Р Е Ш Е Н И Е № 60160 гр. София , 11.02.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в открито заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1934/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. В. – лично и като законен представител на малолетните си деца Н. С. В. и В. С. В., против решение № 264/28.01.2020 г. по т.д.№ 3761/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено, като недопустимо, решение № 25/09.04.2019 г. по т.д.№ 82/2016 г. на Пернишки окръжен съд, в осъдителната му част, с която е уважен предявеният от касаторите против „Екофорсис„ ЕООД иск, с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ и делото е върнато на същия съд, за произнасяне по обективно кумулативно съединени самостоятелни искове, с правни основания съответно чл. 125 ал. 3 ТЗ и чл. 133 ал. 1 ТЗ. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение досежно извода на съда, че се касае за самостоятелно предявени отделни искове , вместо за един – с правно основание чл. 125 ал. 3 ТЗ, за стойността на припадащия се на съдружника и техен наследодател – С. В. В. - дружествен дял от капитала на „Екофорсис„ ЕООД, с оглед прекратяване качеството му на съдружник, поради смърт, настъпила 03.05.2016 г.– чл. 125 ал. 1 т. 1 ТЗ. Излагат съображения относно оценката на дружествения дял, съгласно чл.127 ТЗ, която , според тях, следва да включва и съответен процент от неразпределената печалба, отчетена като актив, съгласно ГФО за 2015 г.. Доводите във връзка с формирането на оценката в цялост, с оглед обхвата на касационното обжалване - ограничено до предпоставките за обезсилване на първоинстанционното решение, като постановено в разрив с диспозитивното начало в процеса, вкл. предвид формулирания петитум на исковете, целящ единствено уреждане имуществените отношения от прекратеното членство - са ирелевантни към настоящото произнасяне. Ответната страна - „ Екофорсис „ ЕООД – не е взела становище по касационната жалба, нито е провела защита в хода на касационното производство. С определение № 60381/21.06.2021 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.2 пр. второ ГПК, поради вероятна недопустимост на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе съобрази следното: Ищците са предявили срещу „Екофорсис„ЕООД частичен иск, за сумата от 50 000 лева, при деклариран пълен размер на претенцията им – 221 000 лева, съизмерваща стойността на припадащия се на техния наследодател - съпруг и баща - С. В. В. дружествен дял, като съдружник в „ Екофорсис „ ЕООД, предвид прекратеното му, поради смърт , качество на съдружник, съгласно чл. 125 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 1 ТЗ. В стойността на дела включват и припадаща се част от н е р а з п р е д е л е н а печалба на дружеството за предходни години. Независимо от заявените обстоятелства - че оставащият съдружник „ Еко Булинвес ” ЕООД незаконосъобразно е поел дела на починалия , без да покани наследниците, в случай че желаят, да поемат същия - ищците не обвързват с тях петитум, отделно от демонстрирания единствено имуществен интерес и съответно петитум за осъждане ответника да изплати стойността на дружествения дял на наследодателя им. Първоинстанционният съд е разгледал и уважил единствено иск с правно основание чл. 125 ал. 3 ТЗ, като претендираната общо сума от 50 000 лева е разпределил, съобразно наследствените дялове на ищците, в размер на по 16 250 лева, макар сборувано присъденото да формира размер от 48 750 лева, вместо предявените 50 000 лева по частичния иск, предявен общо. Няма формирани мотиви за отхвърлителен диспозитив и съответен такъв. Допълване на решението, обаче, ищците не са претендирали. Въззивното производство е образувано по жалба на ответното дружество, с изричен довод за недопустимо произнасяне на първоинстанционния съд, тъй като само част от претендираното - в размер на 1 250 лева – е с правно основание чл. 125 ал. 3 ТЗ, а остатъкът от 48 750 лева, до пълния предявен размер от 50 000 лева , е с правно основание - чл. 133 ал. 1 ТЗ и по този иск съдът не се е произнесъл. Ответникът разграничава претенциите, очевидно считайки ги с различен предмет : по чл. 125 ал. 3 ТЗ - за стойността на дружествения дял на починалия съдружник, определен на база ликвидационен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването и по чл. 133 ал. 1 ТЗ - за припадаща се част от печалбата на дружеството за периода 2011 г. – 2015 г., изключвайки я на формално основание от размера на дължимото по чл. 125 ал. 3 ТЗ, макар ищците да не са твърдели, че се касае за взето решение на ОС на дружеството за изплащане на дивидент, позовавайки се на факта, че и неразпределената печалба съставлява актив на дружеството, съобразим при определяне размера на дружествения дял. За да сподели съжденията на въззивника, въззивният съд се е позовал на уточнителна молба на ищците от 14.02.2017 г., в която същите формално са разпределили претендираната сума от 50 000 лева, като 1 250 лева , част от стойността на дружествения дял на наследодателя, дължима на основание чл. 125 ал. 3 ТЗ и 48 750 лева – припадащата му се част от неразпределена печалба за периода 2011 г. - 2015 г., на основание чл. 133 ал. 1 пр. първо ТЗ. Съдът се е позовал на обстоятелството, че първоинстанционният е докладвал предмета на спора съобразно така направеното уточнение, но не се е произнесъл съобразно същото , като мотиви по иска, с правно основание чл. 133 ал. 1 пр. първо ТЗ, изобщо не били изложени. Позовал се е и на обстоятелството, че присъдените суми са в размер от 48 750 лева и произнасяне за разликата до претендираните 50 000 лева няма, макар че няма подадено искане за допълване на решението от ищците, за разликата от 1 250 лева и пропускът на съда да не подлежи на служебен контрол, съгласно чл.250 ал.1 ГПК . Първоинстанционното решение е обезсилено в осъдителната му част, по иска на ищците, квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 125 ал. 3 ТЗ. Няма произнасяне в частта, в която е частично отхвърлен предявеният от дружеството насрещен иск, независимо от подадена въззивна жалба от „Екофорсис „ЕООД срещу първоинстанционното решение в тази му част, поправено по реда на чл. 247 ГПК, с решение № 40/03.06.2019 г. на Пернишки окръжен съд. В постановеното определение от 15.07.2020 г., по подадена от въззивника „Екофорсис” ЕООД молба за допълване на въззивното решение, с произнасяне и по въззивната жалба срещу отхвърлителното решение по насрещния иск на дружеството, оставена без уважение, съдът се е мотивирал , че дължи произнасяне в тази част едва след постановяване на ново решение, по действително предявените самостоятелни обективно съединени искове, с правни основания чл. 125 ал. 3 ТЗ и чл. 133 ал. 1 ТЗ. По съществото на касационната жалба : Атакуваното въззивно решение е недопустимо, като постановено в разрив с принципа на диспозитивното начало в процеса , тъй като ищците са предявили един единствен иск, с правно основание чл. 125 ал. 3 ТЗ - за присъждане стойността на дружествения дял на техния наследодателя , съдружник в ответното дружество, чието членствено правоотношение е прекратено, поради смърт , поддържайки довода, че неразпределената печалба съставлява част от актива, съобразима при определяне на дружествения дял. Иск с правно основание чл. 133 ТЗ не е предявяван, тъй като ищците не твърдят да е взето решение за разпределение на печалбата приживе на наследодателя и по силата на универсално правоприемство да са наследили вземане от дивидент, чиято изискуемост е настъпила преди прекратяване на членственото правоотношение на същия / макар че и с такава обстоятелствена част, поддържаната от ищците правна квалификация по чл. 125 ал. 3 ТЗ не би съставлявала пречка за служебно квалифициране на спора по чл. 133 ал. 1 ТЗ и разглеждането му /. Формалното разграничение с молбата от 14.02.2017 г. не съставлява отстраняване на нередовност на исковата молба, не само защото такава нередовност няма, но и защото с нея не се въвеждат обстоятелства, относими към самостоятелна претенция по чл. 133 ал. 1 ТЗ , а единствено се разграничават по размер - съобразно твърденията на ищците и без посоченото деление да е обвързващо за съда, дължащ произнасяне за общия размер на дружествения дял - отделните компоненти, формиращи стойността на дружествения дял на техния наследодател. Юридическият състав на правото на дивидент включва : изтичане на финансовата година, реализиране на печалба / положителен финансов резултат / , решение на съдружниците за приемане на годишния финансов отчет и решение за разпределение на печалбата и съответно изплащане на дивидент на съдружниците. Предвид гореизложеното, въззивното решение се явява недопустимо и делото следва да се върне, за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд по съществото на въззивната жалба и за преценка правилността на първоинстанционното решение по предявени субективно съединени искове с едно единствено правно основание - чл. 125 ал. 3 ТЗ. На основание чл. 294 ал. 2 ГПК, при новото разглеждане и съобразно изхода му, ще следва да се присъдят и разноските, направени в касационна инстанция. Водим от горното, на основание чл. 293 ал. 4 вр. с чл. 270 ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 264/28.01.2020 г. по т.д.№ 3761/2019 г. на Софийски апелативен съд, с к о е т о е о б е з с и л е н о , като недопустимо, решение № 25/09.04.2019 г. по т.д.№ 82/2016 г. на Пернишки окръжен съд, в осъдителната му част, с която, на основание чл.125 ал.3 ТЗ „Екофорсис„ ЕООД е осъдено да заплати на всеки от ищците Д. А. В., Н. С. В. и В. С. В., последните двама представлявани от първата, като техен законен представител , сума в размер на 16 250 лева, и д е л о т о е в ъ р н а т о на същия съд, за произнасяне по обективно кумулативно съединени самостоятелни искове, с правни основания съответно чл. 125 ал. 3 ТЗ и чл. 133 ал. 1 ТЗ. ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски апелативен съд, за произнасяне по двете въззивни жалби на „Екофорсис „ЕООД, в съответствие с тук указания действителен предмет на спора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: