5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 509 гр. София, 01.10.2020г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 850 по описа за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Браверс“ ЕООД /н./ срещу решение № 267/17.09.2019 г. по в. т. д. № 540/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 419/12.07.2019 г. по т. д. № 578/2014 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която на основание чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието му, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите на длъжника, той е лишен от право да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване на това имущество и неговото разпределение. В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно, както и, че същото следва да бъде допуснато до касация с цел развитие на правото. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда : 1. „Следва ли да се изследва редовността на връчване на акт на съда за настъпване на предпоставките в хипотезата на чл. 710 от ТЗ, за да се постанови законосъобразно решение по същия текст, а именно в случай на нередовно призоваване и връчване на съобщения относно определение по чл. 701 ТЗ за недопускане до разглеждане на оздравителен план, като се има в предвид, че този случай не попада в нито една от изрично обявените формално хипотези, представляващи предпоставки за произнасяне по чл. 710 ТЗ?“ 2. „Преценката в производството по чл. 700 и сл. от ТЗ за адекватност на гаранциите дали е само на кредиторите/или е преюдициална на съда/ и работа ли е на съда да предполага по какъв точно начин те биха /или не биха/ решили да защитават интересите си?“ 3. „При формално изпълнение от вносителя на плана на изискванията по чл. 700 ТЗ следва ли да се дават указания на вносителя по чл. 701, ал. 2 ТЗ и след като е поправил плана, формално отговарящ на чл. 700 ТЗ, т. е. не се е дезинтересирал от същия, да не се допуска до разглеждане плана, и следва ли да се прилага тук субсидиарно ГПК, като се има предвид, че чл. 710 ТЗ не предвижда подобно развитие на производството – недопуснат до разглеждане план, а единствено непредложен, неприет или неутвърден план, но не и върнат и недопуснат?“ 4. „За производството по несъстоятелност достатъчно ли е кредиторите да се съгласят да бъдат удовлетворени по посочения в плана за оздравяване начин, а не – да бъде възстановено нормалното стопанско функциониране на техния длъжник?“ От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. От ответника по касация „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи относно липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касация, тъй като изложените в касационната жалба доводи относно правомощията на съда по допускане на оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите са неотносими към настоящото производство. Формулираните от касатора въпроси не са релевантни спрямо обжалваното решение, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено формално. В отговора се сочи, че не се установява очевидна неправилност на атакуваното решение. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното : Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. С решението на Апелативен съд Пловдив е преценено, че предложеният от длъжника оздравителен план не е допуснат до разглеждане от съда по несъстоятелността с акт, който е стабилизиран. Жалбата срещу него е върната като нередовна с влязло в сила разпореждане. При тези данни от въззивния съд е направен извод, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 710 ТЗ, за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Доводите, изложени във въззивната жалба, са счетени за ирелевантни, тъй като биха имали значение в производство по частна жалба срещу разпореждането за връщане на жалба срещу определението по чл. 701 ТЗ. Такава частна жалба обаче не се твърди да е депозирана. Възраженията на длъжника не визират нарушения, свързани с производството по чл. 710 ТЗ. Не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационната жалба до контрол относно законосъобразност на постановеното от Апелативен съд Пловдив решение. Не се установява соченото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. При преценка на атакуваното въззивно решение не се констатира prima facie съществен негов порок - подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, приложение на закона в неговия обратен смисъл или драстично нарушение на правилата на формалната логика. Въпросите, по отношение на които се претендира допускане на факултативен касационен контрол, са некоректно зададени. Те са обусловени от счетените за релевантни от касатора факти, които, от една страна, не са били предмет на обсъждане във въззивното решение, а от друга - не предпоставят еднозначен отговор на правен въпрос извън конкретиката на съдебния спор. Ето защо, въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно, следва да бъде посочено, че във фазата на селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, съответно не проверява дали въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка по спора или обсъдил събраните по делото доказателства. При липса на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането на допълнителния такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, релевиран от касатора. На основанията, визирани от касатора, допустимост на касационното обжалване не е мотивирана, но въпреки това, такова следва да се допусне. Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК касационната инстанция служебно следи за нищожност и недопустимост на въззивните решения и при констатирана вероятност за наличието им следва да допусне касационно обжалване като конкретната преценка за пороците извърши с решението по същество на касационната жалба. В случая вероятността за недопустимост се обосновава с това, че въззивният съд е постановил решението си без да е провел открито съдебно заседание при драстично нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи законосъобразно протичане на процеса, гарантиращи право на участие на страните в производството при спазване принципа за устност и непосредственост, закрепен в чл. 11 ГПК. Това нарушение е рефлектирало върху надлежното упражняване на правото на въззивна жалба от страна на „Браверс“ ЕООД /н./ и е препятствало възможността му в открито съдебно заседание, проведено в съгласие с императивното правило на 268, ал. 1 ГПК, да защити твърденията си за допуснати от първоинстанционния съд нарушения, съответно да вземе отношение по възраженията на въззиваемата страна, както и непосредствено да възприеме процесуалните действия, извършени от съда. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267/17.09.2019 г. по в. т. д. № 540/2019 г. на Апелативен съд Пловдив. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.