Р Е Ш Е Н И Е № 4 София, 22.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 5747 /2015 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№. 69287/29.05.2015 г., подадена от И. С. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т. 1 и т.6 ГПК на решение № 18070/07.11.2014 г. по гр.д.№ 3035/2011 г. на СГС, с което е отменено решение от 01.11.2007 г. по гр.д. № 13111/2006 год. на Софийски РС и вместо това е уважен предявения иск на основание чл. 108 ЗС, като е признал за установено по отношение на ответниците Г. И. И., Т. П. Д.- И. и П. В. А. и И. С. М., че ищеца [фирма] – София е собственик на следните недвижими имоти – 1./ ПИ с идентификатор 68134.1894.467 с площ от 1894 кв.м., идентичен с имот пл. Nо 461 от кв.1 по РП на м.“К.“ , [община] 2./ ПИ с идентификатор 68134.1894.523 с площ от 1688 кв.м., идентичен с имот пл. Nо 523 от кв. 1 по РП на м.“К.“ [община] и 3./ на ПИ с идентификатор 68134.1894. 548 с площ от 1238 кв.м., идентичен с бивш имот пл. Nо 548 от кв. 1 по РП на м.“К.“, [община], на основание чл. 17а ЗППДОП/ отм./ и са осъдени ответниците да предадат владението на тези имоти. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 и г.6 ГПК, като твърди, че служебно е конституирана от съда с определение от 20.10.201г. като необходим задължителен другар на ответника П. В. А., въпреки, че към датата на възмездното придобиване на имота, брака между тях е бил прекратен с влязло в сила решение за развод. Представя като ново доказателство решение № 93/16.06.2004г. по бр.д.№ 2366/2003г. на Софийски РС. Твърди че поради това, че е била представлявана чрез назначен особен представител, защото не е била намерена на адреса за призоваване, не е могла да направи това възражение и да представи това доказателство при разглеждане на делото след отмяна на първото въззивно решение на основание чл. 304 ГПК с решение по гр.д.№ 1524/2010г. на ВКС І гр.о. Иска отмяна на цялото решение. Ответникът [фирма] – София оспорва молбата и твърди неоснователност поради това, че решението за развод не е ново доказателство и не установява обстоятелство, което не е могло да бъде установено в хода на разглеждане на делото и, че процесуалните правила не са нарушени при призоваване на молителката чрез публикация в „Държавен вестник”, съгласно правилото на чл. 50 от отменения ГПК, по който е разгледан спора от въззивния съд, че тя е представлявана от назначен особен представител и е участва в производството чрез него. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 21.05.2015г., съгласно чл. 296, т.3 ГПК – в рамките на тримесечния срок, поради което съдът я е преценил за допустима с определение № 369 от 03.12.2015 г.. по чл. 307, ал.1 ГПК. С решението, чиято отмяна се иска е прието, че ищецът [фирма] – София е правоприемник на преобразувана държавна фирма в еднолично търговско дружество с държавно имущество и съответно като един от правоприемниците на преструктурираната фирма „Автомобилни превози“ е поела активи и пасиви по баланса към 28.02.1989 г. и 31.12.1990 година, съгласно утвърден разделителен протокол при регистрацията по ф.д. No 13637/1991 год. на СГС. Прието е че имот с площ от 16 040 кв.м. в база Горна баня надлежно е включен в баланса по сметка 201. За бивша ливада в м. “При доло“ с площ от 16860 к.м. в кв.60 , кадст. л. 467,490 по плана на[жк]от преди 1984 година е съставен АДС 5977/1988 г. Не е съставен акт за държавна собственост по ЗДС от 1996 г., но по регулационния план от 1959 г., 1977 г. и от 1999 г., имотите са третирани като държавна собственост и без съмнение са включени в баланса на праводателите на ищцовото дружество през 1990 г., на които е предоставено на стопанисване и оперативно управление, което след преобразуването е трансформирано в право на собственост на търговското дружество на основание чл. 17а ЗППДОП /отм/. Проведен е косвен съдебен контрол на реституционните решения за възстановяване на части от собствеността на терена като земеделска земя и е прието, че не са били налице предпоставките за възстановяване в реални граници, защото процесните имоти не са земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ и на основание чл. 10б ЗСПЗЗ поради това, че върху терена е реализирано обществено мероприятие. Затова извършените разпоредителни сделки с н.а. № 72,т.ІІ/29.07.2004г. на нотариус Е. К. и н.а. № 111,т.ІІ/20.09.2004г. на нотариус Г. З., и н.а. № 88, т. І /19.04.2006г. на нотариус В. П. в полза на ответниците Г. И. И. и П. В. А. нямат вещни-правен ефект. Зачетено е и установителното действие на съдебното решението, с което е отхвърлен иск за собственост, основан на реституция по ЗСПЗЗ, предявен от праводателите на ответниците против ищцовото дружество и по отношение на настоящите ответници, които са придобили вещта в хода на приключилото производство. Първоначално иска на дружеството е насочен против Г. И. И. и П. В. А.. С решение от 01.11.2007г. по гр.д.№ 13111/2006г. е отхвърлен иска на дружеството против тези ответници. С решение от 13.07.2009г. е отменено решението на СРС и вместо това искът по чл. 108 ЗС е уважен против Г. И. И. и П. В. А.. По молба, подадена от Т. П. Д. – И., съпруга на Г. И. И., с който са сключили граждански брак на 24.09.1999г. на основание чл. 304 ГПК с решение № 83/01.03.2011г. по гр.д.№ 1524/2010г. е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от СГС. При новото разглеждане с определение от 31.03.2011 г. по образуваното гр.д.№ 3035/2011г. е конституирана като ответник – необходим другар Т. П. Д.-И.. С молба от 19.10.2011г. адв. Е.Д., като пълномощник на ищеца е поискала като ответник да бъде конституирана и И. С. М., защото била съпруга на П. А. към момента на сделките, с които първоначалните ответници купили трите процесни имота и е посочен адрес за призоваване [населено място],[жк][жилищен адрес]0. С определение от 20.10.2011г. по същото дело е конституирана като необходим другар на ответника П. А. и И. С. М.. Тя е призована на посочения адрес, който е и постоянен и настоящ адрес, посочен в справката от „Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към МРРБ в Национална база данни „Население”. Изпратени са три призовки на този адрес - на 05.12.2011 г., на 29.03.2012г., и на 14.06.2012г. В призовката, изпратена на този адрес, на 14.06.2012г. е отразена информация от „бившата свекърва” на лицето, че от 10 години не живее на адреса, подписана от нея. Тъй като въззивната жалба е от 03.12.2007г., на основание пар.2, ал.2 ГПК делото се разглежда по отменения ГПК, И. М. е призована чрез публикация в „Държавен вестник” по реда на чл. 50 ГПК /отм/. Поради неявяването й, е определен и назначен адв. А. С. за неин особен представител на основание чл. 16, ал.5 ГПК /отм/, който е участвал в производството.. С постановеното решение отново е отменено решението на РС и вместо това е уважен иска на дружеството против четиримата ответници, между които и И. С. М.. В производството по отмяна И. С. е упълномощила адв. И., който е пълномощник и на бившия й съпруг. Представено е решение № 93/16.06.2004г. по бр.д.№ 2366/2003г. на Софийски РС, от което е видно, че гр. брак между И. С. М. и П. В. А. е сключен на 15.01.1978 г. и е прекратен с влязло в сила решение за развод на 12.07.2004г. Покупко-продажбите, на които се позовават ответниците Г. И. И. и П. В. А. са сключени от тях с н.а. № 72,т.ІІ на 29.07.2004г. на нотариус Е. К., с н.а. № 111,т.ІІ на 20.09.2004г. на нотариус Г. З., и с н.а. № 88, т. І на 19.04.2006г. на нотариус В. П., т.е. след прекратяване на брака. Затова И. С. М. не е необходим другар на ответника П. А.. Съгласно чл. 303, ал.1 т.6 ГПК, страната, която поради нарушение на съдопроизводствените правила е била представлявана, или не е била представлявана от особен представител може да иска отмяна на влязлото в сила решение. Нормата на чл. 29, ал.3 ГПК изисква назначаване на особен представител на лице, което е с неизвестен настоящ и постоянен адрес. В случая за назначаване на особен представител е била приложима нормата на чл. 50 ГПК/отм/, тъй като новото въззивно разглеждане на делото след отмяна на първото въззивно решение е по подадената въззивна жалба преди влизане в сила на новия ГПК. Текстът допуска призоваването на ответника да се извърши чрез публикация в неофициален раздел на Държавен вестник в две хипотези - когато при завеждане на делото постоянният му адрес е неизвестен или когато в продължение на един месец не може да бъде призован на постоянния адрес и отсъствието му се удостовери с подпис на поне един свидетел. Първата хипотеза не е налице, защото молителката има регистриран постоянен и настоящ адрес, който е и сега посочения такъв в молбата за отмяна. Налице е била обаче втората хипотеза - молителката не е била намерена на постоянния и настоящ адрес по регистрация. Установено е, че фактически не е пребивавала на него от преди повече от 10 години. И. М. не е намерена на постоянния си и настоящ адрес по регистрация на 05.12.2011 г., на 29.03.2012г., и на 14.06.2012г., когато е отбелязано върху последната призовка по сведение на В. Х. А. – бивша свекърва на молителката, тя от 10 години не живеела на този адрес. Свидетелката е удостоверила лично това в призовката и се е подписала. Молителката е призована чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник” бр. 57/ 27.07.2012г. за съдебното заседание на 22.11.2012г. и поради неявяването й, на основание чл. 16, ал.5 ГПК /отм/ е назначен определения от адвокатския съвет за особен представител адв. А. С.. Така при призоваването на молителката не са нарушени процесуалните правила. Тя е била надлежно представлявана, поради което не е налице основанието за отмяна по чл. 303,, ал.1 т.6 ГПК. Другото наведено основание по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК също не е налице. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. За да е налице това основание за отмяна е необходимо доказателствата, които представя да са новооткрити и тя да не е могла да се снабди с тях по обективни, независещи от нея причини, да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно. Като ново доказателство, молителката представя бракоразводното решение, с което е прекратен брака между нея и ответника П. А.. Това доказателство не е новооткрито. То и факта който удостоверява са били известни както на молителката, така и на бившия й съпруг, който е посочен като ответник още в исковата молба и който е могъл да го представи при спазване на принципа, провъзгласен в чл. 3 ГПК /отм/. В хода на производството, на 23.12.2015г. с молба вх. № 13914 са развити доводи за неправилност на решението и за неоснователност на предявените от ищцовото дружество искове за собственост. Изложеното сочи на оспорване на неговите права. Искът за собственост може да се предяви против всеки, който оспорва правото на собственост на ищеца без оглед на това дали твърди собствени права. Отнесено към тези твърдения, бракоразводното решение не е от съществено значение за изхода от спора Предвид изложеното, подадената молба за отмяна и на второто основание е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 69287 от 29.05.2015 г., подадена от И. С. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т. 1 и т.6 ГПК на решение № 18070/07.11.2014 г. по гр.д.№ 3035/2011 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