Ключови фрази
Установителен иск * договор за потребителски кредит * доказателствена тежест * доказателства


Р Е Ш Е Н И Е

№ 50162



гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,
в открито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Председател: Татяна Върбанова
Членове: Петя Хорозова
Иванка Ангелова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 550 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. С., чрез процесуален представител, против Решение № 1696 от 12.11.2021г. по в.гр.д. № 2090/21г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на Решение № 147 от 25.03.2021г. по гр.д.№ 10012/20г. на Варненски районен съд, са отхвърлени предявените от М. Г. С. срещу БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., със седалище Париж, Франция, действащо чрез регистриран клон в РБ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, искове с правно основание чл.124 ГПК във вр.с чл.22 от ЗПК за приемане за установено, че договор за потребителски кредит CARU – 11632207, сключен на 29.10.2015г., е недействителен, и с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 504.34 лв., представляваща платена сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва от 29.10.15г., като неоснователни.
Искането за отмяна на решението на Варненски окръжен съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност, нарушения на материалния и процесуалния закон, обусловили неправилния извод за недоказаност от ищеца на твърдението, че шрифтът, на който бил изготвен договорът за потребителски кредит е по-малък от 12, което е едно от основаванията за претендираната недействителност. Не било съобразено от въззивния съд, че още с исковата молба е поискано назначаване на експертиза за установяване размера на шрифта на договора и елементите му – общи условия, застраховка и др., както и липсата на оплакване във въззивната жалба срещу извършеното от районния съд разпределяне на

доказателствената тежест. Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд, несподеляйки използвания от районния съд начин за установяване на шрифта – чрез ползване на програмен продукт АВВYY Fine Reader, без да уведоми страните за промяна в тежестта на доказване размера на шрифта, съответно - да даде възможност за поддържане на доказателствените искания, е отхвърлил исковете поради недоказаност на соченото основание. Противопоставя се на приетото от въззивния съд, че Директива 2008/48/ЕО не съдържа въведеното със ЗПК изискване – всички елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Моли обжалването решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло, или в случай на необходимост от провеждане на СТЕ, делото да се върне за разглеждане от друг състав на ВОС.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, е оспорил предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, а по същество е навел доводи за неоснователност на направените в нея оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.
С Определение № 418 от 05.07.2022г. по настоящото т.д. № 550/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следния въпрос: Може ли с решението си въззивният съд да възложи в доказателствена тежест на другата страна установяването на правнорелевантен факт, който първоинстанционният съд е указал, че подлежи на установяване от насрещната страна, без предварително да уведоми страните за становището си как разпределя доказателствената тежест за подлежащия на доказване факт, без да им предостави възможност да изразят становище и без да даде указания за ангажиране на доказателства?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
Претендираната с исковата молба недействителност на процесния договор за кредит, предмет на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, е основана на сочено от ищеца противоречие на договора за кредит, на общите условия и застрахователен сертификат, със законовото изискване на чл.10, ал.1 ЗПК, съгласно който всички елементи на договора трябва да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Позовава се и на противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗПК, поради липса на ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита – кои компонентни точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 11.08%. За установяване размера на шрифта във всеки един от елементите на сключения договор, включително общите условия и застрахователен сертификат, с исковата молба ищецът е поискал назначаване на СТЕ. В депозирания писмен отговор, с който е

оспорена основателността на исковете, ответникът изрично е заявил, че не възразява по искането за допускане на техническа експертиза, към която е поставил две нови задачи. С доклада по делото по чл.146 ГПК районният съд е възложил в тежест на ответната страна пълното и главно доказване сключването на договора в писмен вид, при яснота на договорните клаузи и размер на шрифта не по-малко от 12. С протоколно определение от 26.02. 2021г. по съображения, че размерът на шрифта на един документ може да бъде установен и с просто око, както и че при конвертиране на документи, което се случва след сканирането им, при което се използва програмата АВВYY Fine Reader, която сама по себе си дава възможност да се види не само размера, но и вида на шрифта, районният съд е оставил без уважение искането на страните за допускане на техническа експертиза. След прилагане на посочените методи, съдът е стигнал до извода, че договорът за кредит, сертификатът и ОУ не отговарят на изискването да са с еднакъв шрифт, както и че част от елементите са с шрифт под 12, с което е обосновал решението за основателност на установителния иск за недействителност на соченото противоречие на процесния договор с чл.10, ал.1 ЗПК, съответно е уважил обусловения осъдителен иск по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД.
Сезиран с жалба на ответното дружество, в която са изложени оплаквания за необоснованост на извода на районния съд, че част от елементите на договора за кредит са с шрифт под 12, въззивният съд е приел, че въпреки носената от ищеца доказателствена тежест, последният не е ангажирал доказателства за това, че шрифтът на договора е по-малък от 12. Изложено е, че подобна преценка не може да бъде изведена само от прочита на представения документ, нито от използване на програма за конвертиране на документи. В допълнение, въззивният съд е приел, че от приложения по делото оригинал на процесния договор било видно, че всички негови условия са ясно и четливо написани, при спазване изискванията на Директива 2008/48/ЕО за изготвянето му на хартиен или друг траен носител, с посочване по кратък и ясен начин на конкретни данни, които задължително следва да съдържа, за да може потребителят да прецени обема на своите задължения. Обсъдено е, че цитираната директива не съдържа въведеното от ЗПК изискване всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, въз основа на което е обоснован правен извод, че дори шрифтът да е по-малък от 12, щом съответства на изискванията на чл.10, параграф 2 от Директивата, не се установява твърдяното нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, което да обоснове недействителност на договора за кредит. Неоснователността на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми е мотивирана с приетото по първия иск отричане твърдяната недействителност на договора за кредит, в който случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност на получения кредит. Обсъдено е, че с извършените плащания ищецът е изпълнил задължението си да изплаща кредита на погасителни


вноски в договорения размер и не се установява да е налице твърдяното плащане без основание.
По въпроса, по който атакуваното решение е допуснато до касационно обжалване, е формирана практика на ВКС, обективирана в постановено по реда на чл.290 ГПК Решение №74/26.07.2017г. по т.д. № 1047/16г. на І т.о., съгласно което когато първоинстанционният съд не е извършил разпределение на доказателствената тежест или е извършил неправилно разпределение на същата, но във въззивната жалба и в отговора липсват оплаквания за това, въззивният съд не може да приеме за установено нещо различно по фактите с постановеното от него решение, без да даде възможност на страните да ангажират относимите за делото доказателства съобразно разпределението на тежестта на доказване, което той възприема за правилно.
По правилността на въззивното решение:
От съдържащите се в касационната жалба и в отговора оплаквания и становища на страните, спорен за настоящото производство е въпросът за основателността на обективираното с исковата молба възражение за недействителност на сключения между страните договор за кредит, основано на сочено от ищеца противоречие на договора за кредит, на общите условия и застрахователен сертификат, със законовото изискване на чл.10, ал.1 ЗПК, съгласно което всички елементи на договора трябва да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. По приетата от въззивния съд неоснователност на останалите възражения на ищеца за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9а и чл.11, ал.1,т.11 ЗПК не са изложени касационни основания, поради което приетото по тях в атакуваното решение е извън предмета на касационното производство, съгласно чл. 290, ал.2 ГПК.
Основателно е оплакването на касатора /ищец/ за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при обосноваване на извода за неоснователност на възражението за недействителност на договора за кредит поради неспазване законовото изискване на чл.10, ал.1 ЗПК, направен въз основа на констатацията, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал твърдяното в исковата молба обстоятелство, че шрифтът на договора е по-малък от 12. Решаващият съд не е съобразил разпределената с доклада по делото по чл.146 ГПК от първоинстанционния съд доказателствена тежест, според която тежестта за установяване сключването на договора в писмен вид с размер на шрифта не по-малко от 12 е възложена на ответната страна /заемодател/. Освен че на ищеца не са давани указания да установи соченото обстоятелството, въззивният съд не е съобразил и факта, че още с исковата молба е поискано назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване шрифта и големината на текстовете от елементите на сключения договор за потребителски кредит, задачата за която е допълнена и с въпроси от ответника в депозирания отговор. При съществуващ между страните спор досежно начина за установяване на шрифта, правилно

съставът на окръжния съд е приел, че преценката дали шрифтът на договора е по-малък от 12 не може да бъде изведена от прочита на представения
документ, нито от използването на програма за конвертиране на документа, както неправилно е приел районния съд. Пропускът на решаващия съд да даде възможност на страните да ангажират относимите за делото доказателства съобразно разпределението на тежестта на доказване, което той възприема за правилно, представлява съществено процесуално нарушение, което в случая предпоставя отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за събиране на доказателства за установяване по надлежен ред, а именно чрез техническа експертиза, шрифта на всички елементи на процесния договор за кредит.
За изчерпателност на изложението следва да се прецени правилността и на допълнителния аргумент на въззивния съд за неоснователност на възражението за недействителност на договора на разглежданото основание доколкото Директива 2008/48/ЕО не съдържа въведеното със ЗПК изискване всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Според съда приложение следва да намери общностното право, поради което е счел, че дори да се приеме, че договорът е изпълнен на шрифт по-малък от 12, щом е на хартиен носител, по ясен и кратък начин съдържа данните, изискуеми в чл.10, параграф 2 от Директивата, и не възпрепятства потребителя да се информира относно условията на договора, неспазването на правилото на чл.10, ал.1 ЗПК е без значение за преценка действителността на договора.
Възражението на касатора срещу така направения от съда извод е основателно по следните съображения: Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102 ЕИО на Съвета съдържа хармонизирани разпоредби „ в редица ключови области “ от правната уредба на потребителския договор. По силата на съображение 9 от преамбюла на директивата за държавите – членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни /от разпоредбите на директивата/ национални разпоредби. Това ограничение се прилага само доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Такава е разпоредбата на член 10, параграф 1 от директивата, която изисква договорите за потребителски кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител. Съгласно втората алинея на същата разпоредба посоченото изискване не засяга националните правила, отнасящи се до действителността на сключването на договорите за кредит. Следователно, извън въведеното с директивата изискване за форма „ на хартиен или друг траен носител “, държавите – членки не са ограничени да поставят допълнителни условия за действителност на договора. Правилото на член 10, ал.1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., предвижда изискване за размер на шрифта, което директивата допуска и което е задължавало страните да сключат договора в съответствие с него. Освен това, с Определение на Съда на Европейските общности /шести състав/ от 14.04.

2021г. по дело С-535/2020 е дадено тълкуване по следните въпроси: 1. Следва ли чл.22, пар.1 от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, с която се цели транспонирането на тази директива във вътрешното право, да налага на кредитните институции непредвидени в директивата задължения, отнасящи се до представянето на всички елементи на договора за кредит в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12? 2. Следва ли член 10, пар.2 и съображение 31 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04. 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит– неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя /чл.10, пар.2, б.”б” от директивата/ и условията на застраховката/ чл.10,пар.2,б.”о” от директивата/, трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин? С определението е дадено следното тълкуване: Член 10,параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Следователно, не може да се сподели извода на въззивния съд за неприложимост изискването на чл.10, ал.1 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК при преценка действителността на процесния договор за кредит.
Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Варна. При новото разглеждане на делото решаващият съдебен състав следва да обсъди оплакването във въззивната жалба на ответното дружество досежно необоснованост на извода за недействителност на договора за кредит поради нарушаване изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, направен без експертно заключение, като допусне такова след указване чия е тежестта на доказване и даване на възможност на съответната страна да ангажира техническа експертиза.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за направените разноски в касационното производство.
Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ Решение № 1696 от 12.11.2021г. по в.гр.д. № 2090/21г. на Варненски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.