Р Е Ш Е Н И Е № 649 С., 06.01. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА - ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Б. Л., изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1735 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на Р. Л. Р. от[населено място] срещу въззивното решение на Ш. окръжен съд /ШОС/ от 17.VІ.2009г. по в.гр.д. № 577/2009г. Ответниците по касационната жалба Л. Л. Р. и Ф. Х. Р., двамата от[населено място], област Ш., не са заявили становище пред настоящата инстанция. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 723/24.VІ.2010г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса “налице ли е идентитет между две дела по смисъла на чл.224 от ГПК /отм./, когато правното основание на исковете по двете е едно и също, но по едното дело, заведено от трето лице, ответници са страните - ищец и ответници – по другото”. По този въпрос ВКС на РБ, състав на ІV ГО, счита следното: Съгласно чл.224 от ГПК /отм./ спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, тъй като то по силата на чл.220 ал.1 от ГПК /отм./ е задължително за страните, за наследниците и правоприемниците им и за всички съдилища и учреждения в РБ. Съгласно чл.221 ал.1 от ГПК /отм./ решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че пречка за воденето на второ дело по един и същи спор /предмет/ е наличието и на субективен идентитет с първото дело, т.е. страните по второто дело да са адресати на силата на присъдено нещо на решението по първото. Страни по смисъла на посочените разпоредби са ищеца и ответника, т.е. противопоставените субекти на процесуалното правоотношение, поради което силата на присъдено нещо важи само между тях, но не и между лицата, които са участвали в делото в едно и също качество – ищци или ответници. Следователно не е налице идентитет между две дела по смисъла на чл.224 от ГПК /отм./, правното основание на исковете по които е едно и също, когато по едното дело, заведено от трето лице, противопоставените страни по другото /ищец и ответници/ са участвали в едно и също качество – на ищци или на ответници. Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за необоснованост и нарушение на процесуалния закон – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Поддържа се неправилност на извода на въззивния съд за идентичност на двете дела, както и че поради това ищецът е лишен от разглеждане на спора по същество. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Претендират се и разноски. За да се произнесе по същество по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С решение № 66/22.ІІІ.2007г. по гр.д. № 2599/2006г. Ш. е прекратил поради недопустимост /липса на правен интерес за ищеца, какъвто има само другият съпруг/ производството по предявените от Р. Р. срещу Л. Р. и Ф. Р. искове с правно основание чл.23 от СК /отм./ за обявяване недействителността на договор, обективиран в нот.акт № 92/2005г., с който ищецът чрез пълномощника си Л. Р. продал на Л. Р. недвижим имот, поради липса на съгласие на съпругата на продавача – ищец С. Х. В., отхвърлил е исковете срещу същите ответници по чл.26 ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на същия договор поради липса на съгласие на продавача, обявил е нищожността на договора на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, отменил е на основание чл.431 ал.2 посоченият нотариален акт и е отхвърлил ревандикационните искове. С атакуваното решение ШОС по въззивни жалби и на двете страни е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че е налице идентичност между исковете по настоящото дело и тези по гр.д. № 3086/2005г. на Ш.. Гр.д. № 3086/2005г. е образувано по предявените от С. Х. В. /съпруга на Р.Р. – ищец по настоящото дело/ срещу Р. Р., Л. Р. и Ф. Р. искове за признаване нищожността на посочения по-горе договор за покупко-продажба на недвижим имот поради липса на нейно съгласие по чл.23 от СК /отм./ и ревандикационни искове. Исковете са отхвърлени с влязло в сила решение. Прието е, че решаващите мотиви по това дело са снабдени със сила на присъдено нещо и спорът между страните, свързан с характера на процесното жилище като семейно или не и с редовността на даденото от Р.Р. на Л.Р. пълномощно, не може да се пререшава в настоящото производство по силата на чл.220 ал.1 и чл.224 от ГПК /отм./. Налице е тъждественост на исковете по двете дела – участниците в производствата по тях са едни и същи, едни и същи са и основанията на исковете, техните предмети и петитуми. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че атакуваното решение е частично недопустимо, а в останалата му част – неправилно. Въззивното решение е недопустимо в частта, с която съдът е обезсилил първоинстанционния съдебен акт и в частта, с която е прекратено производството по предявените от Р. Р. срещу Л. Р. и Ф. Р. искове за прогласяване нищожност на договора за продажба на процесния имот на основание чл.23 от СК /отм./. Срещу решението в тази част ищецът не е подал въззивна жалба, поради което то е влязло в сила и не е можело да бъде предмет на въззивното производство. Като се е произнесъл въпреки това, въззивният съд е излязъл извън правомощията си, предвидени в чл.269 от ГПК. Ето защо и на основание чл.270 ал.3 изр.1 във вр. с чл.293 ал.4 от ГПК в тази част атакуваното решение следва да бъде обезсилено и производството прекратено. Въззивното решение в останалата му част е неправилно. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, не е налице предвидената в чл.224 от ГПК /отм./ процесуална пречка за разглеждане и разрешаване на спора по предявените по настоящото дело ревандикационни искове и такива за отмяна на основание чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ на нот.акт № 92/2005г. Това е така, тъй като липсва субективен идентитет между настоящото дело и гр.д. № 3086/2005г. на Ш. с оглед на обстоятелството, че силата на присъдено нещо на решението по последното, в което страните по настоящото са участвали в едно и също качество – на ответници, не важи между тях. А относно исковете с правно основание чл.26 ал.1 и чл.26 ал.2 от ЗЗД не е налице нито субективен, нито обективен идентитет, тъй като по първото дело /гр.д. № 3086/2005г./ такива искове не са били предмет на разглеждане. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 от ГПК в частта по исковете по чл.26 ал.1, чл.26 ал.2 от ЗЗД, по чл.108 от ЗС и по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по тях по същество, както и по претендираните пред настоящата инстанция разноски съобразно чл.294 ал.2 от ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Ш. окръжен съд от 17.VІ.2009г. по гр.д. № 577/2007г. в частта, с която е обезсилено решението на Ш. районен съд № 66/22.ІІІ.2007г. по гр.д. № 2599/2006г. в частта, с която производството по делото по предявените от Р. Л. Р. срещу Л. Л. Р. и Ф. Х. Р. искове с правно основание чл.23 от СК /отм./ е прекратено, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ОТМЕНЯВА решението на Ш. окръжен съд от 17.VІ.2009г. по гр.д. № 577/2007г. в останалата му част и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество по предявените искове. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: