Р Е Ш Е Н И Е № 391 С о ф и я, 03 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 с е п т е м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1231/2012 година. С касационна жалба от защитника на подсъдимия Ц. А. Б. от П. адв.В.П. от АК-П. се атакува решение № 69 от 03.05.2012 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 58/2012 г. с оплаквания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като се иска отмяната му (както и на „присъдата на Плевенски окръжен съд”), оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение и отхвърляне на предявения срещу него граждански иск. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. В производството пред касационната инстанция подсъдимият лично и чрез защитника си адв.В.П. от АК-П. поддържа оплакванията си в жалбата, излагайки съображения в нейно допълнение. Гражданският ищец [община] бряг, редовно уведомени, не изпраща процесуален представител и не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 3 от 19.01.2012 г. по НОХД № 1371/2010 г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Ц. А. Б. от П. за виновен в това, че в периода от 11.01.2005 г. до 04.07.2006 г. в П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на ОУ „Св.св.К. и М.” – [населено място], [община] бряг, област П., с цел да набави за другиго – Х. В. Т. и А. П. П., двамата от П., имотна облага, превишил правата и властта си (чл.44, ал.4 от ЗНП), от което настъпили значителни вредни последици в размер на 467 640,40 лева за ОУ „Св.св.К. и М.”-с.Ракита, като деянието представлява особено тежък случай и на основание чл.282, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода и 1 година лишаване от право да заема длъжността директор на училище. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила. Уважен е предявеният от община-Червен бряг, област П. граждански иск за причинени на училището имуществени вреди, като подсъдимият е осъден да й заплати сумата от 467 640,40 лева, ведно със законната лихва от 11.01.2005 г. до окончателното й изплащане. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски на досъдебното и в хода на съдебното производство и дължимата се върху уважения граждански иск държавна такса. Присъдата е била протестирана от окръжна прокуратура-П. с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК с искане за изменяването й и завишаване на размера на това наказание и постановяване реалното му изтърпяване. Присъдата е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.В.П. от АК-П. с оплаквания за незаконосъобразността й поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния закон, както и постановяването й при непълнота на доказателствата с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда. С атакуваното пред ВКС решение Великотърновският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е увеличил размера на наложеното на подс.Б. наказание лишаване от свобода на пет години, постановил е изтърпяването му да стане в затворническо общежитие от „открит” тип при първоначален „общ” режим (без изрично да отмени приложението на чл.66, ал.1 от НК), променил е началната дата на законната лихва върху присъденото на община-Червен бряг обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението от 11.01.2005 г. на 04.07.2006 г., а в останалата част е потвърдил присъдата като правилна и законосъобразна. Въззивното решение се атакува пред настоящата инстанция от защитника на подсъдимия с оплаквания за постановяването му при съществени процесуални нарушения, за неправилното приложение на материалния закон и заради явна несправедливост на наложеното на подзащитния й наказание с искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаването на Б. по предявеното му обвинение, както и отхвърляне изцяло на предявения срещу него граждански иск от ищеца община-Червен бряг. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба от защитника на подсъдимия за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и като такава за допустима, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК се обосновават от защитата на жалбоподателя с доводи за пропуски още при изготвяне на обвинителния акт и при изменение на обвинението от прокурора на основание чл.287, ал.1 от НПК, ограничили правото им на защита, за превратна оценка на доказателствени източници и игнориране на други, за липса на мотиви относно съществени за обвинението факти, включително за признаване активната легитимация на гражданския ищец, за размера на причинените на училището вредни последици, дало отражение върху обема на отговорността му, която поради неправилното приложение на материалния закон била ангажирана с постановяване на несъразмерно тежко на деянието му наказание, което да изтърпи ефективно. Въпреки това се настоява за отмяна на въззивното решение от касационната инстанция и оправдаването му по предявеното обвинение с отхвърляне изцяло на предявения срещу него граждански иск, със съответните последици. Тези възражения са били правени и пред въззивния съд (основно в „писмените бележки” към въззивната жалба, голяма част от които са копирани в касационната) и той с основание ги е отхвърлил. Въззивният съд се е съгласил, с незначителни корекции, с възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, следваща главно от писмените доказателствени източници и изводите на ССЕ, като е извършил собствен анализ на същите, свързан и с гласните доказателствени средства, обосновавайки отказа си също да се довери на обясненията на подс.Б., приемайки ги за защитна позиция, явяваща се житейски нелогична и недоказана. Първоначално, разследващият орган в постановлението си от 28.10.2010 г. за привличане на Б. като обвиняем, а впоследствие и прокурорът в обвинителния акт е свързал действията му с превишаване на власт и права по чл.46 от ЗНП (в редакцията в ДВ бр.105/2004 г.) и чл.30 от Устава на УН при ръководеното от него като директор ОУ „Св.св.К. и М.”-с.Ракита, област П. (последните не са били нормативно закрепени), но с изменението на обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК, при същите факти, е счел, че те са извършени в нарушение на чл.44, ал.4 от ЗНП, като вместо за нуждите на училището, получените от продажбата на ПКБ парични средства са изразходвани умишлено от него в полза на трети лица, свидетелите Хр.Т. и А.П.. Именно по тези факти жалбоподателят се е защитавал, като и сега не възразява против изводите на съдилищата кога, пред кого е заявил претенцията на училището за възстановяване, а впоследствие за обезщетяване за възстановените земеделски земи с ПКБ и реализацията им чрез ИП „Б.”-АД-С., превеждане на сумата от 465 131,48 лв по сметката на училището в „Б.”-АД-клон П. (при номинал на ПКБ от 835 202 лв, последната явяваща се остатък от общо реализираната продажна цена на ПКБ от 542 950,53 лв, след приспадане на дължими се такси и комисиони за ИП), а впоследствие превеждане на инкриминираните суми по сметките на св.Т. – 367 040,40 лв и 100 000 лв на св.П., общо 467 040,40 лв (а не 467 640,40 лв, както грешно е сметнал прокурорът, грешка, повторена и от окръжният съд в присъдата му). Недоволства се обаче защо не била приспадната сумата от 61 318,86 лв, преведена по сметка на училищното настоятелство (УН) към училището в банка „Д.”-ЕАД-клон Червен бряг, както и защо не се приема, че подс.Б. всъщност е бил измамен от двамата му „довереници” по сключения между тях договор за поръчка от 11.01.2005 г. И в тази насока се твърди за липса на отговор от съда по наведените му от защитата доводи. Това обаче не е вярно. Апелативният съд подробно е разисквал хронологията в действията на подс.Б. по възстановяване на земеделските земи на училището, внесени в миналото в ТКЗС, потърсената съдебна помощ по реда на ЗСПЗС пред районен съд-Червен бряг по гр.д.№ 140/2004 г., направените разноски по делото и получилия се резултат, необходимостта от съдействие от страна на св.Т. и св.П. за сключване на договора от 11.01.2005 г. с тях и договореното им възнаграждение, учредяването на училищно настоятелство към ОУ, функционирането на ръководните му органи и убедително е защитил извода си, че касаторът не само не е бил заблуден от двамата, но е завоалирал действията си като напълно законни, заблуждавайки евентуално заинтересованите за истинската стойност на ПКБ за възстановените на училището земеделски земи. Фактически преведените на св.Т. и св.П. суми се установяват от приложените извлечения от „У. Б.”-АД-клон П. (л.162-166, т.2-3 от ДП), като съдът прави извод, че те „надвишават с 50 000 лв уговорената по договора” ( според т.1.3 от него доверениците имат право да получат Т. - 44%, а П. – 6% от „номинала” на ПКБ). Всъщност, т.н.”довереници” са получили цялата преведена по сметка на училището продажна цена на ПКБ, съобразно курса им на фондовата борса, договорена от ИП, като при по-нисък курс е имало опасност училището като „доверител” по този договор да остане задължено към двамата довереници (вж клаузата за неустойка по т.5.2 от договора), без каквито и да е клаузи, защитаващи интересите на училището. Пак видно от цитираните извлечения, очевидно след узнаване за проверка от страна на кмета на [община] бряг (подал сигнал до РУП), едва на 09.10.2006 г. св.П. връща по сметка на училището сумата 49 888 лв, а 4 дни след това – на 13.10.с.г. по сметка на училищното настоятелство се превежда сумата от 61 318,86 лв, за която защитата толкова настоява. Де факто обаче още в периода м.декември 2005 г. до началото на м.юли 2006 г. на двамата свидетели (като довереници по договора) са били изплатени посочените по-горе суми, което има своето значение при изводите за приложението на правото. ВКС намира, че при извличане на правно релевантните факти съдът не е допуснал претендираните нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК. Доказателствената му дейност е осъществена обективно, всестранно и пълно, като ясно и категорично е изразено вътрешното му убеждение, защитено на база събраните и проверени със средствата на НПК доказателствени материали. Няма превратно ценени, нито игнорирани доказателства и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивният съд се е аргументирал и защо е приел подс.Б. като директор на ОУ в [населено място], област П. да е превишил властта и правата си по чл.44, ал.4 от ЗНП, като е констатирал неправилно приложение на материалния закон, което не е могъл да преодолее поради неправилно формираното обвинение от прокурора, въпреки изменението му на основание чл.287, ал.1 от НПК. Доводите на защитата на жалбоподателя по приложимото право касаят тълкуване на чл.25, ал.2 от ППЗНП, на чл.44 от ЗНП, длъжностната му характеристика и голословно отричане съставомерността на деянието като общо длъжностно престъпление по чл.282, ал.3 вр.ал.1 от НК. Вглъбявайки се върху предявеното обвинение, и двете инстанционни съдилища твърде пестеливо са изложили съображения относно наличието на елементите на това престъпление, към което ВКС намира, че следва да допълни следното: Безспорно е, че подс.Б. е действал в качеството си на длъжностно лице – директор на ОУ „Св.св.К. и М.”-с.Ракита, област П. и той е такъв съгласно разпоредбата на чл.93, т.1, б.”а” от НК и утвърдената съдебна практика – включен в системата на образованието, изпълняващ ръководна работа при осъществяване на функцията на държавата (общината) за ефективно образование на населението. С оглед на правомощията му, включително и за разпореждане с финансовите средства на училището, той се явява и като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Още с ППВС № 3/70 г., т.4 и 5 и ППВС № 9/75, т.2 са изяснени въпросите за субекта на общо длъжностните престъпления и за съставомерността на деянията като такива, а с последващото ППВС № 2/80 г. са дадени просторни указания какви са изпълнителните деяния и за вината на дееца за осъществяване на тези престъпления. За конкретното престъпление по чл.282, ал.3 вр.ал.1 от НК, за което е възведено обвинение на касатора, съдът е приел, че той е „превишил властта и правата си” по чл.44, ал.4 от ЗНП, като се е разпоредил с получените за ПКБ парични средства не в полза на училището, а на трети физически лица. В т.1 от ППВС № 2/80 г. ВС е изяснил, че длъжностното лице превишава властта или правата си, когато извършва действия, излизащи извън рамките на своята компетентност, когато те са от компетентността на друго длъжностно лице, на друга служба, на колегиален орган или когато могат да се извършат само при строго определени условия, т.е. касае се за действия по отношение на чужди властнически правомощия или функции. В тази насока съдът е навел съображения, за такива правомощия и функции на длъжностни лица от общината, на училищното настоятелство и те биха имали своята тежест, ако наистина деянието е осъществило състава на престъплението по чл.282, ал.1 от НК, а като причинило значителни вредни последици за училището и представляващо особено тежък случай – този по ал.3 на чл.282 от НК. Правилно установените факти обаче сочат на друго, по-тежко престъпление, обвинение за което е спестено на подс.Б.. Защитата му възразява, че той е имал право да се разпорежда с финансовите средства на училището, получени от продажбата на ПКБ и че правомерно е сключил договора от 11.01.2005 г. със св.Т. и св.П.. Пропускат се обаче изводите на съда, че сключването му не само е било ненужно, при абсолютно неизгодни за училището условия, при редица документни престъпления около учредяването и функционирането на ръководните органи на училищното настоятелство при ОУ (като оторизиран от ЗНП орган да се разпорежда със собствени на училището средства) за завоалиране на действията на подс.Б., което обоснова и изводите за наличие у него на пряк умисъл за лично или на двамата „довереници” Т. и П. облагодетелстване, което очертава признаците на престъплението по чл.203 вр.чл.202, ал.2 от НК – длъжностно присвояване в особено големи размери и представляващо особено тежък случай. Това е така и съгласно тълкуванието, дадено в ППВС № 7/76 г., т.6, абз.2-ри – „длъжностно лице, което цели да присвои чуждо имущество и използва сключването на неизгодна сделка като основание за плащане ........ деянието му не следва да се квалифицира по чл.220 от НК, а като длъжностно присвояване”. Като е констатирал обаче, че деянието неправилно е квалифицирано като престъпление по чл.282, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, съдът не е имал основание да извърши каквато и да е преквалификация на деянието в по-тежко наказуемото престъпление по чл.203 от НК, на което сочат фактите по делото. С превеждане на сумите на св.Т. и св.П. в периода от 30.12.2005 г. до 04.07.2006 г. подс.Б. е осъществил резултатното престъпление, като сумата от 467 040,40 лв безспорно е в особено големи размери, над 3000 пъти надвишаваща М. в онзи период, ощетяваща и без това бедстващото основно училище. В това отношение абсолютно логични са съображенията на въззивния съд, че се злоупотребява с волята на дарителите земи на училището, за да ги ползва за благото на подрастващите, отдавайки дължимото се на образованието, което младото поколение следва да получи. Връщането на сумата от 49 888 лв на 09.10.2006 г. по сметка на училището от св.П., за да бъде впоследствие допълнена и преведена на 13.10.с.г. в размер от 61 138,86 лв на УН е само да се „докаже” от касатора, че е изпълнил заявеното пред УН от продадените ПКБ да са получени около 60 000 лв, за колкото той ги е уведомил, когато ги е мотивирал да създават неверните документи за учредяване и вземане на решение от УС на УН за продажбата им и разходването им за нужди на училището. С първоначалното превеждане на сумата от 100 000 лв по сметката на св.П. длъжностното престъпление е довършено и връщането на горната сума би имала значение само с оглед тежестта на дължимата се на касатора санкция. ВКС намира, че в рамките на предявеното на подс.Б. обвинение материалният закон е приложен правилно и няма каквото и да е основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1 от НК за отмяна на атакувания съдебен акт, още по-малко, при така установените факти – неговото оправдаване. Последното от касираните в жалбата основания е това по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което обаче също е неоснователно. В рамките на значително по-благоприятното предявено му обвинение съдът се е обосновал защо наложената от първоинстанционния съд санкция, при грешката при налагане на кумулативно предвиденото наказание по чл.37, ал.1, т.6 от НК, но която не е имал процесуалната възможност да отстрани поради липса на въззивен протест в тази насока, се е явявало явно несправедливо и защо наказанието лишаване от свобода, което да изтърпи следва да е в размер на 5 години. На фона на тежките проблеми в образователната ни система, тежкото финансово състояние и на ръководеното от касатора в онзи период училище, погазването на волята на дарителите на земеделски земи, значителният размер на присвоените парични средства, дали основание за по-тежката квалификация на деянието го очертават като такова с особено висока степен на обществена опасност. Друг е въпросът защо прокуратурата е погледнала твърде благосклонно на действията на св.Т. и св.П. и не ги е привлекла към отговорност, като подбудители и помагачи на Б., а и на други директори на училища в района, за което има данни и по настоящето дело. Извън горепосочената сума от 49 888 лв, на училището не е върнат нито лев повече. Опитът на касатора да се оневини като „заблуден” от тях (при положение, че първоначалната му теза е била да е бил принуден от тях да действа така) с основание е бил отхвърлен от съда. Отчетено е поведението му в миналото като директор, наказан за редица пропуски. Всички обстоятелства, относими към тежестта на дължимата му се санкция, са били обективно отчетени от съда и изводът му размера на наказанието лишаване от свобода да бъде завишен на 5 години се споделя от състава на ВКС. То не е явно несправедливо и съответства за постигане на целите на чл.36 от НК. То има своето значение както за личната му превенция, така и с оглед възпитателното му въздействие върху младото поколение, а така също и за удовлетворение на паметта на българските възрожденци, дарили земи за просперитета на училището и на подрастващите. И в тази насока касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Оспорването на активната легитимация на [община] бряг по предявения иск не съответства на приложените по делото писмени доказателства – че тя е правоприемник на активите и пасивите на ОУ „Св.св.К. и М.”-с.Ракита, област П. (вж заповеди на министъра на образованието №№ РД-14-123 от 21.05.2007 г. и РД-14-420 от 29.07.2008 г. за закриване на ОУ). Размерът на дължимата се сума обаче следва да бъде намалена от 467 040,40 лв (неправилно посочена 467 640,40 лв, повторена от обвинителния акт ЯФГ) с 49 888 лв, или на 417 152,40 лв, каквато е действителната щета за училището и която се дължи за възстановяване от подс.Б.. Съответно, дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска следва да се намали на 16 686,10 лв. В този смисъл въззивното решение следва да бъде изменено. В останалата част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 и 5 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 69 от 03.05.2012 г., постановено по ВНОХД № 58/2012 г.от Великотърновския апелативен съд в гражданско-осъдителната му част, като НАМАЛЯВА размера на присъдената на [община] бряг, област П. сума за причинени на закритото ОУ „Св.св.К. и М.”-с.Ракита, област П. имуществени вреди от престъплението, дължими от подсъдимия Ц. А. Б. от 467 640,40 лв на 417 152,40 лева (четиристотин и седемнадесет хиляди сто петдесет и два лева и 40 стотинки), както и размера на дължимата се върху уважения размер на иска държавна такса от 18 705,62 лв на 16 686,10 лв (шестнадесет хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и 10 стотинки). ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :