Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 15 юни 2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 272/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитника на подсъдимия Г. А. К. – адв. Е. П., и жалба от частните обвинители С. М. А., Ю. М. А., Е. М. А., С. М. Й. и Ф. М. К., подадена чрез техните повереници – адв. Н. Д. и мл. адв. Г. Р., срещу въззивно решение № 260027 от 20.10.2020г., постановено по внохд № 293/2020г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В касационната жалба на адв.П. се релевира основанието за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Излагат се аргументи, че апелативният съд е наложил завишено по размер и явно несправедливо наказание, като не е спазил принципите за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл. 54 от НК. Твърди се, че въззивният съд не е взел предвид смекчаващите вината обстоятелства – направените от подсъдимия пълни самопризнания, критичното му отношение към извършеното деяние, чистото му съдебно минало, семейното му положение и в частност обстоятелството, че е баща на малолетно дете, за което полага грижи. Акцентира се, че съдът не е оценил в пълнота и установеното съпричиняване от страна на пострадалия, който е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 71, ал.1 и чл.106, ал.2 от ЗДвП, с което е допринесъл в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат. Предвид изложените доводи, защитникът счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с налагане на наказание лишаване от свобода в по-малък размер. Прави се искане за намаляване на наложеното на подсъдимия К. наказание. В касационната жалба от частните обвинители, депозирана чрез техните повереници, е заявено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел съществуването на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които са се отразили в значителна степен върху тежестта на извършеното. Оспорва се и оценката на съпричиняването от страна на пострадалия. Съдът, според касаторите, макар и да ги е описал, не е отчел множеството отегчаващи отговорността обстоятелства – броят на квалифициращите престъпното деяние признаци, лошите характеристични данни на подсъдимия и опитите да мотивира жената, с която живее на семейни начала да поеме вината за извършеното. Твърди се, че така наложеното наказание не съответства на извършеното престъпление и не може да допринесе за постигане целите на генералната и индивидуалната превенция. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за увеличаване на наказанието. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд повереникът на частните обвинители – адв. Ж. Т., поддържа подадената от името на доверителите си жалба по изложените в нея аргументи. Акцентира и върху обстоятелството, че подсъдимият се е опитал да подведе разследващите органи и да упражни влияние върху съпругата си да даде неверни показания. Защитникът на подсъдимия – адв. Е. П., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и оспорва основателността на подадената от частното обвинение касационна жалба. Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Намира, че наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, тъй като е съобразено с отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. Сочи, че няма основание нито за неговото намаляване, нито за неговото увеличаване. Моли решението на АС – Пловдив да бъде оставено в сила. Подсъдимият и частните обвинители не участват в заседанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 4 от 18.03.2019 г. по нохд № 22/2019 г. на Окръжен съд – Кърджали подс. Г. А. К. е признат за виновен в това, че на 24.07.2018 г. на /път/ на /км/, участъка от пътя [населено място], за [населено място], при управление на лек автомобил марка „марка“, с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Б. Р. Х. от [населено място], предизвикал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М. Ю. А., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,35 промила, след деянието е избягал от местопроизшествието и е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност за това, поради което и на основание чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на 6 години и 8 месеца „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, като е оправдан по обвинението да е нарушил чл.5, ал.3, т.1, чл.21, ал.1, чл.23, ал.1 и чл.150 от ЗДвП. С решение № 110 от 10.06.2019г. по внохд № 243/2019г. Апелативен съд – Пловдив е отменил горепосочената присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на разпоредителното заседание. Пред Окръжен съд – Кърджали е било образувано нохд № 105/2019г., като при провеждане на разпоредително заседание с определение от 10.07.2019г. съдебното производство било прекратено и делото върнато на прокурора. С присъда № 11 от 30.09.2019 г. по нохд № 151/2019 г. Окръжен съд – Кърджали е признал подсъдимия Г. А. К. за виновен в това, че на 24.07.2018г., на /път/ на /км/, участъка от пътя [населено място], за [населено място], при управление на л.а. марка „марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилото за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Ю. А., като деянието е извършено в пияно състояние - концентрация на алкохол в кръвта 1.35 промила, след деянието е избягал от местопроизшествието и е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност, поради което на основание чл.343, ал.3, пр.1-во, 3-то и 4-то, б. „б”, пр. 1-во, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, като го е оправдал по обвинението да е нарушил чл.5, ал.3, т.1, чл.23, ал.1 и и чл.150 ЗДвП. С решение № 17 от 07.02.2020г., постановено по внохд № 603/2019г., Апелативен съд – Пловдив е отменил присъда № 11 от 30.09.2019 г. по нохд № 151/19 г. на Окръжен съд – Кърджали, като е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на разпоредителните действия. С присъда № 6 от 19.05.2020г. по нохд № 37/2020г. на ОС – Кърджали, съдът е признал подсъдимия Г. А. К. за виновен в това, че на 24.07.2018 г., на /път/ на /км/, участъка от пътя [населено място], за [населено място], при управление на лек автомобил марка „марка”, с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилото за движение по чл.20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Ю. А., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.35 промила, след деянието е избягал от местопроизшествието и е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1, пр.3 и пр.4, б.“б“, пр.1 вр. чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на 4 години и 8 месеца лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 5 ал. 3 т. 1, чл.21 ал.1, чл.23 ал.1 и чл.150 от ЗДвП. С присъдата е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от НК е приспаднат периода на задържане на подсъдимия. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. С решение № 260027 от 20.10.2020г., постановено по внохд № 293/2020г., Апелативен съд – Пловдив е изменил първоинстанционната присъдата, като е увеличил наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода от четири години и осем месеца на шест години. Потвърдил е присъдата в останалата й част. На първо място подлежи на разглеждане въпроса за допустимостта на касационните жалби. Жалбата от частните обвинители, депозирана чрез техните повереници, е подадена извън законоустановения срок и поради това се явява процесуално недопустима. Видно от разпоредбата на чл. 253 от НПК повереникът не е страна в съдебното производство, той е процесуален представител на частния обвинител и упражнява неговите права и законни интереси, поради което за повереника не съществува самостоятелно право на обжалване и за същия не тече отделен, различен от този на частните обвинители процесуален срок за реализиране на това право. Настоящата жалба е подадена извън петнадесетдневния срок по чл. 350, ал. 2 от НПК на частните обвинители, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Само с оглед прецизност доколкото единният от поверениците на частните обвинители е младши адвокат, е необходимо да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.20, ал.6 от Закона за адвокатурата младшите адвокати могат да представляват и защитават страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат – и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища, поради което мл.адвокат Р. не притежава процесуална легитимация за участие по дела пред апелативната и касационна инстанции. Подадената от защитника на подсъдимия касационна жалба е в срок, депозирана е от страна с активна процесуална легитимация и е насочена срещу акт, подлежащ на касационна проверка, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С жалбата е ангажирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Счита се, че наложеното наказание е явно несправедливо, като съдът не е отчел в пълнота наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а целите по чл. 36 от НК биха могли да бъдат постигнати и с налагането на едно по-ниско по размер наказание лишаване от свобода. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, определящи конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя, с оглед постигане целите на генералната и специална превенции. В настоящия казус първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. Окръжен съд – Кърджали е индивидуализирал наложеното на подс. К. наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК – определил е наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което е редуцирал с една трета на четири години и осем месеца. Пловдивският апелативен съд, който е бил сезиран с искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, след като е извършил собствена оценка на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, е завишил неговия размер на девет години - средния предвиден в закона, редуцирал го е с една трета и е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Окръжен съд – Кърджали е включил в кръга на смекчаващите вината обстоятелства чистото съдебно минало на дееца, младата му възраст към момента на извършване на деянието – 22 години, направеното самопризнание, ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, недоброто му материално и имуществено състояние, семейното му положение – женен и баща на малолетно дете, за което дължи полагане на грижи. Не е пренебрегнато и обстоятелството, че за процесното пътнотранспортно произшествие безспорно е допринесло и поведението на пострадалия, който е управлявал двуколесно пътно превозно средство, задвижвано от животинска тяга – каруца двуколка, без наличието на изискуемата се по закон сигнализация(два бели или жълти светлоотразителя отзад, разположени симетрично от двете страни на превозното средство; разположено отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина), като самият той също е бил без светлоотразителна жилетка, което силно е затруднявало възможността останалите участници в движението да го възприемат в тъмната част на денонощието. Като отегчаващи вината обстоятелства първоинстанционният съд е отчел завишената обществена опасност на деянието, тъй като същото изпълва три квалифициращи признаци на престъпния състав, недобрите характеристични данни на дееца по местоживеене, санкционирането му по административен ред за допуснати нарушения на правилата на ЗДвП и завишената концентрация на алкохол в кръвта, значително надхвърляща минималната необходима за определяне на деянието като извършено в пияно състояние. Предвид така установените отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства Окръжен съд – Кърджали е извършил оценка на тяхната тежест, като е приел, че в конкретния случай наказанието на подс. К. следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Въззивният съд правилно е констатирал, че към смекчаващите отговорността обстоятелства не следва да бъде включвано влошеното финансово състояние на подсъдимия, макар първоинстанционният да го е счел за такова, тъй като същото няма никаква връзка с осъщественото деяние. Материалното състояние на подс. К. не е оказало никакво мотивационно влияние за извършване на престъпното деяние, нито е дало отражение върху конкретния начин на осъществяването му, поради което не би могло да доведе до извод за понижена обществена опасност на деянието или на дееца. Споделя се от настоящия състав и възприетото от Апелативен съд – Пловдив, че направеното от подсъдимия самопризнание в случая не следва да се цени като допълнително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на даденото тълкуване с ТР № 1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС, тъй като същото не може да се определи като част от процесуалното поведение на подсъдимия, спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство. Правилно съдилищата по фактите са приели като отегчаващо вината обстоятелство броят на реализираните чрез деянието квалифициращи признаци – а именно три, от общо пет възможни – деецът е избягал от местопроизшествието, същият е управлявал МПС без да притежава правоспособност за това и е бил в пияно състояние, тъй като тези характеристики на извършеното са се отразили в значителна степен върху конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца в посока нейното завишаване. Законосъобразно Апелативен съд – Пловдив е приел, че по този начин не се влиза в колизия с правилото на чл. 56 от НК. Следвайки същата логика, не се влиза в противоречие с тази норма и с отчитането на конкретната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – 1,35 промила, като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като последната значително надвишава минимално изискуемата, за да бъде налице пияно състояние съгласно ППВС №1/1983г. – 0,5 промила. Правилно в ущърб на подс. К. са отчетени негативните му характеристични данни по местоживеене. Апелативен съд – Пловдив е придал значение на смекчаващо вината обстоятелство на изразеното нееднократно от страна на подсъдимия съжаление за случилото се, а към групата на отегчаващите вината обстоятелства е добавил упоритите му опити да мотивира жената, с която живее на семейни начала – св. С., да поеме вината за процесното ПТП. Настоящият състав се съгласява с тази преценка на въззивния съд. При индивидуализацията на всяко наказание няма място за механичен формален подход на съпоставка между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като става въпрос за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца. В контекста на това разбиране и с оглед на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства/ така както са посочени по-горе/, настоящият състав намира наложеното на подсъдимия наказание за съответно, както на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, така и на целите по чл.36 от НК. Неоснователни са оплакванията в жалбата на защитника на подсъдимия, че въззивният съд при определяне на наказанието не е отчел пълните признания, които прави подсъдимият. Необходимо е да се отбележи, че същите могат да се вземат предвид само като предпоставка за проведената диференцирана процедура по Глава двадесет и седма от НПК и извършената като следствие редукция на основание чл. 58а, ал. 1 от НК на определеното наказание лишаване от свобода. В настоящия случай не следва да се третират като допълнително смекчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на наказанието, тъй като същите не са част от едно трайно процесуално поведение на дееца, с което той да е съдействал на компетентните органи за разкриването на обективната истина. Напротив, както правилно отбелязва въззивният съд, на фазата на досъдебното производство подсъдимият е направил опит да укрие факта, че е автор на извършеното престъпление, както и да попречи на разследващите органи да открият лекия автомобил, с който е осъществено пътнотранспортното произшествие. Видно от мотивите на въззивния съдебен акт, не е убегнало от вниманието на контролирания съд съпричиняването на престъпния резултат от страна на пострадалия, който не е носил светлоотразителна жилетка, нито е поставил изискуемите по закон светлоотразителни и светлоизлъчващи елементи върху управляваното от него ППС, като неговата относителна тежест е меродавно оценена в полза на подс. К. при определяне на наказанието лишаване от свобода. Поради което е неоснователно оплакването в касационната жалба от защитника, че ролята на пострадалия за настъпване на общественоопасните последици не е била отчетена в пълнота от страна на въззивния съд. Що се отнася до характеристиките относно личността на подсъдимия, същите са изследвани комплексно, като е отчетено отношението между негативните и позитивните белези на неговата личност. В допълнение е необходимо да се посочи, че след обективния прочит на установените по делото фактически положения, правилно въззивният съд е достигнал до извода, че наказанието следва да бъде определено, съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в размер равен на средния, а именно девет години лишаване от свобода. След задължителната редукция наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е в размер на шест години лишаване от свобода. Настоящият състав не споделя твърдението на защитата, че и едно по-ниско по размер наказание лишаване от свобода би могло да осъществи функциите, залегнали в разпоредбата на чл. 36 от НК, с оглед конкретните характеристики на извършеното деяние, както и тези на неговия извършител. Намаляването на така наложеното наказание би било проява на една неоправдана снизходителност към подсъдимия, като би довело и до своеобразно игнориране на целите на генералната превенция. Обобщено, по делото не се установяват данни, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция при определяне на наказанието и да пораждат необходимост за неговото намаляване. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидното му несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело. Предвид горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на частните обвинители С. М. А., Ю. М. А., Е. М. А., С. М. Й. и Ф. М. К., подадена чрез техните повереници, срещу решение № 260027 от 20.10.2020г., постановено по внохд № 293/2020г. на Апелативен съд – Пловдив. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260027 от 20.10.2020г., постановено по внохд № 293/2020г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: