О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 167 София, 19.04.2021 година Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 275 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. К., като пълномощник на Е. Б. К., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител М. А. Т., срещу въззивно решение № 91, постановено на 12.08.2020 г. по в. гр. д. № 294/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 475 от 14.04.2020 г. по гр. д. № 1403/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от Е. Б. К., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител М. А. Т., срещу Н. К. С. и П. Н. Б., искове за признаване за установено, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда № 6, съставляващ жилище, апартамент, със застроена площ 65,12 кв. м., с прилежащите му 1,036 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и за осъждане на ответника П. Н. Б. да й предаде владението върху гореописания имот. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в рамките на заявения от ищеца правопораждащ фактически състав, като ограничи произнасянето си до твърдените от страните факти и отношения като основания на техните искания, възражения и оплаквания; 2. длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях; 3. подлежи ли придобиването на недвижим имот по наследство на вписване и приложимо ли е правилото на чл.113 ЗС при конкуренция между правата на трето лице, придобило права с транслативен акт, сключен с наследник с изключени впоследствие права, поради последвало установяване на реда за наследяване и лицето, явяващо се действителен наследник; поддържа се противоречие с решение № 698/08.06.2011 г. по гр. д. № 1280/2009 г. на ВКС, първо г. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по касационна жалба Н. К. С. и П. Н. Б. са подали писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които са изразили становища, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Е. К., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител, срещу двамата ответници установителни искове за собственост и иск за ревандикация на процесния апартамент срещу ответника П. Б.. В исковата молба са изложени твърдения, че на основание договор за покупко-продажба като собственик на процесния апартамент се е легитимирал Б. С., починал на 12.07.2016 г. С влязло в сила на 28.03.2019 г. решение по гр. д. № 98/2017 г. на Пловдивския окръжен съд е признат за установен произхода на ищцата, [дата на раждане] , от посоченото по-горе лице като неин биологичен баща. Производството по делото е било образувано въз основа на предявена на 12.01.2017 г. искова молба срещу Н. С./негова сестра/, като препис от нея й е бил връчен на 27.03.2017 г. Същата е прехвърлила правото на собственост върху процесния апартамент на П. Б. с договор за покупко-продажба, сключен на 26.05.2017 г. Твърди се също така, че ищцата се легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство от Б. С., като произходът й е установен с влязлото в сила съдебно решение. Договорът за продажба, сключен между двамата ответници, не е произвел вещно-правно действие, тъй като първата ответница - продавач не е била негов собственик. Ответниците са оспорили исковете с твърдението, че към момента на извършване на разпоредителната сделка първата ответница се е легитимирала като собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство от Б. С., като сделката е произвела вещно-прехвърлително действие. По делото е установено, че с влязло в сила на 28.03.2019 г. решение по гр. д. № 98/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, е признато за установено, по иска, предявен от Е. М.А., чрез нейната майка и законен представител, против Н.К.С., в качеството й на наследник по закон на Б. С., починал на 12.07.2016 г., че биологичен баща на детето Е. М. А., [дата на раждане] , от майка М. А. Т., е Б. К. С. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че тъй като вписването на актовете за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, съгласно чл.112, б. „а“ ЗС, има оповестително-защитно действие, конкуренцията за принадлежността на правото на собственост при няколко вписани акта върху един имот, изхождащи от един и същи праводател, следва да се разреши в полза на страната, която първа е вписала акта си. За разрешаване на тази конкуренция е ирелевантна субективната добросъвестност или недобросъвестност. Единствено от значение е обстоятелството коя от страните първа е вписала акта си за правото на собственост върху процесния апартамент. Този извод не се променя от действието на решението за установяване на произхода спрямо всички правни субекти, тъй като същото не преодолява специалното оповестително-защитно действие на вписването като обективен критерий за разрешаването на конкуренцията между няколко акта върху един имот, изхождащи от един и същи праводател. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените процесуалноправни въпроси, с които е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението трети материалноправен въпрос, който е обуславящ изхода на делото и следва да се формулира от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, по следния начин: приложимо ли е правилото на чл.113 ЗС при разрешаване на спор за собственост между наследник по закон, придобил право на наследяване въз основа на влязло в сила решение за установяване на произход от наследодателя и приобретател на имота от лице, което се е легитимирало като наследник преди установяването на произхода. В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за да се извърши преценка за съответствието на даденото разрешение по горния въпрос със съдебната практика, включително и с цитираната от касатора. Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 267,23 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 91, постановено на 12.08.2020 г. по в. гр. д. № 294/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 267,23 лв. /двеста шестдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса. Определението е окончателно. Председател: Членове: