Р Е Ш Е Н И Е № 260 София, 12.01.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1511 по описа за 2016г. и приема следното: Производството е по касационната жалба на М. П. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 22.ХІІ.2015г. по гр.д. № 898/2015г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 507/06.VІ.2016г. в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за възможността за изводи на въззивния съд при липса на заявено във въззивната жалба оплакване по приложението на чл.68 ал.3 КТ /относно характеристиката на длъжността/ и длъжен ли е съдът при установяване на различна от приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка да подложи на преценка наведените в исковата молба доводи за незаконност на уволнението, включително и че трудовата функция на „общ работник” /част от заеманата от ищеца длъжност/ няма връзка с избора на охранителна фирма, респективно със срочността на трудовото правоотношение, поради произнасянето от въззивния съд по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Касационната жалба съдържа подробни оплаквания за процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Касаторът претендира разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма] София е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 22.ХІІ.2015г. Пл.ОС по въззивна и насрещна въззивна жалби на страните е отменил решението на Районен съд Левски от 16.VІ.2015г. по гр.д № 74/2015г. в уважителните му части и в частта за разноските и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от М. П. срещу [фирма] искове за прогласяване недействителността на клаузата за срок на трудовия договор „до избор на охранителна фирма” в допълнително споразумение от 18.ІІІ.2014г., както и исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за разликата над 2562.63лв. до 4806.06лв., като е присъдил на ответника разноски. Въззивният съд е приел, че с допълнителното споразумение от 18.ІІІ.2014г. ищецът е преназначен от длъжността „портиер” на длъжността „общ работник, той и пазач” за срок „до избор на охранителна фирма”. След проведена процедура за възлагане на обществена поръчка е сключен договор между ответника като възложител и трето лице като изпълнител, което с приемо-предавателен протокол от 14.ІІ.2015г. е поело охраната на дружеството. Със заповед от 16.ІІ.2015г., връчена на същата дата, ищецът е уволнен на основание чл.325 т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок. Трудовото правоотношение между страните е било със срок по чл.68 ал.1 т.1 КТ – на ищеца са били възложени трудови функции извън основния предмет на дейност на работодателя с оглед и предаване осъществяването им на външен изпълнител, при което работата има временен, краткотраен характер по смисъла на чл.68 ал.3 КТ, какъвто характер според съдебната практика има, когато се касае до работа, имаща случаен и еднократен характер спрямо основния и постоянен предмет на дейност на работодателя. Срокът е настъпил преди прекратяването на трудовия договор със сключването на договор с изпълнителя и предаването му на обектите за охрана. При това положение е направен извод, че ищецът е работел по валидно трудово правоотношение и е осъществена хипотезата по чл.325 т.3 КТ като основание за прекратяването му, с оглед на което са неоснователни предявените искове. Въззивният съд се е произнесъл по приложението в случая на разпоредбата на чл.68 ал.3 КТ, без във въззивната жалба на ответното дружество да са били релевирани оплаквания, основани на твърдение за временен, случаен и краткотраен характер на възложените на ищеца трудови функции. От друга страна, не са разгледани от въззивния съд твърденията на ищеца, че уволнението е незаконно поради нарушаването на чл.68 ал.4 КТ и поради това, че трудовите функции за общ работник нямат нищо общо със срочността на трудовия договор. ВКС на РБ намира, че по поставените въпроси, обусловили допускането на касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Според т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК въззивният съд се произнася служебно, дори и при липса на оплакване във въззивната жалба, по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и по приложението на императивна материалноправна норма. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба само когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. А според решение на ВКС І ГО по гр.д. № 1060/2014г. във въззивното производство съдът се произнася служебно само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а по неговата правилност – само по наведените във въззивната жалба доводи; когато някой от доводите за неправилност се приеме за основателен, това е основание за решаване на спора по същество, предпоставящо извършването на дейност, която извършва първоинстанционния съд при разрешаването на спора – определяне на приложимия закон и с оглед на него преценка за основателността на предявения иск, изхождайки от фактическите твърдения на страните и от относимите към спора факти, преценка дали фактите са доказани и дали са основателни своевременно направените възражения и оспорвания; необсъждането и непроизнасянето от въззивния съд по всички своевременни възражения и доводи при разглеждане на спора по същество е съществено процесуално нарушение. ВКС на РБ напълно споделя дадените в посочената практика разрешения на поставените от касатора въпроси и не намира основание, а такова не се и твърди, за изменението им. Касационната жалба е основателна. В противоречие с тази практика въззивният съд е основал решаващите си изводи на разпоредбата на чл.68 ал.3 КТ, въпреки липсата на релевирано пред него с въззивната жалба на ответника оплакване срещу извода на първоинстанционния съд, че в случая е приложим чл.68 ал.4 КТ, тъй като възложената работа не е временна, сезонна или краткотрайна и няма еднократен и краткотраен характер по смисъла на чл.68 ал.3 КТ. Напротив, във въззивната си жалба, а и в отговора си на исковата молба, ответното дружество неизменно сочи, че осъществяването на надзор над имуществото му е перманентно необходимо и че оставането без охрана на обектите му би довело до причиняването му на вреди в големи размери. В нарушение на посочената практика е и липсата на преценка от въззивния съд за значението в разглеждания случай на възложената на ищеца трудова функция и на „общ работник”. Допуснатите нарушения са се отразили на изхода на спора по делото, поради което и на основание чл.293 ал.2 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и спорът бъде разгледан по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Предявените искове по чл.74 ал.4 и по чл.344 ал.1 т.1 КТ са основателни. Клаузата на допълнителното споразумение между страните от 18.ІІІ.2014г. „със срок „до избор на охранителна фирма” е в нарушение на закона и не е било налице основанието по чл.325 ал.1 т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Условията за сключването на срочен трудов договор са регламентирани в чл.68 КТ, като са предвидени ограничения за сключване на договор за определен срок по чл.68 ал.1 т.1 КТ. Несъмнено и безспорно установено е в разглеждания случай, че възложените на ищеца трудови функции не са нито временни, нито сезонни, нито краткотрайни по смисъла на чл.68 ал.3 КТ. Не се обосновава от данните по делото и изключението по чл.68 ал.4 КТ като основание за срочността на допълнителното споразумение от 18.ІІІ.2014г. Съгласно пар.1 т.8 ДР на КТ такова изключение е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. В споразумението не е посочено изрично, че са налице такива причини и че те налагат срочност на трудовото правоотношение. Изразът в споразумението „до избор на охранителна фирма” определя продължителността на срока, но не и конкретната обективна причина за него. Но дори да се приеме, че с израза това изискване на закона се удовлетворява, не е установено по делото причината да е съществувала към момента на сключването на споразумението предвид прекратената преди това /на 13.ІІІ.2014г./ процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на охранителна фирма. Освен това, възложената на ищеца със споразумението трудова функция и за „общ работник” не е установено, а не се и твърди от ответника, да има каквато и да било връзка с охранителната дейност на дружеството, нито се сочат и установяват относно нея други обстоятелства, обуславящи срочността й. При тези обстоятелства и по силата на чл.68 ал.5 КТ трудовият договор се счита за сключен за неопределено време, поради което прекратяването му на основанието по чл.325 ал.1 т.3 КТ /с изтичането на уговорения срок/ е незаконосъобразно. С оглед основателността на исковете по чл.74 ал.4 и чл.344 ал.1 т.1 КТ такива са и обективно съединените обусловени претенции за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение в размер на 4806.06лв. /определено на базата на брутното трудово възнаграждение в размер на 801.01лв. за месеца, предхождащ този на уволнението, съобразно приета съдебно-счетоводна експертиза/ за оставането на П. без работа поради незаконното му уволнение в периода 16.ІІ. – 16.VІІІ.2015г., през който той е бил регистриран в „Бюро по труда” като търсещ работа, видно от представените пред предходните инстанции регистрационна карта в БТ Б. и служебна бележка от БТ Н. от 07.ХІІ.2015г. На основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени и направените от него разноски за всички инстанции в размер на 1450лв. На основание чл.78 ал.6 ГПК в тежест на ответното дружество следва да бъдат присъдени 468.36лв. държавни такси по сметката на ВКС на РБ. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Плевенския окръжен съд, ГО, № 637/22.ХІІ.2015г. по гр.д № 898/2015г. и ПОСТАНОВЯВА: ПРОГЛАСЯВА недействителността на клаузата в Допълнително споразумение № 58/18.ІІІ.2014г., сключено между М. П. П. и [фирма], с която се определя срок на трудовия договор „до избор на охранителна фирма”. ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯВА уволнението на М. П. П. от [населено място] със заповед № 24/16.ІІ.2015г. на изпълнителния директор на [фирма] София. ВЪЗСТАНОВЯВА М. П. П. на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник, той и пазач”. ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на М. П. П. от [населено място] 4806.06лв. обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение през периода 16.ІІІ. – 16.VІІІ.2015г., както и 1450лв. разноски. ОСЪЖДА [фирма] София да заплати по сметката на ВКС 468.36лв. държавна такса. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: