Р Е Ш Е Н И Е №190 София, 13. 07. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на девети май , две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря Аксения Григорова и след като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр. д. № 1057 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на П. С. К., действащ като настойник на поставената под пълно запрещение М. Д. К., Р. Д. Д. , Д. Н. П., М. С. П., всичките чрез адв. Л. П., Пано М. П. и Д. М. П., чрез адв. М. Д. и Л. Г. Г.,чрез адв. Св. И. срещу решение № 30/22.03.2010 год., постановено по гр.д. № 921/2009 год. на Русенския окръжен съд, С обжалваното решение е отменено решение № 159/24.04.2009 год., постановено по гр.д. № 182/2008 год. на Русенския районен съд и е постановено ново решение, с което е прогласена нищожността на договор за замяна на недвижими имоти, сключен с нот. Акт №118, t.VII от 20.11.2007 год. на нотариус per. №220 с район на действие Р., с който М. Д. К. от [населено място] прехвърля на Д. Н. П. и М. С. П. собствените си 2 /42 ид. части от нива, цялата с площ от 22 145 дка, находяща се в м. „С.", в землището на [населено място] срещу прехвърлената й в замяна нива от 3 334 дка м. „Блатото", в землището на [населено място] , обл. Р. . Отменен е нотариалния акт, с който замяната е била извършена и е постановено изкупуването на: недвижим имот , предмет на нот. акт № 120, т. VII, от 21.11.2007 год. на нотариус с per. № 220 с район на действие Р., съставляващ - 2/42 ид. части от нива с площ 22 145 дка в м. „С." в землището на гр. ,Р. от Б. Н. П., като изкупуващият замества изцяло купувача Д. Н. П. при условията на сделката ; недвижим имот , предмет на договор за продажба , сключен с нот. Акт № 037, t.VIII от 10.12.2007 год. на нотариус per. № 220, с район на действие Р. съставляващ 2/42 ид. части , от нива с площ 22 145 дка в м. „С." в землището на гр. ,Р. от Б. Н. П., като изкупуващият замества изцяло купувача Д. Н. П. при условията на сделката; недвижим имот, предмет на договор за продажба , сключен с нот. Акт № 065, t.VIII от 14.12.2007 год. на нотариус per. № 220, с район на действие Р. съставляващ - 6/42 ид. части от нива с площ 22 145 дка в м. „С." в землището на гр. ,Р. от Б. Н. П., като изкупуващият замества изцяло купувача Д. Н. П. при условията на сделката; М. Д. К., Р. Д. Д., Л. Г. Г. , Д. Н. П., М. С. П., Пано М. П. и Д. М. П. са осъдени да заплатят на Б. Н. П. сумата 5 656,68 лв. разноски в производството пред двете инстанции. С касационните жалби се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Изтъква се, че съдът неправилно е приел, че сключения договор за замяна е нищожен като сключен при заобикаляне на закона, както и че са били налице предпоставките за изкупуване по чл. 33,ал.2 ЗС. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, както и присъждането на направените в производството разноски. Ответникът по касация Б. Н. П. от [населено място], чрез адв. Гр. П., оспорва касационните жалби по същество, в представени по делото писмени отговори. С определение №158/ 10.02.2011 год. по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материално -правния въпрос относно предпоставките за нищожност на договора поради заобикаляне на закона. Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 475/14.07.2010 год. по гр.д. №621/2009 год. на ВКС, 4-то г.о.Доколкото това решение е постановено при условията на чл. 290 ГПК и има задължителен характер, касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В отговор на поставения правен въпрос : Заобикалянето на закона е една от хипотезите по чл. 26,ал.1 ЗЗД за нищожност на договорите. От обективна страна тази хипотеза на нищожност е налице когато законът забранява с определена сделка да се постигне даден правен резултат и се използва друга позволена от закона сделка за да се постигне този правен резултат. В този случай сделката макар и позволена е нищожна, поради заобикаляне на закона. Хипотезата има и субективна страна : Участниците в сделката следва да имат съзнанието, че с нейното сключване преследват една неправомерна цел. За да е налице основанието за нищожност по чл. 26,ал.1,предл.2-ро ЗЗД следва да е установен както обективния, така и субективния елемент на този фактически състав. С решение № 475/14.07.2010 год. по гр.д. №621/2009 год. на ВКС, 4-то г.о по повод на което касационното обжалване е допуснато е прието, че извършеното от един от съсобствениците на недвижим имот дарение на притежаваната от него ид. част от имота в полза на трето чуждо на съсобствеността лице , не е недействително поради заобикаляне на закона, доколкото чрез него не се постига забранен от закона резултат. Резултата от дарението е прехвърляне на собственост, което не е забранено от закона. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато във връзка с това решение поради аналогичност на казусите, макар и да касаят различни правни сделки , /съответно дарение и замяна/. По касационните жалби: От фактическа страна по делото е установено, че ищецът и ответниците М. Д. К., Р. Д. Д., Л. Г. Г. , Пано М. П. и Д. М. П. са били съсобственици на недвижим имот - нива от 22 145 дка в местността „С.", източна промишлена зона в землището на [населено място]. На 20.12.2007 год. ответницата М. Д. К. е прехвърлила собствените си 2 /42 ид. части от съсобствената нива на ответниците Д. и М. П. в замяна на прехвърлената й нива от 3,334 дка в землището на [населено място], обл. Р..Сделката е сключена с нот. Акт № 118, т. VII на нотариус с per. № 220 с район на действие Р. като след извършената замяна ответниците , Р. Д. Д., Л. Г. Г. , Пано М. П. и Д. М. П. продали своите ид. части от недвижимия имот на същите купувачи както следва: На 21.11.2007 год. с нот. акт №120, т. VII на нотариус с per. № 220 с район на действие Р., Р. Д. продала на П. своите 2142 ид. части от имота за сумата 12 844,10 лв.,платена в брой ; На 10.12.2007 год. с нот акт № 37, t.VIII на същия нотариус, ответницата Л. Г. Г. продала на П. своите 2/42 ид. части от имота за сумата 12844,10 лв., платена в брой; На 14.12.2007 год. с нотариален акт № 65, t.VIII на същия нотариус ответниците Пано П. и Д. П. продали на ответника П. общо 6/46 ид. части от имота за сумата 38 532,30 лв., платена от купувача в брой. Въз основа на показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. В. е прието, че още през 2006 год., ищецът е предложил на останалите съсобственици да изкупи частите им в съсобствения имот , но те отказали като една от съсобственичките - ответницата Г. споделила пред свидетелката , че също желае да продаде своята част от имота , но не на ищеца. При тези данни въззивният съд е приел, че сключената от М. Д. К. замяна е нищожна поради заобикаляне на закона, доколкото с нейното сключване страните са целели преодоляване на законовото ограничение всеки съсобственик да се разпорежда свободно със своята част от имота в полза на трето лице. Прието е, че чрез сключения договор за замяна , с който третото лице е станало съсобственик в общия имот е постигнат един забранен от закона резултат - продажба на части от имота на това трето лице без да е спазена процедурата по чл. 33,ал.1 ЗС. Предвид отговора на поставения правен въпрос тези изводи са неправилни и не могат да бъдат споделени. В случая извършената между първата касаторка - ответник по исковете замяна , дори и целяща да осуети правото на изкупуване от съсобственик не е в заобикаляне на закона , доколкото чрез нея не се постига забранен от закона резултат. Разпоредбата на чл. 33 ЗС не съдържа забрана на съсобственика да се разпорежда със своята част от съсобствения имот в полза на трето чуждо на съсобствеността лице , а само ограничение в упражняването на това право.В подкрепа на това виждане е обстоятелството , че сделката с трето лице, извършена без спазване изискването съсобственикът да е предложил на другите съсобственици да изкупят дела му при договорените с третото лице условия , не е нищожна . Напротив законът предвижда специфичен начин същата да бъде преодоляна чрез упражняване на конститутивния иск на изкупуване. Същият може да бъде предявен в краткия двумесечен срок от продажбата, след изтичането на който сделката се стабилизира и не може да бъде атакувана. С оглед на изложеното договорът за замяна не е нищожен поради заобикаляне на закона и предявеният иск с пр. осн. Чл. 26,ал. 1 ,предл.2 ЗЗД е неоснователен. Този извод обуславя и неоснователност на исковете по чл. 33,ал.2 ЗС, доколкото при валидност на договора за замяна , останалите ответници по делото са имали право да прехвърлят своите идеални части от имота на заменителите без спазване на изискването на чл. 33,ал.1 ЗС, тоест хипотезата на чл. 33,ал.2 ЗС , не е налице. Постановеното решение по предявените искове с пр. осн. чл. 26,ал.1, пр.2 ЗЗД и чл. 33,ал.2 ЗС е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде касирано. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на исковете като ги отхвърли. Пред първата инстанция ищецът е предявил и съдът е приел за разглеждане при условията на евентуално съединяване с главните искове и иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на сделката за замяна по отношение на ищеца.Този иск е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. С въззивното решение, е отменено изцяло решението на Районен съд [населено място] като е постановено ново решение само досежно исковете по чл. 26,ал.1, предл.2 ЗЗД и чл. 33,ал.2 ЗС. Възивният съд не се е занимал с евентуално съединения иск по чл. 135 ЗЗД нито в мотивите, нито в диспозитива на постановеното решение.Макар и да не е бил длъжен да се произнася по него, предвид уважаването на главните искове, съдът е следвало до посочи това в мотивите на своето решение, а в диспозитива на същото, да остави иска без разглеждане. Доколкото това не е сторено, ищецът е следвало в сроковете по чл.250 ГПК да поиска допълване на въззивното решение в посочения смисъл. Тъй като такова искане не е било направено, а решението в частта, в която решението на първата инстанция в тази част е отменено е влязло в сила, настоящата инстанция не дължи произнасяне по иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД. Съгласно чл. 78,ал.,ал.З ГПК ищецът следва да бъда осъден да заплати на ответниците направените в производството пред трите инстанции разноски , а именно : на М. Д. К., действаща чрез настойника си П. К. - 30 лв., на Р. Д. Д. -30 лв., на Л. Г. Г. - 2 230 лв. , на Д. П. -525 лв., на Д. Н. П. - 3014,65 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 30/22.03.2010 год., постановено по гр.д. № 921/2009 год. на Русенския окръжен съд в частта, в която са уважени предявените от Б. Н. П. от [населено място] искове с правно осн. чл. 26,ал.1, предл.2 ЗЗД и чл. 33,ал.2 ЗС и е отменен нот. акт №118/,t.VII от 20.11.2007 год. на нотариус с район на действие Русенски районен съд, КАКТО и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Б. Н. П. от [населено място] срещу М. Д. К., действаща чрез настойника си П. С. К., Д. Н. П., и М. С. П. иск с правно осн. чл. 26,ал.П предл.2 ЗЗД за нищожност на сключения с нот. акт №118, t.VII от 20.11.2007 год. на нотариус per. №220 с район на действие Р., договор за замяна ,поради заобикаляне на закона. ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Н. П. от [населено място] срещу Р. Д. Д., Л. Г. Г. , Пано М. П. и Д. М. П., Д. Н. П., М. С. П., искове с пр. осн. чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване на притежаваните от първите четирима идеални части от съсобствения им имот, представляващ нива, цялата с площ от 22 145 дка, находяща се в м. „С.", в землището на [населено място], представляваща поземлен имот №22 по кадастралния план на [населено място] от1950 год., предмет на покупко- продажбени сделки с Д. Н. П. при условията при които същите са сключени. ОСЪЖДА Б. Н. П. от [населено място] да заплати направените в производството разноски както следва: на М. Д. К., действаща чрез настойника си П. К. - 30 лв., на Р. Д. Д. -30 лв., на Л. Г. Г. - 2 230 лв. , на Д. П. -525 лв., на Д. Н. П. - 3014,65 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: