Р Е Ш Е Н И Е № 241 гр.София, 04.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1061/2013 година Производството е по чл.307 ал.2 във връзка с чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК. Образувано е по молба на С. С. А. за отмяна на влязлото в сила решение на РС Търговище № 505/22.10.2012г., постановено по гр. дело № 568/2012г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от молителя против С. Р. Б. иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения на 16.11.2011г. договор за продажба на недвижим имот, по силата на който С. Р. Б., чрез пълномощника си С. С. А., продава на С. С. А. (на себе си), недвижим имот в [населено място], общ.Т., представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1400 кв.м., за което е отредено дворище с пл. № 217 в кв.63Б, по плана на [населено място], заедно с построените в него стара паянтова къща, нова едноетажна къща и стопански постройки, при съседи: от две страни улица, парцел № 618-Детска градина, парцел № 216, за сумата от 3500лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е доказал ответникът като продавач по предварителния договор да е собственик на процесния недвижим имот. Поддържаното от молителя основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Като ново доказателство със съществено значение за изхода на спора молителят посочва Нотариален акт № 104 том ІІ дело №368/1982г. Поддържа, че в последното съдебно заседание пред ТРС, проведено на 17.10.2012г., неговият процесуален представител адв. Г. не е могъл да се яви поради личен ангажимент в [населено място] - Турция; че е представил същия по делото на 18.10. 2012г. , но съдът не го е приел, тъй като е представен извън срока. Същевременно при постановяване на решението си съдът е приел, че въпреки дадените указания ищецът не е установил правото на собственост на продавача, поради което искът е основателен. Поради изложеното счита, че са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за отмяна на решението на районен съд Т.. Ответникът по молбата за отмяна С. Р. Б. не взема становище. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения: Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. На първо място сам молителят не твърди, че е узнал или че се е снабдил с представения с молбата за отмяна нотариален акт след постановяване на решението по спора. Твърдението му е, че поради личен ангажимент процесуалният му представител не е успял да го представи в последното съдебно заседание, а го е депозирал пред съда на следващия ден. Видно и от данните по делото в съдебно заседание на 26.09.2012г. пред първоинстанционния съд С. С. А. е бил представляван от адв. Г. и в това заседание съдът изрично е указал на ищеца – молител в настоящото производство, че не сочи доказателства за това продавачът да е собственик на имота. В следващото съдебно заседание, проведено на 17.10.2012г., ищецът не се е явил, нито е бил представляван. С нарочна молба от 18.10.2012г. същият е депозирал по делото Нотариален акт № 104 том ІІ дело №368/1982г. и удостоверение от НАП с искане да се приемат като доказателства. Изложеното обосновава извод, че приложеният с молбата за отмяна нотариален акт няма характер на ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК. Това доказателство не е нито новооткрито, нито новосъздадено, а не представянето му по делото се дължи единствено на процесуалното бездействие на молителя и на не полагането от последния на дължимата грижа за добро водене на процеса. Последният е имал процесуалната възможност да се яви лично в съдебно заседание и да представи своето доказателство, да упълномощи друг процесуален представител, който да го представлява, или да сезира съда с искане за отлагане на делото с оглед събиране на доказателства по реда на чл.147 ГПК. На следващо място представеният от молителя нотариален акт няма характеристиката на доказателство с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новото писмено доказателство, в установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице, доколкото представеният нотариален акт установява единствено, че собственици на недвижим имот, за който само може да се предполага, че е идентичен с процесния, са лицата А. Б. Д., А. Д. И. и Б. Д. Д., но не и, че процесният имот е собственост на ответника С. Р. Б. – продавач по предварителния договор. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което и Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. А. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК на влязлото в сила решение на РС Търговище № 505/22.10.2012г., постановено по гр. дело № 568/2012г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: