Р Е Ш Е Н И Е № 237 гр. София, 29 април 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 333 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Е. Р. П. срещу решение на Варненски апелативен съд № 168 от 20.11.13 г, по ВНОХД № 209/13, с което е потвърдена присъда на Варненски окръжен съд № 57 от 3.06.13 г, по НОХД № 215/13. С първоинстанционната присъда подсъдимата Е. Р. П. е призната за виновна в това, че на 26.02.2009 г в [населено място], в качеството си на анестезиолог-реаниматор в [фирма], е причинила смъртта на М. С. Г. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност: лекарска дейност, като нарушила задълженията си по Закона за здравето - чл. 81, ал. 1, чл. 81, ал.2, т. 1, чл. 86, ал. 1, т. 3 и 4 и Наредба № 11/18.04.2005 г за утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение” - раздел Б, т. 1.1, т. 1.3, т. 1.6, т. 1.6.2, т. 1.6.3, т. 1.6.4, раздел В: т. 1.13, като след деянието направила всичко, зависещо от нея за спасяване на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и да заплати на гражданските ищци К. К. Г. и С. М. Г. обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 50 000 лв, за всеки от тях, заедно със законните последици. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че обясненията на подсъдимата не са кредитирани относно спирането на медикамента „изофлуран” и ползването на детска маншета за измерване на кръвното налягане, а по въпроса имало ли е детска маншета съдът е влязъл в ролята на експерт, позовавайки се на протокола за оглед и фотоалбума към него, че неправилно е отказан повторен разпит на св. Р. и св. А. за установяване на обстоятелството дали в операционната зала е имало детска маншета за измерване на кръвното налягане и дали е използвана, както и за поредността във времето при прилагане на „изофлурана”, че не е установено дали майката на пострадалото дете е информирала подсъдимата за провеждането на предходната операция по вливане на стволови клетки, че незаконосъобразно е отказано изслушването на повторна СМЕ, че допълнителните изследвания на пострадалия е следвало да бъдат проведени по инициатива на лекуващите лекари, че подсъдимата не е разполагала с необходимата база, за да предвиди възникналото усложнение при прилагане на анестетиците, че настъпилият „сърдечен арест” по време на операцията не може да се вмени във вина на подсъдимата, че се касае за случайно деяние, че материалният закон е приложен неправилно, че са налице основания за отхвърляне на гражданските искове или алтернативно, за редуциране на размерите им, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и подсъдимата да бъде оправдана или да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или да бъде изменено решението, като бъде намалено наложеното наказание, респективно, бъдат редуцирани размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимата не участва лично в производството пред ВКС. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци счита, че жалбата е неоснователна. Частните обвинители и граждански ищци не участват лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е възприел подробния и прецизен анализ на доказателствените източници, направен от първата инстанция. Оценката на доказателствата е извършена при спазване изискванията на чл. 14 НПК. По делото са събрани всички доказателства, имащи значение за разкриване на обективната истина, поради което не е имало необходимост от допълнителен разпит на св. Р. и св. А.. Детайлно са обсъдени обясненията на подсъдимата за това, че тя не е разполагала с пълната информация за здравословното състояние на пострадалото дете, което я е лишило от възможността да направи адекватен избор на препарати за анестезия. Верен е даденият от съдилищата отговор, че подсъдимата не е положила усилия да се подготви за предстоящата операция и да съобрази медицинския стандарт „Анестезия и интензивно лечение”, отчитайки спецификата на основното заболяване на пациента - прогресивна мускулна дистрофия, тип „Д.-Б.”, характеризиращо се с поражения на мускулите, включително и на сърдечния мускул. Установено е, че подсъдимата се е подготвила за анестезия на пациент с мускулна дистрофия, без да отчете типа й / „Д.-Б.” /, което е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Изяснено е, че жалбоподателката е приложила медикаментите „изофлуран” и „листенон”, които са противопоказни за боледуващите от посочения тип мускулна дистрофия. Установена е поредността на приема им: първо е приложен „изофлуран”, а след това „листенон”, но именно тези препарати са обусловили „сърдечен арест”, представляващ причина за смъртта на пострадалия. Обясненията на подсъдимата са кредитирани относно това, че тя е разпоредила спиране на „изофлурана”, но това се е случило, след като медикаментът вече е постъпил в организма на пациента, а решението й да го спре е продиктувано от състоянието на детето, изпаднало в клинична смърт / мониторът е отбелязал изолиния, индикация за липса на сърдечна дейност /. От обясненията на подсъдимата и показанията на св. А. е изяснено, че по време на операцията сърдечната дейност на пострадалия е била проследявана на монитор, на който са били изписани стойностите на пулс, кръвно налягане и насищането с кислород. При тези данни е ирелевантно за изхода на делото дали в операционната зала е имало апарат за измерване на кръвното налягане, пригоден за деца / детска маншета /, поради което не се е налагало изясняване на това обстоятелство / в този смисъл, без правно значение е изводът на съда, че е липсвал такъв апарат /. Установено е, че подсъдимата е разполагала с необходимата информация за състоянието на детето. Такава се е съдържала в представената й медицинска документация, където е бил вписан типът на прогресивната мускулна дистрофия / „Д.-Б.” /. При проведения разговор на жалбоподателката със св. Г. преди операцията майката на детето я е уведомила за извършената през 2006 г трансплантация на стволови клетки, когато спрямо пострадалия е била приложена успешно локална и обща анестезия. Извън съобщеното от майката за „функционалния шум на сърцето”, такива данни са се съдържали и в документацията, приложена към историята на заболяването, но подсъдимата е проявила нехайство към това обстоятелството и по този начин сама се е поставила в невъзможност да действа по начин, че да избегне престъпния резултат. По делото са изслушани СМЕ и Тройна СМЕ, които детайлно са описали причината за смъртта и обстоятелствата, довели до леталния изход. Експертите са отговорили пълно на поставените въпроси и не е възникнало съмнение в обосноваността и правилността на заключенията, тоест, не е възникнала процесуална необходимост от назначаване на повторна СМЕ. В обясненията си подсъдимата е заявила, че не е била запозната с наличието на имунен дефицит при детето и това, според нея, е станало причина за непредвиденото усложнение, довело до фаталния край. Вещите лица от Тройната СМЕ обаче са посочили, че имунният дефицит не влияе на анестезията, а същественото, което е следвало да се съобрази, е основното заболяване мускулна дистрофия, тип „Д.-Б.”, криещо рискове от увреждане на сърдечния мускул, включително и в ранна детска възраст, което е изключвало приема на избраните от жалбоподателката анестетици „изофлуран” и „листенон”. Установено е, че подсъдимата е подходила към пострадалия по стандартна процедура, несъобразена със специфичното му заболяване, което е било в нарушение на Консенсуса по нервно-мускулни заболявания, представляващ препоръка за добра лекарска практика, разпространен като монография и достъпен за ползване. Жалбоподателката е заявила, че не е запозната с новите източници на информация, касаещи анестезия на пациенти с такъв тип заболяване, което правилно е съобразено при преценката на субективната страна на деянието / подсъдимата не е положила дължимата грижа за запознаване със съвременните стандарти за добра лекарска практика /. Верен е изводът, че допълнителните изследвания на детето преди операцията са били необходими за правилната преценка относно избора на анестетици. Касае се за задължение на анестезиолога, отговорен за приложението на безопасна анестезия, нарушаването на което е в причинна връзка с престъпния резултат. Провеждането на такива допълнителни изследвания и консултации с други специалисти е щяло да доведе до пълно и цялостно очертаване на клиничната картина на пациента, страдащ от рядко заболяване, което, от своя страна, е щяло да насочи анестезиолога към правилния подбор на медикаменти за анестезия. Ето защо, неоснователно се твърди, че задължението за провеждане на такива изследвания е било само на лекуващите лекари. Липсата на допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. Не е допуснато и релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по 123, ал. 4 вр. ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Правилен е изводът, че липсва случайно деяние, а е налице професионална непредпазливост, тъй като е установено, че поради немарливо изпълнение на дейност, източник на повишена опасност / лекарска дейност / подсъдимата е нарушила служебните си задължения, в резултат от което е последвал престъпният резултат. Случайно деяние би било налице, ако жалбоподателката бе изпълнила стриктно задълженията си, но въпреки това, поради съпътстващ фактор, който тя не е била длъжна или не е могла да предвиди, настъпи смъртта на пациента. В случая, обаче смъртта се дължи на неправилно подбрани медикаменти за анестезия, което е могло да бъде избягнато, ако подсъдимата бе приложила правилата на добрата медицинска практика. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на жалбоподателката, тъй като липсва хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно: липсва осъждане за деяние, което не съставлява престъпление. Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Касае се за деяние с висока степен на обществена опасност, имайки предвид, че е пострадало малко дете, чието основно заболяване е било добре овладяно. В същото време, степента на обществена опасност на дееца е ниска с оглед безупречната до момента на деянието професионална биография на подсъдимата и чистото й съдебно минало. При съвкупната преценка на обстоятелствата, релевантни за наказателната й отговорност, определеното наказание една година „лишаване от свобода” / и неналагане на кумулативното наказание „лишаване от права” / се явява справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Ето защо, искането за смекчаване на наказанието се явява неоснователно и като такова не може да бъде уважено. Законосъобразно са решени и въпросите, касаещи гражданската отговорност на жалбоподателката. Деянието покрива признаците на деликт по чл. 45 ЗЗД, тъй като е налице виновно противоправно поведение, от което са последвали вреди, подлежащи на овъзмездяване. Правилно са определени размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, тъй като са оценени адекватно обстоятелствата, релевантни по чл. 52 ЗЗД, а именно: съобразено е, че загубата за родителите е невъзвратима и мъката, която са преживели, следва да бъде репарирана със суми от по 50 000 лв, за всеки от тях. Ето защо, не може да бъде уважено искането за отмяна на решението в гражданската част и отхвърляне на исковете за вреди, респективно, не може да бъде уважено искането да бъде изменено решението, като бъдат редуцирани размерите на уважените граждански искове. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 168 от 20.11.13 г, по ВНОХД № 209/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: