1 Р Е Ш Е Н И Е № 581 София, 30.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември двехиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1019/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Р.-и. к. /Р./ Е.” ЕООД,[населено място] чрез адвокат М. Е. против въззивно решение на П. апелативен съд- І гр. с-в № 67/10.04.09 г., постановено по гр. д. № 273/2008 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на П. окръжен съд № 104/12.02.2008 г. по гр. д. № 1010/2007 г., с което е осъдено [фирма],[населено място], представлявана от управителя Е. И. Н. да заплати на С. К. В. от[населено място] сумата 15000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди от публикация „Поща В.” в бр. 199/23.10.2007 г. на вестник „В.” със законна лихва от 23.10.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, а на Г. А. В. от с. гр. сумата 5000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди от публикация „Поща В.” в същия брой на вестника със законна лихва от 23.10.2007 г. до окончателното изплащане и 1800.00 лв. за разноски по делото. С жалбата e заявено оплакване за нищожност на въззивното решение, поради фактическа липса на мотиви по основните доводи на [фирма] в писмена защита вх. № 1213/20.02.2009 г. до степен на липса на изразена правораздавателна воля и несъществуващ съдебен акт. Заявени са оплаквания за нарушения на материалния закон-погрешна интерпретация на чл. 49 ЗЗД, нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, нарушение на изискването за пропорционалност на държавната намеса и необходимия разумен баланс между правата на спорещите. Иска се прогласяване на обжалваното решение за нищожно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПАпС и алтернативно – отмяна на въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила /ако липсата на мотиви не се приеме за основание за нищожност на решението/, в който случай ВКС да отмени решението и да постанови ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни с присъждане разноски по делото в полза на [фирма],[населено място]. За ответниците по касация С. К. В. и Г. А. А. е представено писмено възражение от процесуален представител адвокат К. С. с изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. С определение № 1140/23.09.2009 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение в производство по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси, формулирани с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, отговорите на които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: дали издателят на печатна или електронна медия отговаря като „възложител на работата” по смисъла на чл. 49 ЗЗД за съдържанието на публикувани без редакторска намеса читателски писма, чието написване и изпращане не е възложено от издателя и издателят и авторът на публикуваното писмо не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение; допустимо ли е в две различни производства паралелно да се претендира обезщетение за непозволено увреждане - от издателя на медията като „възложител на работата” по чл. 49 ЗЗД и лично от автора на публикацията на основание чл. 45 ЗЗД; фактическата липса на мотиви към съдебното решение води ли до незаконосъобразност или до нищожност на съдебния акт. Отговори на поставените въпроси: С разпоредбите на чл. 39 – 41 на Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права – в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности–каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. Издателят на печатно произведение чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали /Р. № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о./. Издателят на печатно произведение чрез своите длъжностни лица отговаря за верността на изнесената информация и в случай на поместване на писма на читатели. Дали авторът на публикацията се намира в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист или гражданин е без значение за отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД. Въпросът за процесуалната допустимост в две различни производства да се търси обезщетение за непозволено увреждане – срещу издателя на печатното произведение като „възложител на работата” на основание чл. 49 ЗЗД и от автора на „увреждащата” публикация на основание чл. 45 ЗЗД е от решаващо значение за изхода на настоящото дело. Възложителят на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди – това е общоприето в практиката и теорията, макар, че солидарността произтича от закон или договор, а за тази хипотеза ЗЗД не я предвижда изрично. При това положение е недопустимо всеки от тях да бъде осъден самостоятелно за причиняване на едни и същи вреди. Пострадалият може да реализира правата си като предяви иск или срещу прекия причинител на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД или срещу възложителя на работата на основание чл. 49 ЗЗД или и срещу двамата за реализиране на солидарната им отговорност. В случаите, когато искът е бил предявен и е уважен само срещу прекия причинител, пострадалият има правен интерес в друг процес да установи, че солидарно отговорен с него е възложителят на работата, след като докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД /Р. № 89/1997 г., ВКС, ІV г. о./. Ако възложителят на работата заплати обезщетение на увредения той има на разположение обратния иск по чл. 54 ЗЗД срещу прекия причинител, заедно със законната лихва от деня на плащането. По третия въпрос: ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а конкретната преценка за валидността и допустимостта на обжалваното решение ВКС ще извърши с решението по същество на подадената касационна жалба /т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Ищците съпрузи С. К. В. и Г. А. В. и двамата от[населено място] в предявените от тях искове против [фирма], П. с управител А. И. Н., твърдят, че на 23.10.2007 г. [фирма], като издател на вестник „В.” на 1 и 2 страница от бр. 199 на вестника в рубриката „Поща В.” е публикувал писмо на читателка на вестника, съдържащо неверни и обидни клеветнически твърдения, с което са уронени частта и достойнството, доброто име и авторитета на ищците в обществото, за което претендират обезщетение за неимуществени вреди 15000 лв. за ищцата и 5000 лв. за ищеца със законна лихва и разноски по делото. Въззивният съд е приел, че исковете са основателни и доказани и ги е уважил в пълния претендиран размер. Съдебното решение е нищожно, когато липсват изложени каквито и да било мотиви към постановеното решение, както и когато волята на съда изобщо не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост на мотивите към решението. Конкретният случай не е такъв. В случая въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК/. В решението липсва обсъждане на релевантни за делото факти и доказателства и доводи на жалбоподателя, заявени с въззивната жалба и писмени защити; не са изложени мотиви по исканията и възраженията на страните; не са обсъдени и преценени доказателства, фактически констатации и правни доводи на страните; не е даден отговор на довода в жалбата за произнасяне от първоинстанционния съд „плюс петитум” и по незаявени с исковата молба пасажи от процесната статия; липсва обсъждане и преценка на приетите от въззивната инстанция многобройни писмени доказателства. Съдът е направил само обобщения извод, че с тях и събраните гласни доказателства не се доказват твърдяни в жалбата нови обстоятелства, касаещи нови искове. Не става ясно какви доказателства са представени, какви обстоятелства с тях се е целяло да бъдат установени и защо те касаят нови искове, нито защо въззивната инстанция е приела тези доказателства, които в крайна сметка са счетени за ирелевантни по делото. Липсва обосноваване на приетата за установена материалноправна легитимация на ответника да отговаря в качеството на възложител на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Не е обсъдено оплакването относно прилагането на принципите за необходимост и пропорционалност на държавната намеса в правото на ответното дружество „да разпространява информация”, базирано на практика на Европейския съд по правата на човека. Липсва каквото и да било обсъждане на доводите, касаещи размера, в който са уважени предявените искове и изпълнението от страна на ищците доказателствената тежест в процеса исковете им да бъдат уважени в пълния претендиран от тях размер. Неизяснен е останал по делото въпросът има ли влязло в сила съдебно решение, с което на основание чл. 45 ЗЗД авторът на процесното читателско писмо да е осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди по повод публикуването на същото писмото в печатно издание на ответника. Осъществени са касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК и на основание чл. 292, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се отмени изцяло. Съгласно чл. 292, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав за изясняване на обстоятелството авторът на читателското писмо осъден ли е с влязло в сила съдебно решение да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди по повод публикуването на процесното читателско писмо и за прилагане на делото, което е от значение за изхода на настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на П. апелативен съд, първи граждански състав № 67/10.04.2009 г., постановено по гр. д. № 273/2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: