2 Р Е Ш Е Н И Е № 220 София, 07.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при участието на секретаря Борислава Лазарова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 1925/2009 година Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на И. И. К. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Софийския градски съд от 20.ІV.2005 г. постановено по гр.д.№ 1673/2004 г. в частите, с които е влязло в сила като необжалвано това решение пред ВКС – по исковете за доплащане на положен труд, за обезщетение за извънреден труд по време на командировка, процент за продължителна работа за всяка година трудов стаж, доплащане за първи клас квалификация и средства за работно облекло. Поддържа се наличие на отменителните основания по чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК – неистинност на заключенията на вещите лица по делото, неистинност на показанията на свидетелите, посочени от ответника и неистинност на писмените доказателства. В подкрепа на това искане не са представени писмени доказателства за установеност по надлежния съдебен ред на неистинност на документ, показания свидетел и заключение на вещи лица. Ответната по молбата за отмяна страна С. на б. у. считат молбата за недопустима и неоснователна. Доколкото тази молба съдържа доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, те в настоящото производство са ирелевантни. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 303 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Отсъствието на приложени към молбата за отмяна съдебни актове, установяващи твърденията на молителя за опорочаването на постановеното решение с визираните в т.2 на чл. 303 ал.1 от ГПК престъпления предствлява пречка да се провери срочността на молбата по чл. 305 ал.1 т.2 от ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да се приеме за основателна молбата за отмяна по чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК е необходимо да е установено по надлежния съдебен ред с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97 ал.4 от ГПК(отм.), респ. по чл. 124 ал.5 от ГПК, че е извършено престъпление, от което произтича неправилността на решението, чиято отмяна се иска. Необходимо е и това престъпление да е обусловило съдържанието на решението в атакуваната му част. Щом в настоящия случай изобщо липсва съдебен акт, установяващ престъпление, довело до постановяване на решението, чиято отмяна се иска, то молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Доводите във връзка с неправилността на съдебния акт нямат място в производството по отмяна на влязло в сила решение и по тях ВКС не дължи произнасяне. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. И. К. от[населено място], ж.к. М. бл. 443 вх.2 ет.2 ап. 27 вх.№ 1576/19.І.2009 г. за отмяна на частично влязлото в сила решение на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІІ-б отделение от 20.ІV.2005 г. постановено по гр.д.№ 1673/2004 г. в необжалваната пред ВКС част, като неоснователна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: