Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                                № 78                                        София, 02 март 2010 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дeсета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                                                                Фиданка Пенева   при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Н. Любенов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 747/2009 г.   Касационното производство е образувано по саморъчно изготвени жалби от двамата подсъдими К. П. и К. К. срещу въззивно решение № 418/5.11.2009 година постановено по в н о х д № 517/2009 година от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Врачанския окръжен съд по н о х д № 232/2009 година. В жалбите е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК за явна несправедливост на наказанията и е направено искане за намаляването му, по съображения свързани с личността и семейното положение на подсъдимите. Пред касационната инстанция двамата жалбоподатели се явяват лично и със служебно назначеният им защитник адвокат П от САК. Тримата поддържат жалбите по изложените в тях съображения и искания. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Жалбите са неоснователни.   С обжалваното решение е потвърдена изцяло присъдата от 9.06.2009 година на първостепенния съд, с която двамата жалбоподатели са признати за виновни в това, че на 3.02.2009 г. в с. Б., в съучастие като съизвършители и в условията на опасен рецидив са отнели от владението на Т. Гарчовска чужди движими вещи на обща стойност 304,50 лева, като употребили за това сила и заплаха – прест. по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. 198 ал. 1, чл. 20 ал. 2 и чл. 29 ал. 1, б. „а” за подс. П. и б. „б” НК за подс. Костов. На двамата им е наложено наказание лишаване от свобода по 4 години, при строг първоначален режим. Първата инстанция не е определила типа на затворническото заведение, въпреки че към момента на постановяването на потвърдената присъда е бил в сила /от 1.06.2009 г./ новият Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, обн. в ДВ бр. 25/3.04.2009 година, съгласно който - чл. 57 ал. 1, съдът определя първоначалния режим и типа на затворническото заведение. Тази непълнота може да се отстрани от Врачанския окръжен съд по реда на чл. 306 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК. При проверката по делото не се установиха предпоставки за изменение на въззивното решение, чрез намаляване на наказанията. Наказателното производство в съдебната фаза на процеса е протекло по реда на Глава Двадесет и седма НПК като съкратено съдебно следствие, в хипотезата по чл. 371 ал. 1, т. 2 НПК, което довело до определяне на размера на наказанието с приложението на чл. 55 ал. 1, т. 1 НК. Посочените в жалбите смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с личността на подсъдимите - семейно положение и необходимостта да се грижи за децата си по отношение на К. и съдействието на разследващите органи при възстановяването на причинените щети по отношение на П. , са били известни и са отчетени от предходните инстанции и затова размерът на наказанието е определен с една година под предвидения минимум от пет години. Освен това, по принцип, за да възникне за касационната инстанция правомощието за изменение на въззивния съдебен акт, чрез намаляване на наказанието, е необходимо да е установено, че наложеното от проверявания съд наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК /арг. чл. 348 ал. 5, т. 1 НПК/. В конкретния случай това условие не е налице. Размерът на наказанието е справедлив и съобразен с данните по делото и съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Правилно са отчетени като негативни обстоятелства многобройните минали осъждания на подсъдимия К, извън обсега на тези включени в квалифициращия елемент „опасен рецидив”, все за престъпления насочени срещу собствеността на гражданите, лошите характеристични данни за двамата и проявената жестокост спрямо жертвата, както и обстоятелството, че деянието е извършено след употреба на алкохол. При това положение, настоящият състав намира, че исканото снизхождение, чрез намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, би било в противоречие с целите на наказателната санкция, както във връзка с личната превенция, така и с генералната. Поради изложеното се налага изводът, че при проверката не се констатират основания за изменение на решението постановено от Софийския апелативен съд, тъй като не са налице въведените в жалбите касационни основания за това. Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 418/5.11.2009 година постановена от Софийския апелативен съд по в н о х д № 517 по описа на съда за 2009 година.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: