложеното му наказание поради нарушения на процесуалните правила за събиране на доказателства за характеристиката на дееца, за смекчаващи обстоятелства. Прокурорът е на становище исканията да останат без уважение като изцяло неоснователни. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: А. А. Ч. и П. Т. Н. са признати за виновни и осъдени по чл.196, ал.1,т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.41 предл.І-во и предл.ІІ-ро, чл.20,ал.2 и чл.54 НК на по 5(пет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 18.ІХ.2007г. във Варна, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършители, чрез използване на МПС – л.а. „Д” с ДКН В5892СМ, и по специален начин – чрез използване на особена ловкост, извършили кражба на чужди движими вещи на обща стойност 1215,65лв. от Г. Ж. К. ; осъдени са да заплатят на пострадалата 1053,66лв., обезщетение за им. вреди от престъплението, ведно със законните последици. Присъдата е в сила от 15.І.2009г., когато е постановено потвърждаващото я въззивно решение № 23/30.01.2009г. по внохд 1911/2008г. на ОС-Варна. И двата съдебни акта не са проверявани по касационен ред. Исканията за възобновяване на наказателното дело са от 19.ІІІ.2009г., т.е. в срок, поради което са допустими. Те обаче са неоснователни. Доколкото може да се дефинират, доводите срещу осъдителната присъда и потвърждаващото я въззивно решение са неоснователни. При разглеждане на делото и постановяване на съответните съдебни актове – присъда и решение, няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Без значение за отговорността на двамата осъдени е дали и има и друг участник при извършване на престъплението. Наличието му не облекчава положението им, а напротив. С нищо не е ограничено правото им на защитата с участието на един назначен защитник във въззивното производство. Поддържаната теза, че при обвинение за съучастническа дейност винаги се презумират противоречиви интереси между съучастниците, поради което и всеки от тях трябва да има отделен защитник, е неоснователна. В случая Н. и Ч. нямат противоречиви интереси и участието на един защитник в досъдебното и въззивното производство не ограничава правото им на защита. И двамата осъдени са били привлечени да отговорят по обвинение, за което в съдебното производство са признати за виновни и осъдени. В обвинителния акт, макар и не съвсем прецизно, са посочени осъждания, които обосновават квалификацията „опасен рецидив” – Ч. шест осъждания, а Н. – девет. На л.9 от обвинителния акт са описани квалифициращите признаци. Процесуалните права и на двамата не са ограничени – в съдебното заседание пред първата инстанция на 12.V.2008г. категорично са заявили, че не желаят съкратено производство и искат делото им да се гледа по общия ред, а обясненията им съдържат единствено отрицание на обвинението и голословни твърдения, че са невинни. Неоснователни са и доводите за нарушение на процесуалните правила свързани със задължението на съда да събира и доказателства, които смекчават отговорността на подсъдимия – чл.107,ал.3 НПК. Посочени са характеристични данни за двамата осъдени в рамките на възможните да се открият, а обстоятелството, че не са установени смекчаващи обстоятелства не е резултат на поведението на съда. Въпреки това наказанията на двамата подсъдими по размер са под средния на санкцията по чл.196,ал.1,т.2 НК. По тези съображения и аргумент за обратното на чл.425,ал.1 НПК съдът   Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъдените А. А. Ч. и П. Т. Н. за възобновяване на нохд1523/2008г. на РС-Варна. Решението не подлежи на обжалване. Копие от настоящето да се изпрати на осъдените.   Председател:   Членове: