Ключови фрази
Нищожност * нищожност на договор * общинска собственост * право на строеж

Р Е Ш Е Н И Е

№ 399

София 31.10.2011 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ



при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1584/2010 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. Л. и Й. М. Л., двамата от [населено място], приподписана от пълномощника им адвокат Р. Д., срещу въззивно решение №1004 от 09.07.2010 г. по гр. дело № 802/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №685 от 02.03.2010 г. по гр. дело №5398/2006 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу [община], К. Л. Г. и С. К. Г. искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор №195, т. VII, вх. рег. 10350/03.05.2005 г., сключен между ответниците, за продажба на недвижим имот, относно 1/8 идеална част от закупената ¼ идеална част земя с площ 340 кв.м., частна общинска собственост, представляваща У. *-*, в кв.***, по плана на 5-ти подрайон на [населено място], находящ се на [улица] поради противоречие на закона - § 1 от ПЗР на ПМС №235/1996 г. и невъзможен предмет, тъй като К. Л. Г. по време на брака си със С. К. Г., не е могла да закупи 1/8 идеална част от общинската земя, върху която не притежава правото на строеж. Въззивният съд е приел, че обстоятелството дали в действителност ответницата не е могла да придобие право на собственост върху идеална част от мястото, доколкото не притежава такава идеална част от построеното не би могло да се отрази на валидността на процесния договор и да доведе до нищожност на същия. Придобиването на права в по-голям обем, от този който притежава лицето не представлява порок, който обуславя нищожност на сделката. Установяването на квотите в съсобствеността върху земята, съответстващи на действителните права на всеки един от съсобствениците на сградата са вътрешни отношения между страните и следва да се уредят в отделно исково производство.
Касаторите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според тях въззивният съд неправилно е приел, че ответницата К. Л. Г. по време на брака си със С. К. Г., е могла да придобие от общината чрез валиден договор за продажба право на собственост върху идеална част от мястото, доколкото не притежава също такава идеална част от построеното там. В нарушение на процесуалните правила е отхвърлено искането им за назначаване на техническа експертиза, която да даде заключение каква идеална част от правото на строеж върху мястото е припадаща се към продадената на ответницата К. Л. Г. през 1998 г. ¼ идеална част от гаража в процесното дворно място. Без такава експертиза не може да се изчисли каква идеална част от общинската земя, която да съответства на притежаваната идеална част от правото на строеж, може да придобие валидно ответницата.
Ответниците по касационната жалба [община], К. Л. Г. и С. К. Г., двамата от [населено място], не са заявили становище.
С определение №836 от 15.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1004 от 09.07.2010 г. по гр. дело № 802/2010 г. на Варненския окръжен съд. Обжалването е допуснато поради противоречиво решавани въпроси за това дали е действителен договорът за придобиване на идеална част от правото на собственост върху земята по реда на ПМС №235/1996 г. ако тя не съответства на придобитата идеалната част от правото на строеж.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Според разпоредбата на § 1 от ПЗР на ПМС №235/1996 г. /отм./ българските граждани, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., както и техните правоприемници, при посочените в разпоредбата условия могат да придобият право на собственост върху държавна или общинска земя. Правоимащите лица не могат да придобият повече права върху земята от придобитата идеална част от правото на строеж върху държавната или общинска земя. Идеалната част от правото на собственост върху земята трябва да съответства на придобитата идеална част от правото на строеж. Придобитото в повече от полагаемото се право върху земята е в противоречие с предписаното от посочената императивна разпоредба и договорът в тази част е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Според изложеното по-горе следва да се приеме, че въззивният съд неправилно е приел за ирелевантно обстоятелството дали с процесния договор №***, т. VII, вх. рег. *****/03.05.200* г., сключен между [община] и К. Л. Г., за продажба на идеална част от земя частна общинска собственост, последната е придобила такава идеална част от мястото, която съответства на притежаваната от нея идеална част от правото на строеж, тъй като това не би могло да се отрази на валидността на договора и да доведе до нищожност на същия. Неправилен е и изводът, че по тази причина не е необходимо установяването на квотите в съсобствеността върху земята, съответстващи на действителните права на всеки един от съсобствениците на сградите – жилищна и гараж.
По тези причини, въззивният съд, след като не е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, не е стигнал до правилен извод за основателността на предявения иск. Този извод е направен без да бъде изяснен въпросът, каква е припадащата се идеална част на гаража към момента на построяването му от правото на строеж върху процесното дворно място. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. С техническа експертиза трябва да се установи каква е припадащата се идеална част на гаража към момента на построяването му от правото на строеж върху процесното дворно място, за да се определи и съответната идеална част от правото на строеж върху общинския имот, която притежава К. Л. Г. и извън която договорът е нищожен.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №1004 от 09.07.2010 год. по гр. дело № 802/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.