Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр. София, 04 октомври 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 397 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е въз основа на постъпил протест от прокурор от Апелативна прокуратура - София против въззивно решение № 13/15.01.2019 г., постановено по внохд № 1241/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че въззивният съд изцяло е игнорирал доказателствата по делото относно извършените проверки на заявените от подсъдимия парцели за подпомагане от служителите на областна служба по земеделие /ОСЗ/, както и извършените впоследствие проверки на място от експертите при Регионален технически инспекторат /РТИ/ на Държавен фонд земеделие /ДФЗ/ - свидетелите И. и К. и е неглижирал доказателствата, свързани с отбелязаните GPS координати. Следствие така допуснатите процесуални нарушения, изразяващи се според представителя на държавното обвинение в неизпълнение на задълженията на съда, регламентирани в разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, съпроводени с доказателствен дефицит, изразяващ се в отказа да бъде назначена нова агро - техническа експертиза, се е достигнало до незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Претендира се да се отмени протестираното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста и моли да се отмени въззивното решение. Подсъдимият Й. С., редовно призован, не се явява. Защитникът адв.К. К. счита, че протестът е неоснователен, тъй като предходните инстанции са събрали и анализирали всички необходими доказателства. Назначената още на досъдебното производство агро – техническа експертиза е изследвала приложения по делото снимков материал, поради което основателно не е назначена нова такава, т.е. решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 112/03.05.2018 г., постановена от Софийски градски съд по нохд № 2320/2017 г. подсъдимият Й. С. е признат за невиновен в това на 13.05.2013 г. в [населено място], ОСЗ „Панчерево”, като управител и представител на (фирма) ЕООД да е представил неверни сведения по схема за единно плащане на площ за 2013 г., че ползва 5 бр. парцели в различни землища в обл.София, възлизащи общо на 610,01 ха, от които 516,12 ха са необработени, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.248а, ал.3, пр.1 вр. с ал.2, пр.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НК направените по делото разноски са останали за сметка на държавата. По протест на прокурор от Софийска градска прокуратура е образувано внохд № 1241/2019 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда. При извършената касационна проверка настоящият състав не установи да се допуснати твърдените в протеста процесуални нарушения, които са напълно идентични с изложените в допълнението към въззивния протест. Задълбоченият прочит на решението води до извода, че апелативният съд стриктно е изпълнил задължението си за цялостен контрол на първоинстанционната присъда, като в мотивите е даден подробен отговор на направените във възивния протест възражения, който се споделя изцяло от касационния състав. Не може да се възприеме твърдението в протеста, че въззивният съд е игнорирал извършените от служителите на ОСЗ по местонахождението на имотите проверки. По делото не е спорно, че на 13.05.2013 г. подсъдимият е заявил за подпомагане 5 бр. земеделски парцели, които са очертани от него и със съдействието на св.В. и М. са въведени в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, а впоследствие автоматично са пренесени в документите, които С. собственоръчно е подписал. Така заявените земи не са попаднали извън допустимия за подпомагане специализиран слой. Тези обстоятелства са изяснени от приложените по делото писмени доказателства и от двете свидетелки по един последователен, ясен и категоричен начин, като в тях не се съдържат каквито и да било противоречия и неясноти. Възпроизведената от страна на прокурора нормативна уредба, залегнала в разпоредбите на чл.33а - 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители и действащата към инкриминирания момент редакция на Наредба № 5/2010 г. за условията на допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ не води до желания от представителя на държавното обвинение извод. В тази връзка следва да се отбележи, а и видно от писмото на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” / л.45 – 47 от досд. пр./, че когато на даден кандидат за субсидия е извършена проверка на място, каквато безспорно в настоящия случай е осъществена въз основа на риск - анализа, се вземат предвид данните от проверката на място. Не може да бъде споделено и възражението в протеста относно игнорирането на показанията на свидетелите И. и К. и съставените от тях контролни листове, обективиращи констатациите на извършените проверки на място, осъществени съответно на 05-06.11.2013 г. и на 19.11.2013 г. С основание инстанциите по същество не са кредитирали като достоверни заявеното от двамата единствено в частта, в която са посочили, че те са обходили процесните имоти в тяхната цялост и са придобили преки и непосредствени впечатления за състоянието им. В тази насока са изложени подробни и достатъчни съображения, които се споделят от касационния състав. Следва да се добави, че дори административната процедура при извършените проверки на място и съставените контролни листове да е била спазена, това не означава, че инстанциите по същество са длъжни в наказателния процес да кредитират безусловно показанията на двамата свидетели и отразеното в листовете като обективно - действително състояние на декларираните като „постоянно затревени площи”. Неоснователно е и възражението в протеста, че констатирания доказателствен дефицит, предвид липсата на категорични доказателства за състоянието на заявените за подпомагане площи не само към момента на извършените проверки на място, а най вече към момента на подаване на заявлението - 13.05.2013 г. би могъл да бъде преодолян с назначаването на повторна агро - техническа експертиза. На първо място следва да се посочи, че очевидно и прокурорът се е съгласил с виждането на инстанциите по същество, че заключението на назначената на досъдебното производство експертиза не е с такова доказателствено значение, каквото и е придал неговият колега, изготвил обвинителния акт. Същевременно, след като са изминали близо шест години и половина, на практика е невъзможно да се установи дали към момента на подаването на заявлението е съществувала растителност в заявените за подпомагане площи, с което по несъмнен начин да се отговори на въпроса дали изискуемите условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние са били спазени или не. С оглед изложеното касационният състав намира, че направеното възражение в протеста, че въззивното решение не отговаря на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК е неоснователно. При отсъствието на съществени процесуални нарушения, в рамките на приетите за установени факти инстанциите по същество правилно са приложили закона, като са приели, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна и законосъобразно са оправдали подсъдимия. По изложените съображения касационният състав счита, че протестът се явява неоснователен, а въззивното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 13/15.01.2019 г., постановено по внохд № 1241/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: