О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 393 гр. София, 27.07.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1191 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. А., Д. И. А. и Г. Д. А. срещу определение № 78 / 22.02.2017г. по ч.т.д. № 52/ 2017г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено определение № 100 от 25.01.2017г. по т.д. № 126/2016г. на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на първоинстанционното производство и връщане на исковата молба. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания акт въззивният съд е приел, че се е развило производство по чл.83, ал.2 ГПК по направеното искане от ищците още в исковата молба за освобождаване от внасяне на държавна такса, като по реда на инстанционния контрол апелативният съд е освободил ищците от внасяне на държавна такса в размер на 6258,66 лева и е оставил без уважение искането им над посочения размер, като в отказаната част определението е потвърдено от ВКС с определение от 06.07.2017г. по ч.т.д. № 1957/ 2016г. на I ТО на ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Счетено е, че препис от акта на ВКС по чл.83, ал.2 ГПК не подлежи на връчване, тъй като съгласно чл.7, ал.2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване, но няма задължение за връчване на необжалваемите такива. Приети са за необосновани доводите на ищците, че първоинстанционният съд е следвало да ги уведоми, че определението на апелативния съд е потвърдено и влязло в сила и да им посочи срок, в който да се внесе дължимата такса. Аргументирано е, че процесуалният закон не предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение на съда не произтича и от служебното начало на гражданското производство. Изложени са съображения, че в интерес на страната е да следи относно постановяването на окончателен акт по молбата й за освобождаване от държавна такса. Въз основа на това и обстоятелството, че 19 дни след влизане в сила на определението по чл.83, ал.2 ГПК, държавната такса не е внесена, е прието е, че е налице основание за връщане на исковата молба. Касаторите са се позовали на наличие на всички основания по чл.280, ал.1 т.1-т.3 ГПК относно формулираните в изложението въпроси: /1/ Следва ли първоинстанционния съд при частична отмяна на определението му за освобождаване от държавна такса да дава повторни конкретни, точни, ясни указания на ищеца за заплащане на държавна такса?; Следва ли в този случай първоинстанционният съд да даде указания за точния размер такса, която следва да бъде внесена и в какъв срок?; /2/ Считат ли се актуални първоначалните указания на първоинстанционния съд за заплащане на държавна такса в точно определен размер, при положение, че е налице частично освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса? Съдът намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на конкретизирания съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС процесуалноправен въпрос, По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС приема следното: „Следва ли съдът при частична отмяна на определението му, с което отказва да освободи страната от внасяне на дължима държавна такса, да дава нов срок за внасянето й с указване на точния размер на дължимата такса?”. Настоящият състав на ВКС приема следното по релевирания правен въпрос: При указания от съда за внасяне в определен срок на държавна такса по искова молба / жалба и направено преди или по време на течението на този срок искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на страната от внасяне на таксата, до приключване на производството по чл.83, ал.2 ГПК с влязло в сила определение, страната не дължи внасянето й, независимо, че развитието на производството по чл.83, ал.2 ГПК не спира /арг. чл. 61 ГПК/ течението на дадения срок за внасяне на таксата. Ако определението, с което се потвърждава частичен отказ за освобождаване от внасяне на държавна такса не подлежи на обжалване, същото не подлежи и на връчване, съобразно чл.7, ал.2 ГПК. От това обаче не следва, че с факта на влизане в сила на определението по чл.83, ал.2 ГПК започва да тече нов срок за внасяне на тази част от държавната такса, за която страната не е била освободена. Процесуалните срокове и началния момент на тяхното течение се определят само по два начина - или от самия закон, или от съда /чл.59 ГПК/. В случая липсва законоустановено правило преключването на производството по чл.83, ал.2 ГПК да поставя началото на течение на нов срок за внасяне на таксата, за която страната не е била освободена /изцяло или частично/. Ето защо, съдът е длъжен да уведоми страната за началото на новия срок за изпълнение на указанията за внасяне на държавната такса, като при частично освобождаване от задължението за внасянето й, в указанията до страната следва да се посочи и размера на дължимата за внасяне такса. На тази плоскост е и даденото принципно разрешение в разяснителната част на т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 14.03.2014г. по тълк.д. № 6/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че срокът за предприемане на процесуални действия тече от момента, в който страната е известена за процесуалните си права и задължения, като страната се счита известена, когато съдът я е уведомил за началото на срока или този ден е посочен в закона. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: „При частична отмяна на определението, с което се отказва освобождаване на страната от внасяне държавна такса, съдът е длъжен да даде нов срок за внасяне на държавната такса, като в указанията си до страната следва да посочи и точния размер на таксата”. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното определение, като неправилно, следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за даване нов срок на ищците за внасяне на държавната такса, с точни указания за размера й. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 78 / 22.02.2017г. по ч.т.д. № 52/ 2017г. на Апелативен съд – Б.. ОТМЕНЯ определение № 78 / 22.02.2017г. по ч.т.д. № 52/ 2017г. на Апелативен съд – Б. и потвърденото с него определение № 100 от 25.01.2017г. по т.д. № 126/2016г. на Окръжен съд – Бургас. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените от ВКС указания. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.