Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр. София, 08 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №160 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения В. М. Д. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 377/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пазарджик. С присъда №167, постановена на 27.06.2014 г. по НОХД №745/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Пазарджик осъденият Д. е признат за виновен в това, че в началото на месец октомври 2008 г. в [населено място], като длъжностно лице- управител на [фирма] е възбудил и поддържал до месец март 2009 г. у И. Г. Д. заблуждение, че ще изработи инвестиционен проект за изглаждане на туристически обект, като с това причинил на [фирма] имотна вреда в големи размери- 20 040 лева (настъпила на 16.01.2009 г.) като на основание чл.210, ал.1, т.3 и т.5 НК му е наложено наказание две години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата Д. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 16 040 лева- претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2009 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и в полза на Държавата сумата от 951, 60 лева- разноски по водене на делото. С въззивно решение №195 от 13.12.2014 г., постановено по ВНОХД 377/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пазарджик е изменена първоинстанционната присъда, като е отменена в частта й, с която осъденият е признат за виновен да е поддържал заблуждение у И. Г. Д. за периода след 16.01.2009 г., като присъдата е потвърдена в останалата й част. В искането се поддържа, че са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 НПК, във вр. с чл.348, ал.1, т. 2 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство. Твърди се, че въззивният съд е направил погрешен анализ на доказателствата, като незаконосъобразно е приел, че към момента на сключване на договора подсъдимият е бил заблудил лицето, което го е сключило и с това му е причинил имотна вреда. Моли да бъде отчетено, че от обвинението следва, че адресат на действията на осъдения е И. Д., а процесния договор е сключен от друго лице- Г. Д.. Моли също така да бъде отчетено, че липсват доказателства, към момента на сключване на договора Д. да е нямал намерение да го изпълни, като се твърди, че в този се установява от подписаната запис на заповед. Поддържа се, че със съставянето на този документ вземането на Д. е било гарантирано и той на практика не е претърпял имуществени вреди. На тези основания се предлага касационната инстанция да приеме, че не е осъществено престъпление, като взаимоотношенията между страните по договора са изцяло гражданско правни. Моли се да бъде възобновено приключилото наказателно производство, да бъде отменен въззивния съдебен акт и да бъде постановена изцяло оправдателна присъда. В хода на касационното производство защитникът на осъдения поддържа съображенията, отразени в искането Предлага се искането да бъде уважено, приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а Д. да бъде оправдан. Представителят на държавното обвинение поддържа, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК, като Д. правилно е признат за виновен в извършване на престъплението- предмет на приключилото производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК. С него се атакува съдебен акт, който не е проверен по касационен ред. Ето защо искането трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Единственото конкретно оплакване, отразено в искането, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е това за допуснато нарушение на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствените материали и конкретно приетото от предходните съдебни състави, че осъденият Д. към момента на сключване на договора със свидетеля Г. Д. (действащ като управител на [фирма]) не е имал намерение да го изпълни. Касационният съд прие, че въззивната инстанция е направила задълбочен и верен анализ на доказателствените материали. Правилно съдът е ценил показанията на свидетелката Г., която като специалист- архитект е съобщила на осъдения, че няма възможност на представения терен да бъде проектирано и изградено вилно селище, тъй като липсва виза, а и самият терен се състои от множество парцели. В случая Д., много преди да сключи договора, е знаел, че същият не може да бъде изпълнен, тъй като няма как да бъде изготвена проекта документация с оглед кандидатстване за финансиране. Правилно въззивният съд е приел, че убеждавайки свидетеля И. Д. във възможността да бъде изготвен проекта той е създал у него невярна представа за действителността от една страна, а от друга е съзнавал, че го заблуждава. Законосъобразно съдът е ценил и показанията на останалите свидетели, между които и свидетеля Г. (изготвил цветни изображения на обекти), като е отчел, че практически в нито един момент осъденият не е предприемал действия по изпълнение на договора, а представените цветни изображения са съставени от Г. без той да е ангажиран с изпълнението на процесния договор и без да е съобразил изображенията на сгради с неговите параметри. Касационната инстанция категорично не споделя тезата на защитата, че подписването на запис на заповед е индиция за това, че Д. е имал намерение да изпълни договора. С подписването на този документ той действително е създал възможност да бъде реализирано по- бързо едно бъдещо вземане, но това няма връзка с извършване на престъплението и конкретно създаването на невярна представа, че осъденият има възможност да изпълни договора. Не на последно място трябва да бъде отбелязано и това, че ако осъденият не бе подписал записа на заповед, то договор е нямало да бъде сключен, респективно Д. не би получил парите- предмет на престъплението. Предвид изложеното, касационният съд прие, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила при анализа на доказателствената съвкупност и не са налице основанията за възобновяване на производството и отмяна на постановения въззивен съдебен акт. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: Касационният съдебен състав не възприе оплакването, че въззивното решение е вътрешно противоречиво, тъй като е постановена осъдителна присъда за осъществяване на изпълнителното деяние възбуждане на заблуждение и осъденият е оправдан за това да е поддържал същото. Въззивният съдебен състав правилно е констатирал, че престъплението- предмет на делото е довършено на 16.01.2009 г. когато осъденият Д. е получил средствата по договора. Всички негови действия, осъществени след този момент нямат отношение към извършеното престъпление, тъй като темпорално те го следват. Прокуратурата е избрала вътрешнопротиворечива конструкция на обвинението, като е повдигнала и поддържала обвинение за възбуждане и поддържане на заблуждение за период до месец март 2009 г. При това обвинение за въззивния съд не е съществувала друга възможност освен да оправдае Д. да е поддържал заблуждение след довършване на престъплението на 16.01.2009 г. защото няма как да бъде носена наказателна отговорност за период, който следва извършването на престъплението. Ето защо вярно въззивната инстанция е приела, че осъденият е възбудил заблуждение у И. Д. и е поддържал същото до довършване на престъплението, а не и след това. Касационният съд категорично не възприе оплакването на осъдения, отразено в искането и доразвито в хода на касационното производство от защитника му, че по недопустим начин въззивният съд е приел, че въведен в заблуждение е бил И. Д., а титуляр на процесния договор е било друго лице- Г. Д.. Тази конструкция е възможна, тъй като от доказателствените материали по делото се установява, че и И. и Г. Делчеви са били управители на дружеството [фирма]. При това положение е обективно възможно заблуждението да е възбудено по отношение на един от управляващите и представляващи дружеството, а договорът да бъде сключен от друг управляващ и представляващ юридическото лице. Няма спор, че и И. и Г. са комуникирали с осъдения и това, че един от тях е бил въведен в заблуждение, а другия технически е подписал договора не е основание да се прецени, че не е осъществен състава на престъплението измама. Предвид изложеното касационният съд споделя изводите на въззивната инстанция, че осъденият Д. е осъществил състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.3 и т.5, във вр. с чл.209 НК от обективна и субективна страна и намира, че материалния закон е бил правилно приложен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. М. Д. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 377/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.