Р Е Ш Е Н И Е №.175 Гр. София, 01 април 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при участието на секретаря М.ИВАНЧЕВА и след становище на прокурора от ВКП Т.КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 782/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба от подсъдимата К. Й. В. срещу решение № 126/16.04.2020 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, шести състав, постановено по в.н.о.х.д. № 760/2019 г. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение от ВКС, с което подсъдимата да бъде призната за невиновна по предявеното й обвинение, поради това, че деянието е извършено случайно. В подкрепа на наведените оплаквания се твърди неправилна доказателствена дейност на въззивния съд, непълни мотиви и липса на отговор на възраженията на защитата от въззивната жалба. Отделно се сочи, че нарушението на закона е поради неправилната правна квалификация на деянието, която не включва приложението на чл.15 от НК. Срещу касационната жалба на подсъдимата В., по реда на чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение от частния обвинител Б. Т., чрез упълномощения повереник адв. Х., с доводи за неоснователност на жалбата и искане за оставяне в сила на решението на въззивния съд. В писменото възражение на частното обвинение се възразява срещу доводите от жалбата на подсъдимата по неправилно установяване на доказателствените факти, което се определя като необоснованост и за неправилно приложение на закона, като се твърди липса на случайно деяние. Наказанието на подсъдимата се оценява като справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата В. се явява лично. В право на лична защита заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените искания за отмяна на присъдата и решението на САС и за нейното оправдаване. В последната си дума пред ВКС моли да бъде призната за невинна. Пред ВКС прокурорът от ВКП намира касационната жалба на подсъдимата за неоснователна и пледира да се остави в сила въззивното решение. Сочи, че извършеното от подсъдимата деяние правилно е квалифицирано по привилегирования състав на чл.343а от НК, поради оказаната от нея помощ на пострадалия и е наложено минимално наказание, основно и допълнително, което е справедливо. Счита, че не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид извършеното от подсъдимата нарушение на скоростта й на движение, което е в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалото лице. Частният обвинител Т., редовно призована не се явява. Представлява се от повереник, адв. Х., която оспорва жалбата на подсъдимата и поддържа доводите от писменото възражение срещу нея. Повереникът акцентира върху несъобразената скорост на движение на подсъдимата, преценена на базата на усложнената пътна обстановка, като счита, че не е налице нарушение на закона и той е приложен правилно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимата основания, и като съобрази възражението на частния обвинител и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 121/09.05.2019г. на Софийски градски съд /СГС/ , НО, 5-ти състав, постановена по н.о.х.д. № 2950/2018 г., подсъдимата К. Й. В. е призната за виновна в това, че на 19.09.2017 г., около 15,40 часа в [населено място], на [улица]при управление на моторно превозно средство /МПС/, лек автомобил марка „Форд“, с рег. [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение по 20, ал.2, изр.1, пр.5 от Закона за движение по пътищата / ЗДП/ и по непредпазливост е причинила смъртта на С. В. Т., настъпила на 08.12.2017 г., като след деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е осъдена на пробация със задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от осем месеца, като е оправдана по обвинението по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. Със същата присъда, на осн. чл.343г от НК, подсъдимата В. е лишена от право да управлява МПС за срок от девет месеца. На осн. чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата В. е осъдена да заплати направените по делото разноски и държавни такси. С въззивно решение № 126/16.04.2020 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, шести състав, постановено по в.н.о.х.д. № 760/2019 г., присъдата на СГС № 121/09.05.2019 г., по н.о.х.д. № 2950/2018 г., е потвърдена изцяло. Касационната жалбата на подсъдимата В. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се прецени за основателна. В жалбата на подсъдимата се съдържа оплакване по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като доводите в негова подкрепа се състоят единствено в упрек към въззивния съд за частично игнориране на обясненията й относно мястото, на което пешеходецът се е установил след удара с автомобила. ВКС не установи основателност на оплакването за съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на въззивната инстанция. В решението на апелативния съд обясненията на подсъдимата са анализирани в тяхната цялост и оценката им е чрез съпоставка с останалите доказателства и доказателствени средства, както и проверката им е осъществена чрез заключенията на авто-техническите и медицински експертизи, включително и чрез назначаване на допълнително заключение, съобразено с данните от обясненията й, за проверка на тяхната достоверност. Въззивният съд е мотивирал изводите си относно оценката на обясненията на подсъдимата, като становището му за това коя част от тях кредитира и по какви съображения е аргументирано и защитено в необходимата степен. Мястото, на което пешеходецът се е установил след удара е прието на базата на комплексен анализ на всички обективни факти, установени чрез огледния протокол по делото и показанията на разпитаните свидетели, очевидци на инцидента, както и посредством експертните заключения, в които е съобразен начина му на придвижване и скоростта на движение на автомобила, както и вида и характера на получените травматични увреждания. Подсъдимата не посочва в какъв аспект некредитирането на обясненията й за мястото на установяване на пешеходеца след удара е относимо към вътрешното убеждение на съда по фактите и по какъв начин е засегнал правилното му формиране, като едновременно с това не оспорва приетите в решението фактически положения. С оглед изложеното, не се установи наличие на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 от НПК, поради което не са налице основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Основното оплакване от жалбата на подсъдимата е за неправилно приложение на материалния закон, поради извода на съда, че смъртта на пострадалия пешеходец е в причинна връзка с допуснатите от подсъдимата нарушения на правилата за движение, а не е следствие от случайно деяние. Оплакването е основателно. От приетата по делото правно значима фактология се установява, че на процесната дата подсъдимата В. се е движела по [улица], в [населено място], със скорост от 37 км/ч, на разрешен светлинен сигнал на светофара, в колона от автомобили. Пострадалият пешеходец предприел пресичане на пътното платно в района на регулирано със светофарна уредба кръстовище, на пешеходна пътека при подаден забранен светлинен сигнал за посоката му на движение, като първоначално преминал през насрещното пътно платно, след което навлязъл в платното за движение на подсъдимата, като е станал видим за нея при навлизане в пътната й лента. Подсъдимата се движела в най-дясната пътна лента, като в ляво от нея е имало спрели автомобили, изчакващи подаването на разрешен сигнал за завой наляво, които са ограничавали видимостта й спрямо пресичащия пешеходец, който за пръв път е попаднал в зоната й на видимост, след като е преминал лентата със спрелите автомобили. В момента, в който пешеходецът попаднал във видимата за нея зона от пътя, подсъдимата задействала спирачната система на автомобила и го привела в режим на аварийно спиране, като отклонила посоката му на движение леко вляво. В този момент отстоянието от пешеходеца до автомобила е било от 24.5 м., а опасната зона за спиране на подсъдимата при скоростта й на движение от 37 км/ч – 19,5 м., поради което за нея ударът е бил технически непредотвратим. Независимо от предприетите действия по спиране на автомобила, е настъпил удар между предната му дясна част и пресичащия пешеходец, който му е причинил телесни увреждания, впоследствие довели до настъпването на неговата смърт. След удара подсъдимата оказала на пострадалия помощ в рамките на възможностите й. Съдилищата по фактите са приели, че избраната от подсъдимата скорост на движение от 37 км/ч, при разрешена за съответния пътен участък от 50 км/ч, е била несъобразена с характера и интензивността на движението, което е било оживено, поради движещи се автомобили в двете посоки и изчакващи да пресекат булеварда пешеходци от двете страни на платното. Мотивирали са становището си със заключението на комплексната автотехническа експертиза, съгласно което ударът с пешеходеца не би настъпил ако подсъдимата се е движела със скорост от 33,7 км/ч, която са определили за съобразена с конкретната пътна обстановка. ВКС намира този извод на решаващия въззивен съд за неправилен. При установените от въззивния съд фактически данни, неправилно поведението на подсъдимата по управление на автомобила е оценено в нарушение на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП и в причинна връзка със смъртта на пострадалия пешеходец. