Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * недопустим съдебен акт * нередовност на исковата молба * Обезсилване на решение


4


Р Е Ш Е Н И Е


№103

София, 23.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 458/2016 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 410 от 18.12.2015 г. по в.т.д. № 621/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив, І-ви състав, с което е потвърдено решение № 410 от 09.07.2015 г. по т.д. № 692/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив за уважаване на предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 60 783.44 лв., като получена без правно основание от ответника като такса „пренос по мрежа” и такса „достъп до мрежа” за периода от 30.09.2009 г. до 31.07.2010 г., начислена по съответните фактури, индивидуализирани в решението, ведно със законната лихва от 29.09.2014 г.
С определение № 928 от 23.12.2016 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на атакуваното решение поради вероятна недопустимост, произтичаща от нередовност на исковата молба.
В жалбата се поддържат основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Съдържат се и твърдения, че въззивният съд не е разграничил основанията за дължимост на такса „пренос” и такса „достъп” и се е произнесъл по исковите претенции като едно цяло, макар и да се касае за две различни цени. По съображения в жалбата се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят исковете, с присъждане на разноски.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно. Съображения са изложени в писмен отговор, постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК. В публичното съдебно заседание на 26.04.2017 г. се поддържат доводи за допусната техническа грешка при изписването само на думите „пренос по мрежа” в табличния вид в петитума на исковата молба, а не за нередовност на исковата молба. Подробни съображения в тази насока са изложени в постъпило по делото писмено становище, поддържано в съдебното заседание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав е приел за безспорно съществуването на договор от 28.03.2006 г. между [фирма] и [фирма] за снабдяване с електрическа енергия и на договор за наем от 31.01.2008 г., по силата на който [фирма] – Пловдив е отдало под наем на [фирма] всички кабели 20 kv, разположени в съществуващи кабелни трасета на територията на имотите на наемодателя, чрез които се захранват обектите на наемателя. Прието е за установено по категоричен начин, че в описаните в исковата молба и за исковия период/ 30.09.2009 г. – 31.07.2010 г./ фактури, които са заплатени от [фирма], са включени суми, представляващи такса „пренос по мрежа” и такса „достъп до мрежа”, които вземания са цедирани от [фирма] на ищцовото дружество – [фирма], с договор от 20.03.2012 г., при надлежно съобщаване на цесията - с връчване на препис от исковата молба, с приложено към нея уведомление от цедента. Решаващият съдебен състав е преценил приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза, според която, обектите на ищеца са присъединени в уредба 20 kv на подстанция „Филипово”, собственост на Н. ЕАД и като такава е част от електропреносната мрежа, като присъединяването е чрез кабели, собственост на наемодателя и тези кабели не захранват други клиенти на Е., или те не са част от електроразпределителната мрежа.
Изведени са правни изводи за основателност на исковата претенция по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД тъй като праводателят на ищеца има статут на пряко присъединен клиент на Е., чиито съоръжения са включени директно към електропреносната мрежа. След като ответното дружество не е предоставяло услуга на ищеца, респ. на дружеството-цедент, то за исковия период не дължи такса „достъп до мрежа” и такса „пренос по мрежа” и заплатените такива, като компонент от процесните фактури, се явяват заплатени на ответника при начална липса на основание, поради което подлежат на възстановяване на ищеца, който е материалноправно легитимиран по силата на сключения договор за цесия.
Решаващият състав на Апелативен съд – Пловдив е възприел становището на първата инстанция за неоснователност на възражението на ответника за изтекла погасителна давност, по съображения за приложимост на общата петгодишна давност и предявяване на иска в рамките на срока по чл.110 ЗЗД.
Въззивното решение е валидно, но е процесуално недопустимо поради произнасяне по нередовна искова молба. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество претендира на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД суми, заплатени през исковия период от дружеството-цедент като цена за пренос през електропреносната мрежа и цена за достъп до електропреносната мрежа, тези искови претенции не са ясно и категорично разграничени. От друга страна, се констатира и противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. В петитума на исковата молба / в табличен вид – таблица № 2/, независимо от отразеното, че тя касае такса”достъп до мрежа” са отразени стойностите по съответните фактури за заплатена такса „пренос по мрежа”, без ДДС и с ДДС, с изключение на стойностите по последната фактура от 31.07.2010 г. В случая не се касае само за техническа грешка при изписване на думите „такса пренос по мрежа в лева без ДДС” и на думите „такса пренос по мрежа с ДДС” в трета и четвърта графа от втората, обективирана в петитума на исковата молба, таблица, както се поддържа от ответника по касация, но и за вписване на несъответстваща цена на заплатената по фактурите /с изключение на фактура № [ЕГН]/31.07.2010 година/ цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Това несъответствие е видно и след съпоставяне на данните, съдържащи се във втората таблица от петитума на исковата молба с данните, съдържащи се в детайлната информация на приложените по делото фактури, отразени и в табличен вид в обстоятелствената част на исковата молба. Първостепенният съд не е провел прецизно производство по проверка редовността на исковата молба, съгласно чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК. Посочените по-горе несъответствия не са били своевременно констатирани и от въззивния съд, в рамките на неговите правомощия, което е довело до постановяване на недопустим съдебен акт. В този смисъл са постановките на т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които са актуални в тази част и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 год.
Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.4 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив, който да проведе производство по чл.129, ал.4, вр. с ал.2 ГПК за отстраняване нередовността на исковата молба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА решение № 410 от 18.12.2015 г. по в.т.д. № 621/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив, І-ви състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: