Ключови фрази
Непозволено увреждане * вреди от ексцес * нередовност на исковата молба * произнасяне по непредявен иск

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

96

 

София, 26.05. 2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 18.05.2010 година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                        МАРИЯ СЛАВЧЕВА

 

                                                                                                                                        

при участието на секретаря  Л.Златкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т.дело № 621 /2009 година

 

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. К. М. против въззивно решение на Старозагорския окръжен съд № 71/ 17.10.2008 год., постановено по т.д. № 300/2008 год., с което е оставено в сила решение на Чирпанския районен съд № 22 от 10.04.2008 год., по т.д. № 244/2007 год. и е отхвърлен, като неоснователен предявеният от касатора, като ищец, иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу Г. М. Г. от гр. С. за сумата 6000 лева/ шест хиляди лева/, представляваща обезщетение претърпяни от същата болки, страдания и разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.12.2004 год. до окончателното и изплащане, като в тежест на последната са възложени и направените от ответника деловодни разноски.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – неправилно квалифициране на предявения иск и на материалния закон- чл.45 ЗЗД, основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.

Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.

Срещу основателността на подадената касационна жалба е възразило третото –лице помагач ЗПАД „А”, при участието на което е постановен обжалваният съдебен акт.

Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение № 41 от 29. 01. 2009 год. постановено по настоящето дело, като е прието, че релевираният от касатора въпрос на процесуалното право, свързан с правната квалификация на предявения иск при неясна искова молба е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС- т.4 на ТР №1/2001 год. на ОСГК.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:

Разгледана по същество, допуснатата до касационен контрол касационна жалба е основателна.

Обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо.

Наистина касаторът не въвежда изрично оплакване за процесуална недопустимост на обжалвания съдебен акт, но обстоятелството, че в обсега на правомощията на касационната инстанция/ т. 10 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК, към която препраща и ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/ е да извърши предхождаща преценката за правилността на същия на поддържаните в касационната жалба касационни основания, служебна проверка за допустимост и валидност, обосновава правен извод, че в случая такава се следва.

За да потвърди първоинстанционното решение въззивната инстанция е възприела за правилен изградения от Чирпанския районен съд краен правен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, поради пълно възмездяване на причинените на ищцата в резултат на настъпилото на 16.12.2004 год. по изключителна вина на ответника ПТП, неимуществени и имуществени вреди от застрахователя на гражданската отговорност на последния - ЗПАД ”А”, конституиран като трето лице- помагач в процеса, имащо преклудиращо правото и на обезвреда от прекия причинител на деликта, действие.

Изложени съображения, че доколкото въз основа на безспорно постигнато между ищцата М. и ЗПАД ”А, извънсъдебно споразумение, обективирано в приложения по делото и неоспорен споразумителен протокол, на пострадалата от предизвикания от ответника пътен инцидент е била изплатена на 25. 10.2006 год. сума в размер на 4800 лв., с която по изрично нейно съгласие са възмездени всички причинени и от процесното ПТП вреди, то, отсъства законова възможност за същите да бъде отново ангажирана и деликтната отговорност на деликвента - арг. от чл. 407, ал.1 ТЗ/ отм./ .

Този краен правен извод на въззивния съд е изграден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - нередовна искова молба, несъответствието на която с императивните изисквания на процесуалния закон, установени в чл.98, ал.1 и сл. ГПК/ отм./ не е констатирано и отстранено от въззивния съд по реда на чл.100, ал.1 и сл. ГПК/ отм./, съобразно дадените с т.4 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС задължителни за съдилищата разяснение за правомощията на въззивната инстанция като решаващ, а не проверяващ съд.

Видно от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба и поддържано в хода на делото, вкл. пред въззивния съд становище на ищцата, изрично изразено и в писмената и защита, като въззивник, по жалбата на който е възстановена висящността на спора пред въззивния съд, с предявената на основание чл.45 ЗЗД искова претенция се претендира обезщетение за причинените и от същото непозволено увреждане щети от настъпил „ексцес”, към които възмездяването на първоначално понесените имуществени и неимуществени вреди от застрахователя на гражданската отговорност на деликвента е правно ирелевантно.

Вярно е, че така въведените от ищцата факти и обстоятелства, като основание на предявения иск не са достатъчно прецизно формулирани в исковата молба, но доколкото изрично за настъпило в резултат на виновно предизвиканото от ответника ПТП на 16.12.2004 год. влошаване на здравословното състояние на пострадалата се твърди, чрез въвеждане на понятието „ексцес”, при поставяне задачата на поисканата с исковата молба съдебно- медицинска експертиза, то налице е неяснота в заявения от страната петитум/ чл.98, ал.1,б.”д” ГПК/отм./, която решаващият съд не е преодолял съобразно установения от законодателя ред- чл.100, ал.1 и сл. ГПК/ отм./ в противоречие с цитираната по- горе задължителна за съдилищата практика на ВКС.

Затова макар и правната квалификация на предявения иск да е правилно определена от Старозагорския окръжен съд по чл.45 ЗЗД, то поради липсата на достатъчно яснота относно поддържания от ищцата произход на вредите, всъщност се е стигнало до непроизнасяне по предявения от последната иск – за вземане за вреди от ексцес, т.е. за защита на нововъзникнало от влошеното и здравословно състояние право, порок обуславящ обезсилване на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд.

При новото разглеждане на делото от Старозагорския окръжен съд следва да се даде възможност на ищцата да отстрани нередовността на исковата си молба, като уточни онзи правопораждащ юридически факт, от който твърди, че е възникнало правото и на иск срещу ответника по чл. 45ЗЗД.

Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.4, във вр. с ал.1 ГПК и във вр. с чл.270 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Старозагорския окръжен съд № 71 от 17.10.2008 год., постановено по т.д. № 300/ 2008 год.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: