3 Р Е Ш Е Н И Е № 245 София, 16.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Борис Илиев при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3263 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, постановено на 28.01.2015г. по в.гр.д.№1833/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което Столичната община е осъдена да предаде на Г. Г. Н. владението на едноетажната жилищна сграда, построена в югоизточната част на УПИ V. за ЖС и тр.п. в кв.288а, местност „Б..България“-Мотописта“ по плана на [населено място], находяща се на около 4 метра от [улица]навътре в имота, състояща се от две стаи, дневна, кухня, две антрета, сервизно помещение /тоалетна с баня/ и гараж със застроена площ от 15кв.м., находящ се зад жилищната сграда на североизточната граница на УПИ. С определение №479/07.10.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса следва ли въззивният съд да вземе предвид обстоятелството, че в хода на производството вещта, предмет на предявения по реда на чл.108 ЗС иск е погинала, ако такива доказателства по делото са представени. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.О Ответникът по касационна жалба Г. Г. Н. изразява становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Г. Г. Н. е предявил срещу Столична община иск за предаване владението на УПИ V. за ЖС и тр.п., находящ се в кв.288а, местност „Б..България“-Мотописта по плана на [населено място], заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65кв.м., находяща се в югоизточната част на УПИ, на около 4 метра от [улица]навътре в имота. С обжалваното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което така предявеният иск е уважен, като в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за признаване правото на собственост и предаване владението на дворното място - УПИ V. в кв.288а по плана на [населено място], местност „Б..България“-Мотописта въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. В. съд е приел предавения иск за предаване владението на жилищната сграда за основателен, въпреки, че по делото са представени доказателства, че в хода на производството сградата е била премахната /констативен протокол № РД-20-129-1 от 10.05.2013г./. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема следното: В. съд следва да вземе предвид обстоятелството, че в хода на производството вещта, предмет на предявения по реда на чл.108 ЗС иск е погинала, ако доказателства за това са представени по делото. По реда на чл.108 ЗС може да се иска предаване владението на вещ, която съществува към момента на предявяването на иска. Така предявеният иск може да бъде уважен само ако вещта съществува и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, която разглежда спора по същество. Ако към този момент се установи, че вещта е погинала в хода на исковото производство и по реда на чл.214 ГПК предявилото иска лице не е поискало присъждане на нейната равностойност, предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен, тъй като с погиването на вещта правото на собственост върху нея се прекратява. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.235, ал.3 ГПК/ и при неправилно приложение на материалния закон /чл.108 ЗС/. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че след предявяването на иска жилищната сграда е била разрушена. Това обстоятелство е от съществено значение за спорното право, тъй като предявеният по реда на чл.108 ЗС иск може да бъде уважен, само ако вещта, предмет на ревандикация, съществува към момента на приключване на съдебното дирене. В случая от представения в производството пред въззивния съд констативен протокол № РД-20-129-1 от 10.05.2013г. е установено, че сградата е премахната в изпълнение на издадена от директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ при СО заповед №РД-20-129/12.10.2012г., с която е наредено сградата да бъде премахната, тъй като поради естествено износване и други обстоятелства е станала негодна за използване, застрашена от самосрутване и не може да се поправи и заздрави. Така допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело до неправилен извод за основателността на предявения иск за предаване владението върху сградата, поради което по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Обстоятелството дали сградата, предмет на ревандикация, е погинала по причина поведението на ответника в производството, вследствие издадено по предвидения в закона ред предписание за събарянето й или по други причини е ирелевантно и не може да бъде взето предвид в настоящето производство. При извършването на преценка по основателността на предявения ревандикационен иск съдът взема предвид само обстоятелството дали предявилото иска лице притежава правото на собственост върху вещта, предмет на ревандикация. А както вече беше отбелязано, правото на собственост се прекратява с погиването на неговия обект, независимо от причините за това. С оглед изхода на спора в полза на Столична община следва да бъде присъдена сумата 471.37лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено на 28.01.2015г. по в.гр.д.№1833/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което Столична община е осъдена да предаде на Г. Г. Н. владението на едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65кв.м., построената в югоизточната част на УПИ V. за ЖС и тр.п., кв.288а, местност „Б..България“-Мотописта по плана на [населено място], находяща се на около 4 метра от [улица], навътре в имота, състояща се от две стаи, дневна, кухня, две антрета, сервизно помещение /тоалетна с баня/ и гараж със застроена площ от 15 кв.м., находящ се зад жилищната сграда на североизточната граница на УПИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Г. Н. срещу Столична община по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65кв.м., построената в югоизточната част на УПИ V. за ЖС и тр.п., кв.288а, местност „Б..България“-Мотописта по плана на [населено място], находяща се на около 4 метра от [улица], навътре в имота, състояща се от две стаи, дневна, кухня, две антрета, сервизно помещение /тоалетна с баня/ и гараж със застроена площ от 15 кв.м., находящ се зад жилищната сграда на североизточната граница на УПИ. ОСЪЖДА Г. Г. Н. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Столична община сумата 471.37лв. /четиристотин седемдесет и един лева и 37ст./, представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: