Р Е Ш Е Н И Е № 97 София, 11.05.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 348 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 346 т.4 от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия С. А. С., подадена чрез пълномощника му адв. Д. срещу решение № 48/ 22.02.2018 г. по внчхд № 56/18 г. на Плевенския окръжен съд, с което е прекратено въззивното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и частният тъжител С. Л.- П. мотивират становища, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 235/ 28.11.2017 г. по нчхд № 1035/17 г. Плевенският районен съд признал подсъдимия С. А. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, вр. чл. 146 ал.1 от НК и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител и граждански ищец С. Р. Л.- П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лв., както и направените от нея разноски в размер на 512 лв. По подадена от подсъдимия жалба срещу присъдата, в Плевенския окръжен съд е било образувано внчхд № 56/2018 г. С атакуваното решение, предмет на настоящата касационна проверка, Плевенският окръжен съд приел, че въззивната жалба на подсъдимия е просрочена, поради което прекратил въззивното производство. В депозираната касационна жалба се твърди, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 334 от НПК има правомощие да прекрати наказателното производство, но не и въззивното производство. Развити са съображения, че като просрочена и съгласно чл. 323 ал.1 от НПК, жалбата е следвало да бъде върната от първоинстанционния съд, а въззивният съд не е следвало да образува въззивно производство. Това нарушение е довело до ограничаване правото на подсъдимия да атакува връщането на жалбата пред въззивния съд, поради което се предлага атакуваното решение да бъде отменено, без да се сочи кому да се върне делото. Върховният касационен съд намира жалбата за допустима. Независимо, че с решението на въззивния съд е прекратено единствено въззивното производство, то има ефект на преграждащо пътя на наказателното производство и попада в категорията актове по чл. 346 т.4 от НПК, подлежащи на касационен контрол. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна. Правото на жалба срещу постановен първоинстанционен съдебен акт е проявление на правото на защита. За да възникне правомощието на контролиращия въззивен съд да провери правилността на обжалваната пред него присъда е необходимо да е сезиран с допустима и редовна жалба, подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в установения от закона срок. Контролът за допустимостта и редовността на подадената жалба е даден първо на инстанцията, постановила атакувания съдебен акт, а в последствие и на контролиращата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 323 от НПК, първоинстанционният съд е длъжен да върне жалбата, когато тя не отговаря на изискванията на закона относно съдържанието й / и несъответствията не са отстранени в срок/, както и когато не е подадена в срока за обжалване или не е подадена от лице, което има право на жалба. Посочените основания за връщане водят до извод, че законът не допуска да бъдат разглеждани от въззивния съд недопустими или нередовни жалби. В случая, съдията от първоинстанционния съд не е направил констатация, че жалбата е просрочена и не я е върнал на подателя в съответствие с чл. 323 ал.1 т.2 от НПК. Той е администрирал жалбата като редовна и допустима и е изпратил делото на въззивния съд. Това нарушение обаче не е довело до нарушаването на каквито и да било процесуални права на жалбоподателя, в частност на твърдяното право да обжалва връщането на жалбата по чл. 323 ал.2 от НПК. Това е така, защото проверка за допустимостта на въззивната жалба се прави и от въззивния съд. Тази инстанция не може да бъде лишена от възможността да прецени дали е валидно сезирана и не е обвързана с преценката за допустимост и редовност на жалбата, направена от първостепенния съд. Тя може на собствено основание да направи констатация за недопустимост на сезиращия документ и със съдебния си акт да остави жалбата/ протеста без разглеждане и да прекрати въззивното производство. Плевенският окръжен съд е констатирал просрочието на въззивната жалба след образуване на въззивното производство и провеждане на съдебното заседание и е прекратил производството пред себе си с атакуваното решение, защото не е бил валидно сезиран и няма процесуална възможност да интервенира върху влязъл в сила съдебен акт. Той няма задължение да върне делото на първата инстанция, за да се развие процедурата по чл. 323 ал.2 от НПК, защото сам може да констатира недопустимост на въззивната жалба. Касационната жалба е неоснователна и затова, защото въззивната жалба правилно е преценена като просрочена и негодна да провокира въззивна проверка на присъдата. Нормата на чл. 319 ал.1 от НПК определя 15 дневен срок за обжалване на присъдата, считано от момента на нейното обявяване, като законът не предвижда съобщаване на страните, ако те не са присъствали при постановяването й. В случая, присъдата е постановена на 28.11.2017 г., в присъствие на защитата, като подсъдимият е бил редовно призован за съдебното заседание, но не се е явил. Срокът на обжалване е започнал да тече на следващия ден и е изтекъл на 13.12.2017 г. Въззивната жалба е заведена в канцеларията на районния съд на 15.12.2017 г., т.е два дни след изтичане на срока за обжалване и след влизането на присъдата в сила. Плевенският окръжен съд законосъобразно е прекратил въззивното производство с атакуваното решение, като е следвало да отрази в изричен диспозитив, че оставя въззивната жалба без разглеждане като просрочена. Касационният състав намира този пропуск на решението за несъществен и реши, че то следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48/ 22.02.2018 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по внчхд № 56/2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: