определение по гр.д.№ 611 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 164

София, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 611 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Р. срещу решение № 482 от 29.10.2021 г. по в.гр.д.№ 2159 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав, с което е потвърдено решение № 261535 от 20.05.2021 г. по гр.д.№ 9437 от 2020 г. на Пловдивския районен съд, X.-ти граждански състав за уважаване на предявените от Г. С. К., М. М. К., М. М. К., С. М. К. и Г. С. Р. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на И. Г. Р. да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, представляващо склоняване на трето лице към убийството на ищците, ведно със законната лихва върху присъдените суми от 18.03.2016 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:
1. Възможно ли е малолетен да изпитва неимуществени вреди вследствие от извършено престъпление от трето лице, след като не е разбирал свойството и значението на извършеното престъпно деяние ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
2. При постановяване на решението си въззивният съд следва ли да изложи собствени мотиви или е достатъчно да стъпи на мотивите на първоинстанционния съд ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В писмени отговори от 21.12.2021 г. и от 08.02.2022 г. пълномощникът на ответниците по касационната жалба Г. С. К., М. М. К., М. М. К., С. М. К. и Г. С. Р. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ответница по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на исковете над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
Не са налице обаче сочените от жалбоподателката основания на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси поради следното:
1. По първия поставен въпрос /Възможно ли е малолетен да изпитва неимуществени вреди вследствие от извършено престъпление от трето лице, след като не е разбирал свойството и значението на извършеното престъпно деяние ?/ не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице в няколко случая: когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. В конкретния случай, по поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в закона. Приложимата норма на чл.45 ЗЗД е ясна и пълна, в смисъл, че обезщетение се дължи на всяко лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди /болки, страдания, притеснения, страх и др./ от осъщественото от делинквента неправомерно поведение, независимо от това дали пострадалото лице е пълнолетно и дали може да прецени дали неправомерното поведение на делинквента представлява престъпление по действащия НК.
2. По втория поставен въпрос /При постановяване на решението си въззивният съд следва ли да изложи собствени мотиви или е достатъчно да стъпи на мотивите на първоинстанционния съд ?/ не е налице соченото от пълномощника на жалбоподателката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради следното: Няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с приетото в посочените две решения на ВКС /решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 964 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 1413 от 2009 г. на ВКС, ГК IV г.о./, а и с останалата практика на ВКС по приложението на чл.236, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, в обжалваното решение въззивният съд е изложил собствени мотиви, като се е произнесъл по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и само по онези доводи за неправилност на това решение, които са били посочени във въззивната жалба.
Следва да се посочи, че в конкретния случай не е приложимо приетото в т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, доколкото същото касае тълкуване на процесуални норми за въззивното обжалване по ГПК /отм./, който предвиждаше т.нар. „пълен въззив“, а настоящото въззивно производство се е развило при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., който предвижда т.нар. „ограничен въззив“. За настоящото дело е приложимо тълкуването на съдържащите се в ГПК, в сила от 01.03.2008 г., норми за въззивното производство, което тълкуване е дадено в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. А приетото в обжалваното решение съответства на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.
Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие от 17.01.2022 г.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 417 от 15.10.2021 г. по гр.д.№ 1833 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав.
ОСЪЖДА И. Г. Р. от [населено място] поле, общ.Р., обл.П., [улица], със съдебен адрес: [населено място], ул.“4-ти я.“ № 36, ет.4, ап.6, чрез адв.П. Т. Т. от АК-П., да заплати на Г. С. К. от [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.10 на основание чл.78 ГПК сумата 1100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА И. Г. Р. с горепосочения адрес да заплати на М. М. К. от [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.10 на основание чл.78 ГПК сумата 1100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА И. Г. Р. с горепосочения адрес да заплати на М. М. К. от [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.10 на основание чл.78 ГПК сумата 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА И. Г. Р. с горепосочения адрес да заплати на С. М. К. от [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.10 на основание чл.78 ГПК сумата 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА И. Г. Р. с горепосочения адрес да заплати на Г. С. Р. от [населено място] поле, общ.Р., обл.П., [улица] сумата 1100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.