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП задължава водачите на моторни превозни средства да съобразяват скоростта си на движение с конкретните пътни условия и „по специално с отрицателното действие на различни фактори, които затрудняват движението и застрашават неговата безопасност. За да се окачестви една моментна скорост, с която се движи едно МПС за несъобразена, необходимо е да се посочи нейната величина и да се сравни с наличността на фактически действащи фактори, които затрудняват или застрашават безопасността на движението.“ / Р № 248/77 г. на 3-то НО, ВС / . Изводът на САС, че подсъдимата е допуснала нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП, тъй като не се е движела със скорост от 33,7 км/ч, при която ударът за нея би бил технически предотвратим, и поради това е станала причина за настъпване на пътното произшествие, не почива на вярно разбиране на задължението, въведено с тази норма, което е за движение със скорост, която дава възможност на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие на пътя. Принципно, пресичането на пешеходец на забранен светлинен сигнал не е непредвидимо препятствие и водачите следва да съобразяват скоростта си при преминаване през район на кръстовище, снабдено с пешеходна пътека с възможната поява на пешеходци, независимо от светлинната сигнализация. Въпросът във всички случаи е фактически и дължимото поведение на водачите е в зависмост от конкретната пътна обстановка. Един от факторите, с които величината на скоростта на автомобила се намира в пряка зависимост е поведението на останалите участници в движението. За да се даде отговор на въпроса за съобразената скорост на движение на подсъдимата, следва да се отчетат особеностите на пътната обстановка, свързани с местонахождението на пешеходеца, преди появата му на пътя. Съгласно фактите по делото, установени в решението на САС, подсъдимата В. е управлявала процесния автомобил в дясната пътна лента, в обратна посока на местонахождението на пострадалия и без видимост към него. Пресичането на пешеходци в платното й за движение било преустановено, поради подаден забранителен сигнал на светофарната уредба. Пострадалият пешеходец предприел пресичане на пътното платно от лявата страна по посоката на движение на подсъдимата, като първоначално пресякъл платното за обратно движение /където с поведението си създал опасност за друг правомерно движещ се автомобил/, след което навлязъл в платното на подсъдимата. Впоследствие преминал през най-лявата лента, предназначена за завой наляво, в която се намирали спрели няколко автомобила, /в това число и пикап с по-голяма височина на каросерията/ изчакващи подаване на разрешен за преминаване сигнал, след което навлязъл в пътната лента, в която се движела подсъдимата. В момента, в който възприела пресичащият платното със спокойно тичане пешеходец, подсъдимата незабавно предприела аварийно спиране, като завила леко наляво с цел да избегне удара с него, но поради по-голямата й опасна зона от отстоянието на пешеходеца до предната част на колата, удар между тях е настъпил и му е причинил несъвместими с живота увреждания. При тези фактически данни скоростта, с която подсъдимата В. е управлява автомобила при появата на пешеходеца в лентата й за движение, неправилно е оценена от въззивния съд като несъобразена с характера и интензивността на движението за конкретната пътна обстановка. При преценката относно това дали подсъдимата се е движела с предписаната от ЗДП скорост, която да е съобразена с конкретните пътни условия, следва да се отчете, че същата се е движила по голям столичен булевард, в колона от автомобили и избраната от нея скорост е с около 1/3 по-ниска от разрешената за съответния пътен участък. Не без значение за величината на скоростта е и обстоятелството, че движението се регулира от светофарна уредба, която за посоката й на движение е подавала разрешен светлинен сигнал. Обстоятелството, че в района се намират пешеходни пътеки от двете страни на булеварда, определено е фактор, с който подсъдимата е следвало да съобрази скоростта си, което тя е изпълнила, като е намалила скоростта си на движение значително под разрешената скорост от 50 км/ч. до 37 км/ч. Недопустимо е при настъпило пътно произшествие при движение с разрешена скорост на автомобила, съобразената скорост на движение да се определя на базата на предотвратимостта на удара, която е в зависимост от множество фактори. По този начин винаги когато един удар е непредотвратим за водача на МПС, той следва да носи отговорност за настъпването на произшествието. Съгласно указанията от задължителната съдебна практика, ТР № 106 / 31.10.1983 г. по н.д. № 90/1982 г., ОСНК на ВС - „ Ако в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.“ Началният момент на възникване на опасността за движение за водачите на МПС също е бил предмет на тълкуване, като съгласно ТР № 28 / 28.11.1984 г. по н.д. № 10/1984 г., ОСНК на ВС той е фактически и се определя в зависимост от конкретната пътна ситуация. При всички случаи, за да стане опасност за движението даден участник следва да бъде обективно видим за водача на МПС, като в зависимост от ситуацията опасността възниква при навлизането му върху платното за движение или по-рано. В конкретният случай съгласно фактите по делото, установени във въззивното решение пострадалият пешеходец изобщо не се е намирал в зоната на видимост на подсъдимата преди да попадне в опасната й зона за спиране, като видимостта на подсъдимата спрямо него е била напълно изключена от спрелите в ляво от нея автомобили, пред които той е преминал преди да навлезе в лентата й за движение. Подсъдимата се е движела с 13 км/ч по-ниска скорост на движение от разрешената за съответния пътен участък, и след появата на внезапна опасност в платното й за движение, незабавно е изпълнила предписанията на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП. Опасността е възникнала като резултат от неправомерното поведение на пострадалия пешеходец, който е предприел пресичане на пътното платно на забранен светлинен сигнал на светофара и е навлязъл в лентата за движение на подсъдимата, докато тя се е движела на разрешен светлинен сигнал с по-ниска от разрешената за съответния пътен участък скорост. При тези данни, в съответствие с легалното тълкуване възприето в ТР № 106 / 31.10.1983 г. на ОСНК на ВС, за водача на автомобила е налице случайно деяние и той не следва да носи наказателна отговорност за настъпилия резултат. Действията по спиране на автомобила на подсъдимата са предприети от нея в първия момент, в който пешеходецът е станал реална опасност за движението. Независимо от това, подсъдимата не е имала обективна възможност да спре пред препятствието, което пострадалият се явява на пътя, тъй като първата му видима поява е била в опасната й зона за спиране и ударът за нея е бил непредотвратим. При възприетата от решаващите съдилища фактология, не е налице допуснато от страна на подсъдимата нарушение по ЗДП, което да е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, и подсъдимата няма вина за смъртта на пешеходеца, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Предвид обстоятелството, че подсъдимата не е нарушила инкриминираното правило за движение по ЗДП, запълващо бланкетна норма, поведението й се явява несъставомерно от обективна и субективна страна, поради което потвърдителното въззивно решение на присъдата на първия съд в осъдителната му част и в частта относно разноските следва да се отмени и подсъдимата да се оправдае по обвинението по чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, за което е била призната за виновна. В съответствие с оправдаването на подсъдимата следва да се реши и въпросът с разноските по делото, които следва да бъдат оставени в тежест на държавата. Оправдаването на подсъдимата е в правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.1,т.2, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, да отмени съдебни актове на долните съдилища в осъдителните им части и да оправдае подсъдимата, тъй като установените от въззивния съд факти не сочат на извършено от нея престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1,т.2, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 126/16.04.2020 г. на Софийски апелативен съд, НО, шести състав, по в.н.о.х.д. № 760/2019 г., с което е потвърдена присъда № 121/09.05.2019 г. на Софийски градски съд, НО, 5-ти състав, по н.о.х.д. № 2950/2018 г., в осъдителната му част и в частта относно разноските по делото и ОПРАВДАВА подсъдимата К. Й. В., ЕГН [ЕГН], за извършено от нея престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: