Ключови фрази


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№180

София,25.03. 2020 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Емил Марков
Ирина Петрова
Д. Добрева


като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2822 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ бр.86/2017г., образувано по касационна жалба на синдиците на „КТБ“АД/н/ против Решение № 1505 от 29.06.2017г. по в.т.д.№ 978/2017г. на САС, ТО, 6 състав, с което след отмяна на решението по т.д.№ 2016/2016г. на СГС, е отхвърлен иск с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН, предявен от синдиците на банката срещу „Черно море 2001”АД, за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на „КТБ“АД/н/, извършеното с изявление вх.№ 10470 от 03.11.2014г. от ответника „Черно море 2001“АД, [населено място] прихващане на придобитите по договор за цесия от 31.10.2014г. с цедент В. С. Д. вземания по договор за безсрочен депозит № 8021/26.04.2005г. в общ размер на 360 000лв. със задължения на „Черно море- 2001“АД към банката по договор за кредит от 24.01.2007г., освен в частта за сумите, които ответникът би получил при разпределение на осребреното имущество.
С Определение№ 181 от 17.07.2018г. производството по делото е спряно до приключване на конституционно дело № 11/2018г. на Конституционния съд на Република България. С Определение № 111 от 10.06.2019г. производството е възобновено и отново е спряно до приключване на тълкувателно дело № 1/2019г. на ОСТК на ВКС. С оглед постановяването на тълкувателно решение, са налице предпоставките за възобновяване на настоящото производство.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се правилността на извода, че приложима по отношение на правото да се иска обявяване на относителната недействителност на прихващането е законовата норма, действала към момента на извършване на компенсацията. Без да се оспорва правилността на извода на САС, че нормата на чл.59,ал.5 ЗБН е материалноправна, касаторът акцентира на тезата, че приложима по отношение на правото да се иска обявяване на относителната недействителност на прихващането, е законовата норма, действаща към момента на възникването на това потестативно право.
В писмен отговор насрещната страна „Черно море 2001“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването поради необосноваване от касатора на главно и допълнително основание. Оспорва и основателността на касационната жалба.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Какъв е характерът на нормата на чл.59,ал.5 ЗБН - материалноправна или процесуалноправна, и ако е материалноправна, дали преурежда правоотношение, възникнали преди изменението, обнародвано в ДВ 98/2014г.
2/С предявяване на иск за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/ на извършени от кредитополучатели на банката прихващания, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и извършва ли се преуреждане на възникналото поради прихващането правоотношение
3/ Към кой момент следва да се извърши преценката за относителната недействителност на извършеното прихващане по реда на чл.59,ал.5 ЗБН- към момента на тяхното извършване, когато банката не е обявена в несъстоятелност, или към момента на обявяването й в несъстоятелност - 22.04.2015г.
4/ Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл.59,ал.5 ЗБН - тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази, в редакцията към момента на обявяването на несъстоятелността на банката, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност.
Допълнителната предпоставка е въведена чрез довода, че в обжалваното решение тези въпроси са решени в противоречие с влязлото в сила решение № 2112/19.12.2016г. по т.д.№ 1765/2016г. на СГС, ТО, 9 състав - основание за касационно обжалване по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК /в редакцията преди изменението ДВ бр.86 82017г./ както чрез тезата, че всеки един от тези въпроси поради липса на съдебна практика, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за касационно обжалване по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
В исковата молба синдиците са поддържали, че по силата на договор за кредит банката е предоставила на ответника „Черно море 2001“АД кредит в размер на 1 000 000 лв. и към датата 31.10.2014г. /последният работен ден преди процесното прихващане/, задължението на кредитополучателя е 375 768лв.; че на 03.11.2014г. в банката е постъпило съобщението от вложителя В. С. Д., че с цесия от 31.10.20914г. е прехвърлил на „Черно море 2001“АД вземането си към банката в размер на 360 000лв., налично по банкова сметка по договор за преференциален безсрочен депозит от 2005г.; че на същата дата - 03.11.2014г., „Черно море” е уведомило банката за придобитото вземане и че прави изявление за прихващане с него срещу своето ликвидно задължение по договора да банков кредит; че началната дата на неплатежоспособността на банката е 20.06.2014г. В исковата молба е изложено и твърдението, че изявлението за прихващане е извършено след началната дата на неплатежоспособността и след поставянето й под особен надзор и поради това е извършено в момент, попадащ в приложното поле на чл.59,ал.5 ЗБН; че дори са се приеме, че настоящата редакция на чл.59,ал.5 ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на посочената норма, прихващането е недействително като извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество.
Въззивната инстанция е приела, че нормата на чл.59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал.1, съответно урежда недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезата на ал.3 и ал.5. Мотивирала е, че основен правен принцип гласи, че материалноправните разпоредби се прилагат спрямо онези юридически факти, които са настъпили при тяхното действие, а съгласно разпоредбата на чл.14 ЗНА, обратна сила може да се придаде само по силата на изрична законова уредба., в който смисъл е и Решението по конституционно дело № 12/2013г. на КС. С оглед на безспорно установения факт, че изявлението за прихващане е достигнало до банката преди изменението на разпоредбата на чл.59 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. - ДВ бр.98/28.1.1.2014г., което влиза в сила от деня на обнародването и не съдържа разпоредба, която да придава обратно действие на новоприетите материалноправни норми, е счетено, че при преценката на недействителността/действителността на прихващането, следва да бъде приложен материалният закон, действал към момента на изявлението за прихващане - редакцията, съгласно която: недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен в частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо кога са възникнали двете насрещни задължения. Съставът на САС е посочил, че тази приложима разпоредба счита за недействително прихващането, извършено от длъжника, а с оглед разпоредбата на чл.1,ал.1 ЗБН, няма съмнение, че длъжник е „банка със седалище в България“. Като е съобразено, че процесното прихващане не е извършено от длъжника, а от кредитора с придобитото по силата на договора за цесия вземане, е обоснован крайният правен извод, че по отношение на това правно действие не е налице фактическият състав на чл.59,ал.5 ЗБН в приложимата редакция.
Постановеното въззивно решение е валидно и е допустимо, с оглед произнасянето на ОСТК на ВКС с ТР №1 от 20.12.019г. - в производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска.
Настоящият състав счита, че е обоснована общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по въпроса, който обобщава поставените в изложението - коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./. Отговорът на въпроса следва да бъде съобразен и със законодателното изменение, прието при висящността на настоящото дело пред ВКС, с което по силата на пар.8 от ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018г./ „разпоредбата на чл.59,ал.5,6 и 7 се прилага от 20.06.2014г.”. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на т.1, предл.последно на чл.280,ал.1 ГПК за преценка съответствието на въззивното решение със служебно известното на настоящия състав разрешение, дадено по т.д.№ 1283/2018г. на Първо т.о. на ВКС. Наличието на тази предпоставка изключва приложното поле на сочените от касатора допълнителни основания /а и Решението, на което касаторите се позовават по т.д.№ 1765/2016г. на СГС, ТО, 9, с което е уважен иск по чл.59,ал.5 ЗБН е постановено по реда на чл.239 ГПК като неприсъствено решение, което не се мотивира и не може да бъде разглеждано като източник на съдебна практика/.
Касаторът е освободен от предварително заплащане на държавна такса на основание чл.59,ал.7 ЗБН.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Възобновява производството по т.д.№ 2822/2017г. на ВКС, Първо т.о.
Допуска касационно обжалване на Решение № 1505 от 29.06.2017г. по в.т.д.№ 978/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: