Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е          №   327   София, 28 юли   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар Н.Цекова.......................................и в присъствието на прокурора А.Лаков ...................................изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 311/2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл.349 , ал.1 от НПК по жалбата на подсъдимия И. М. И. против решение № 108/01.04.2009 г. по внохд № 71/2009 г на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и представлява съдебна грешка, тъй като е осъден невинен. Подчертава се, че другият подсъдим, Г. Н. , признава самостоятелното извършване на престъплението. Касаторът заявява, че се е намирал в заведението, близо до което е ограбен пострадалия, но не го е напускал по време по време на инцидента. Позовава се на пренебрегване на гласните доказателства на лицата, намирали се по същото време в гостилницата. Според жалбоподателя единствено предходните му осъждания, а не доказателствата, са мотивирали разследващите органи и прокуратурата да го посочат за автор на престъплението. С тези аргументи отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. П. с присъда № 21 от 17.11.2008 г. по нохд № 280/2008 г. признал 1.      подсъдимия Г. П. Н. за виновен в това, че на 21.01.2008 г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с И. М. И., отнел чужди движими вещи на обща стойност 381,49 лева от В. П. И. , като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал.1, вр. с ал.2 и чл.29 , ал.1,б.”а” и б.”б” от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. 2.      подсъдимия И. М. И. за виновен в това, че на 21.01.2008 г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Г. П. Н. , отнел чужди движими вещи – парична сума от 200 лева и златен пръстен, общо за 381,49 лева от владението на В. П. И. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила / блъскане ,хващане с ръце и държане/ и заплашване / с репликата “ако викнеш, ще ти избия зъбите/, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1,вр.чл.20,ал.2 и чл.29, ал.1,б.”а”и чл.54 от НК му наложил наказание пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.   Съдът постановил подсъдимият И да изтърпи и неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по нохд № 16/93 г. на Окръжния съд в гр. П., по отношение на което бил предсрочно освободен. Софийският апелативен съд с решение № 108/01.04.09 г. по внохд № 71/2009 г. изменил първоинстанционната присъда в частта, касаеща подсъдимия Г, като го оправдал по обвинението грабежът да е извършен при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1,б.”б” от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Основното възражение на подсъдимия се отнася до авторството на деянието. На първо място се твърди, че съдът е нарушил процесуалния ред по събиране и проверка на доказателствата, посочен в чл.107 от НПК. Изложените аргументи в тази насока не намират подкрепа в данните по делото. Съдът /както първоинстанционният, така и въззивният /е спазил принципното изискване за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Той не е проявил едностранчивост в полза на обвинението и е допуснал и анализирал както доказателствата, разобличаващи подсъдимия, така и доказателствата, ангажирани в негова защита. По искане на подсъдимия окръжният съд конституирал в качеството на свидетел и разпитал лицето К. Д. Д. за престоя на И. И. в гостилницата. Неговите показания са коментирали на стр.4 от мотивите на присъдата и частично отхвърлени поради противоречие с обясненията на подсъдимите и показанията на пострадалия. Във въззивната жалба, както и в заседанието пред второинстанционния съд, подсъдимият не е отправил нови доказателствени искания. Съдът не имал основание да разширява обема на доказателствения материал по свой почин, тъй като обективната истина по правнорелевантните акт е била установена. Ето защо следва да се отхвърли твърдението за ограничаване на правото на подсъдимия да сочи доказателства и за недостатъчност на доказателствата поради процесуално бездействие на съда. Неоснователно е и възражението за немотивирано отхвърляне на обясненията на подсъдимия Г, в които той отрича изцяло участието на жалбоподателя И. в грабежа. Апелативният съд, сезиран със същото оплакване, на стр.29 и стр.30 от решението, е изложил съображенията си защо първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат в избирателност и превратна оценка на доказателствата, събрани чрез обясненията на Н. Посочил е, че е извършена проверка на тяхната последователност и логичност, както и на връзката им с останалите събрани доказателства. Въззивната инстанция правилно е отхвърлила версията на жалбоподателя, като е подчертала категоричността на опровергаващите я доказателства, изцяло подкрепящи обвинението. Преди всичко те се съдържат в показанията на пострадалия В. И. , който подробно и последователно описал нападението и външността на нападателите. На следващо място са данните от протоколите за разпознаване, според които пострадалият без колебание посочил подсъдимите сред представените му лица. В същата насока свидетелства и К. И. Т. , но когото касаторът продал отнетия от пострадалия златен пръстен. За разлика от непротиворечивото единство и последователност на тези доказателства данните в обясненията на подсъдимия Г са колебливи и неубедителни. Те влизат в противоречие и с част от съдържащата се в обясненията на подсъдимия И информация относно връзката им преди грабежа. Пред първата инстанция двамата подсъдими с подробности описват общото пребиваване в гостилницата и уговорките за златния пръстен. Пред въззивната инстанция обаче подсъдимият Н заявил, че те не са били заедно и отрекъл дори да познава другия подсъдим, касатора И. Ето защо съображенията на въззивния съд защо отхвърля обясненията на подсъдимите не търпят укор от логическо или процесуално естество. Обобщено, настоящият съдебен състав не съзира съществени нарушения на процесуалните правила. Авторството на деянието е установено по несъмнен начин с допустими от закона процесуални средства. Не е налице касационното основание на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, с което касаторът свързва искането си за отмяна на постановеното от апелативния съд решение.   Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 , т.1 НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение ,     Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108/01.04.2009 г. по внохд № 71/2009 г на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.