Р Е Ш Е Н И Е № 553 гр.София, 07.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1824/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на защитника на осъдения Р. Г. К. за възобновяване на въззивно нохд № 461/2011 год. и отмяна или изменение на решение № 148/18.05.2012 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствените източници и при определяне на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Частният обвинител и граждански ищец С. Й. Н. не изразява становище и не прави възражения срещу искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Разложкият районен съд, наказателно отделение, трети състав с присъда № 4260/05.08.2011 год. по нохд № 255/2011 год. признал подсъдимия К. за виновен в това, че на неустановена дата през м.май 2010 год. в гр.Б. противозаконно присвоил чужда движима вещ на стойност 7 205,92 лева, собственост на Сл.Н., която пазел. На основание чл.206, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години. Отхвърлил предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението в размер на 7 205,92 лева като неоснователен. Приложил чл.59, ал.1, т.1 НК за времето на предварителното задържане и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Благоевградският окръжен съд с решение № 148/18.05.2012 год. по въззивно нохд № 461/2011 год. изменил присъдата в частта относно стойността на предмета на престъплението, която намалил до размер на 1 350 лева и потвърдил присъдата в останалата й обжалвана част. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Инстанциите по същество са приели, че е установена фактическа обстановка, според която свидетелят З. поел задължение да намери специалист за ремонт на закупен от свидетеля Н. лек автомобил марка „К. К.”. След като в сервиз в гр.Б. констатирали необходимост от закупуване на нов двигател и по искане на Н. св.З. се договорил с подсъдимия К. автомобила да остане за пазене. Получил съгласието му да бъде оставен до склада, който стопанисва, и му предал ключа на автомобила. През 2009 год. подсъдимият уведомил свидетеля З. за изчезнали гуми и джанти. Ден след проведен друг разговор между тях през м.май 2010 год. с информация и за други липсващи части, по разпореждане на подсъдимия автомобилът бил натоварен на микробус, негова собственост, от свидетелите К.(негов работник) и Г. К.(негов баща) и го предали на св.К. в пункт за изкупуване на метали, за което получили 600 лева. По-късно св.К. предал в пункта получения от подсъдимия К. ключ за автомобила. Фактическите изводи въззивният съд е възприел изцяло като се е обосновал с вярната и правилна с оглед действителния смисъл оценка на доказателствения материал, направена по реда и начина, предвидени в чл.14, чл.107, ал.3 и ал.5, чл.305, ал.3 НПК. Неоснователно се поддържа, че са направени неверни правни изводи за съставомерността на деянието като престъпление по чл.206, ал.1 НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. От съдържанието на решението следва, че въззивният съд е изложил ясно мотивирано съгласие с фактическите изводи. Изцяло е възприел и правните съображения за наличието и на субективните признаци на престъплението, за което е изложил и свои подробни правни съображения, които настоящият състав споделя. Обосновал е отговора си на възражението за нарушение на закона, което е определил като неоснователно, основавайки се на конкретното обективирано поведение на подсъдимия, установено по предвидения процесуален ред – изразена воля да удовлетвори искането, демонстрирана с посочване на конкретното място, приемането на ключа на автомобила, с уведомяването за констатирани кражби на различни, конкретно посочени части по време, отдалечено от датата на поверяването му, извършване по негово нареждане на разпоредителни действия, осъществени с негов автомобил, от негов работник и баща му, с предоставянето му на определен от него пункт срещу заплащане и с последващо предаване лично от него на ключа от автомобила. Владението върху вещта, собственост на св.Н., е преминало правомерно временно при подсъдимия, за което е дал съгласие и за него е съществувало както задължение за връщане на чуждата вещ, така и такова да не се разпорежда-фактически или юридически, в свой или в чужд интерес. Осъзнавал е всички елементи от състава на престъплението, поради което изведения правен извод е верен - извършено е престъпление по чл.206 от НК, а не се касае за гражданскоправни отношения, възникнали по силата на ЗЗД. Затова като е възприел квалификацията на поведението на подсъдимия като престъпление съдът не е допуснал нарушение на закона. Неоснователно се поддържа, че наказанието е явно несправедливо поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.107, ал.3 НПК като не е отчетено относимо при решаване на въпроса за наказанието обстоятелство – установената във въззивното производство въз основа на оценителна експертиза нова стойност, значително по-ниска от възприетата от първоинстанционния съд, на вещта. Вярно е, че това обстоятелство не е взето предвид и отчетено като смекчаващо, но то би имало решаващо значение само в случай, че размерът на наказанието лишаване от свобода беше определен над възможния минимум по НК – 3 месеца. Законодателят е предвидил за престъплението по чл.206, ал.1 НК наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години. Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК и е определил наказанието под най-ниския предел и във възможния минимум за този вид – 3 месеца, както и минималния срок на изпитание, предвиден в чл.66, ал.1 НК – 3 години. Няма правна възможност, независимо от посоченото обстоятелство, което поначало би имало значение при индивидуализация на наказанието на смекчаващо отговорността му, да се намали размера на наказанието или да се определи друго по вид наказание. Затова с необсъждането на конкретното индивидуализиращо обстоятелство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 НПК. Предвид изложеното за неоснователност на поддържаните доводи за наличието на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2, 3 НПК искането следва да бъде оставено без уважение и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от защитника на осъдения Р. Г. К. за възобновяване на въззивно нохд № 461/2011 год. на Благоевградския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 148/18.05.2012 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/