5 Р Е Ш Е Н И Е № 310 София, 5 август 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева наказателно дело № 814/ 2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Г. А. М. против решение № 37 от 19.03.2013 г.по внохд № 31/2013 г. на Апелативния съд в Бургас. В жалбата се сочи, че предходните инстанции са допуснали неправилна материално-правна квалификация на деянието по чл. 116, ал.1,т.6 от НК вместо по чл.124, ал.1 от НК, като се акцентира върху липса на умисъл за убийство. Подробно се развива теза за необоснованост на фактическите изводи в обжалвания акт. Защитникът намира наложеното наказание за явно несправедливо поради несъобразяване с обществената опасност на деянието и със смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Жалбоподателят изразява несъгласие и с присъденото в полза на гражданския ищец Г. К. Д. обезщетение, което намира за несправедливо по размер. В заключение се отправя искане за изменение на въззивното решение с преквалифициране на деянието по чл. 124, ал.1 от НК или, алтернативно, за намаляване на наказанието в рамките на приетата квалификация и за редуциране размера на уважената част от гражданския иск до сумата 15 000 лева. Повереникът на гражданският ищец в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Прокурорът пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в [населено място] с присъда № 20 от 29.01.2013 г.признал подсъдимия Г. А. М. за виновен в това, че на 04.08.2012 г. в [населено място], област Бургас, чрез нанасяне на удари с юмруци в главата и ритници по тялото умишлено умъртвил К. П. Д., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1,т.6, пр.2 и 3 ,вр. с чл. 115 от НК и чл.58а от НК го осъдил на дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспаднал от този срок времето, през което подсъдимият търпял мярка за неотклонение задържане под стража. Със същата присъда Г. М. бил осъден да заплати на родителите на убитата по 5 000 лева обезщетение за понесените неимуществени вреди, а на сина й Г. К. Д. - 70 000 лева, ведно със законната лихва от 05.08.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в Бургас с решение № 37 от 19.03.2013 г. по внохд №31/2013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Преди всичко се налага уточняване на рамките на касационната проверка, тъй като защитникът излага доводи за необоснованост.Установеният от НПК инстанционен контрол принципно изключва необосноваността като касационно основаниe поради което аргументите на защитата в тази насока не подлежат на обсъждане от третата инстанция. Настоящият казус се характеризира с допълнителна особеност. Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, които разкриват съставомерно по повдигнатото обвинение поведение, и постановил осъдителна присъда, с която определил наказание при условията на чл.58а от НК. Избраният от подсъдимия ред за разглеждане на делото изключва последващи възражения относно доказателствения материал и изследването на нови версии на фактическата обстановка.Упражнявайки правото си на съкратено съдебно следствие подсъдимият се е отказал от общите правила на състезателния наказателен процес, но е получил привилегията на чл.373, ал.2 от НПК относно размера на санкцията. След като вече е предпочел пътя на защита по реда на глава двадесет и седма от НПК подсъдимият е длъжен да се съобрази с неговите ограничения, изключващи атакуване на веднъж признатите обстоятелства. Самопризнанието би изгубило процесуалното си значение, ако волята на подсъдимия е опорочена или процедурата за депозиране на признанието не е спазена. Защитата не поддържа твърдения за такива нарушения, а те не се установяват и от служебната проверка.В касационната жалба ненужно и извън контекста на мотивите на първата инстанция се акцентира върху заключението на съдебно-медицинската експертиза, че черепно-мозъчната травма е причинена от силни удари с юмруци в главата, „като не може да се изключи и ритане с мека обувка”.С последния израз защитата свързва опорочаване на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите поради неустановеност на ритниците в областта на главата на жертвата.От диспозитива на присъдата и заключителната част на обвинителния акт става ясно, че инкриминираната дейност включва ритници по тялото, които са признати от подсъдимия наред с всички останали обстоятелства от обвинителния акт.Следователно съдът не е излязъл извън рамките на обвинението и самопризнанието на подсъдимия. Неоснователно е и оплакването,че предходните инстанции са оставили без уважение основната защитна теза на подсъдимия за причинена смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, подменяйки изложените в нейна подкрепа аргументи. Редакцията на обсъждания съдебен акт търпи упрек поради неточното цитиране на защитата за броя и насочеността на ударите, които подсъдимият нанесъл на жертвата, но независимо от това версията за квалифициране на деянието по чл.124, ал.1 от НК е получила подробно обсъждане. Въззивната инстанция подкрепила извода на първостепенния съд за евентуален умисъл и допълнително изяснила неговия обхват. Разсъжденията на съда, че субективната страна на деянието е относима към убийство, а не към телесна повреда, са изведени на базата на реални данни, в които са обективирани интелектуалните представи и волевата насоченост на дееца. Апелативният съд се спрял на броя и интензитета на ударите , довели до умъртвяване на жертвата, и тяхната насоченост към жизненоважни телесни зони. Възможността пострадалата да е получила описаните многобройни увреждания при падане от собствен ръст е изключена от данните , съдържащи се в протокола за оглед , показанията на разпитаните свидетели и съдебно-медицинските експертизи. К. П. е починала от тежък травматичен шок, причинен от комбинирана черепно-мозъчна и коремна травма- субдурален кръвоизлив, кръвонасядане на мастната капсула на десен бъбрек, голям хематом на опорака на червата, кръвонасядания по тялото, лицето и главата, избит преден горен зъб и др.Те са причинени от многобройни силни удари в коремната област и в областта на главата и лицето. При огледа на местопроизшествието от различни места на стаята, която подсъдимият и пострадалата обитавали, са иззети веществени доказателства, идентифицирани като кръв и изтръгнати коси от жертвата. Множеството увреждания категорично доказват продължителността и тежестта на упражненото насилие.Подсъдимият, дори при данните за алкохолно опиване, разполагал с интелектуален капацитет да осъзнае възможността от настъпване на смъртта на П. и да я допусне .Този извод не търпи промяна от проявите на късна загриженост при очевидното предсмъртно състояние на пострадалата.Напротив , в тях се съзира желание за дистанцирани от инцидента и избягване на отговорност за последиците му. Квалификацията на деянието по чл.124,ал.1 от НК за причинена смърт по непредпазливост вследствие на умишлено причинена телесна повреда не кореспондира с доказателствата по делото и законосъобразно е отхвърлена от предходните инстанции. Касационната проверка не установи и явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд правилно отбелязва, че първата инстанция, в нарушение на чл. 58а, ал.3 от НК, е определила на подсъдимия наказание лишаване от свобода под допустимия минимум. Така индивидуализираният размер на санкцията напълно удовлетворява съдържащите се в жалбата претенции за съобразяване със смекчаващите отговорността обстоятелства и не следва да бъде изменян в желаната от касатора посока. Несподелими са и доводите за намаляване на обезщетението, присъдено в полза на детето на пострадалата.Възраженията, че присъдената сума ще се отрази негативно върху отношенията между малолетния ищец и биологичния му баща - подсъдимия Г. М. ,са неоснователни, тъй като последният не е припознал детето и не е проявил интерес към съдбата му. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37 от 19.03.2013 г.по внохд № 31/2013 г. на Апелативния съд в Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.