2 Р Е Ш Е Н И Е № 853 гр.С., 17.12.2010г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и десета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 767 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 15.01.2010г. по гр.д.№3099 / 2009г., с което П. ОС е отхвърлил предявените от Р. Е. Б. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. С определение от 25.10.2010г. е допуснато касационно обжалване по материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС относно действието на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, с оглед изпълнението или не на задължението на работодателя да събира информация за заболяване, чието наличие налага да се получи разрешение от Инспекцията по труда, преди уволнението. Жалбоподателят - Р. Е. Б. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът [фирма] в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от Р. Е. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № ЛС-132/18.12.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, е законосъобразно. Изложени са съображения, че жалбоподателката не се ползува със защитата на чл.333, ал.1, т.3 КТ, тъй като въпреки дадената й от работодателя възможност не му е представила доказателства, че попада в някоя от категориите защитени лица. Съдът е приел, че представеното експертно решение за наличие на хронична исхемична болест на сърцето е едва от 23.02.2009г., т.е. след прекратяване на трудово правоотношение, за което заповед й е връчена на 01.01.2009г. По поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е даден отговор в задължителна практика на ВКС, намерила израз в решение от 17.06.2010г. по гр.д.№477/2010г. на ВКС, решение по гр.д.№433/2008г., решение по гр.д.№1188/2009г. и решение от 02.11.2010г. по гр.д.№852/2009г. на ВКС. В същата е прието, че закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът страда от заболяване по Наредба №5/1987г. за болестите при които работниците има особена закрила. Прието е също така, че задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предварителната закрила, като събере информация за работниците и служителите, които смята на уволни, като липсва легално вменено задължение на работника или служителя да уведомява работодателя си предварително за наличните болести, а обективния характер на закрилата се изключва само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба. При така дадения отговор на поставения въпрос настоящия съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Установено е по делото, че страната е работила в ответното предприятие на длъжност ”СИПБ,информатор”, като трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № ЛС-132/18.12.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Установено е също така, че ищцата е уведомила работодателя си за наличие на заболяване, попадащо в кръга на Наредба №5/1987г., обхванато от закрилата на чл.333, ал.1, т.3 КТ-“хипертонична болест на сърцето”, с амбулаторен лист №001193/02.12.2008г., като диагнозата по късно е потвърдена и с експертно решение за наличие на хронична исхемична болест на сърцето. Не е било спорно по делото, че не е било искано разрешение от Инспекцията по охрана на труда за уволнението на ищцата. Закрилата, както бе посочено по-горе има обективен характер и тъй като работодателят не е бил въведен умишлено в заблуждение от работничката, че не страда от заболяването към датата на уволнението, то при тези данни следва да се приеме, че уволнението е незаконно и подлежи на отмяна без да се разглежда спора по същество. Въззивният съд неправилно е приел, че ищцата не се ползува от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, поради което обжалваното решение следва да се отмени. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по същество като уважи предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Ищцата - жалбоподател следва да бъде възстановена на заеманата отпреди уволнението работа, като Б.[фирма] следва да й заплати 4 352,22 лева, обезщетение за принудителна безработица да времето от 01.01.2009г. до 30.06.2009г. и 970 лева разноски по делото, както и държавна такса по сметката на ВКС в размер на 284 лева. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : о Т м е н я в а решение от 15.01.2010г. по гр.д.№3099 / 2009г. на П. ОС, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА незаконно уволнението на Р. Е. Б., извършено със Заповед № ЛС-132/18.12.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. и възстановява Р. Е. Б. на заеманата отпреди уволнението работа”СИПБ,информатор”. ОСЪЖДА Б. [фирма] да заплати на Р. Е. Б. сумата 4 352,22 лева, обезщетение за принудителна безработица да времето от 01.01.2009г. до 30.06.2009г. и 970 лева разноски по делото, както и държавна такса по сметката на ВКС в размер на 284 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: