О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 236 София, 02.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 1564/2022 година Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу постановено по реда на чл.248 ГПК определение № 10148 от 12.04.2021 г. по в.гр.д. № 334/2020 г. на Апелативен съд – София, с което е изменено решение № 10084 от 15.01.2021 г. в частта за разноските, като банката е осъдена да заплати на адвокат Р. И. сумата от 2 882.57 лв. – възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за въззивната инстанция. Частният жалбоподател поддържа доводи за недопустимост, евентуално неправилност на определението. Оплакването за недопустимост е основано на твърдение за липса на списък по чл.80 ГПК и липса на изрично искане в отговора на въззивната жалба на банката. Поддържаната неправилност на атакувания съдебен акт е мотивирана с доводи за липсата на основание за безплатна адвокатска защита. От ответницата по частната жалба – В. Г., чрез процесуалния й пълномощник, е депозиран отговор, в който се поддържат доводи за допустимост и правилност на определението. Върховният касационен съд,Търговска колегия,II т.о., предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, решаващият състав на Апелативен съд – София, който е бил сезиран с въззивни жалби и на двете страни, е приел, че на процесуалния представител на ищцата се дължат разноски за осъществена правна защита съразмерно с отхвърлената жалба на банката. Дължимото в полза на адв. Р. И. от САК възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. е определено въз основа на обжалваемия материален интерес и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. Апелативният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на банката за липса на основание за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв., основано на твърдение, че страната не е ангажирала доказателства за наличие на предпоставки за оказване на безплатна правна помощ. Изтъкнал е, че независимо от оспорването от страна на банката, не са представени доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за осъществяване на безплатно процесуално представителство на В. Г.. В последния смисъл, съдът е съобразил и практиката на ВКС. Като неоснователно следва да се прецени оплакването в частната жалба за процесуална недопустимост на определението, тъй като то се основана на твърдения, които не съответстват на книжата по делото и на обективираните в тях процесуални искания на ищцата, представлявана в процеса от адв. Р. И.. Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. е заявено: в отговора на въззивната жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД / стр.34 от въззивното дело/; в о.с.з. на 20.10.2020 г. пред САС и в представената по реда на чл.149, ал.3 ГПК писмена защита, като е представен и списък по чл.80 ГПК /стр.122 от в.гр.д. № 334/2020 г./ Законосъобразно и обосновано е становището на въззивния съдебен състав за недоказаност на релевираното от банката възражение за липса на основание за ползване на безплатна адвокатска защита от въззивницата – ищца. То е съобразено с тежестта на доказване и съответства на трайната практика на ВКС, част от която е цитирана в мотивите към определението. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 10148 от 12.04.2021 г. по в.гр.д. № 334/2020 г. на Апелативен съд – София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: